О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№247
[населено място], 12.06.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2998 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 202 от 09.02.2015г. по гр.д. № 1722/2014г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2197 от 24.02.2014г. по гр.д. № 21302/2011г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявения от С. И. Т. против [фирма] иск за установяване собствеността върху 600 кв.м. реална част от ПИ с идентификатор 10135.2551.361, идентичен със стар пл. № 322 в м. „Ф. дере”, целия от 1952 кв.м., която реална част е идентична с обособен имот пл.№ 632-б в местн.”Т.” в землището на [населено място] по кадастрален план към 1981-1990г.
Касационната жалба е подадена от ищцата С. И. Т. чрез адв. С.. Поддържа се неправилност на решението. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК като се поставят следните въпроси: 1/ може ли гражданският съд да упражни косвен съдебен контрол върху решение на административен съд; 2/ може ли гражданския съд като упражни косвен съдебен контрол на решение на административен съд с предмет реституция да не се съобрази с това влязло в сила решение; 3/ какви са пределите на косвения съдебен контрол; 4/ може ли гражданският съд да пререшава вече решени правни спорове и не се ли нарушава по този начин правния стабилитет. В отделно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е посочено, че обжалваното решение противоречи на Тълкувателно решение № 9/2012г. на ОСГК.
Ответникът [фирма] не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по положителен установителен иск за собственост. Ищцата основава правото си на собственост на реституция по З. по З. и др. Видно от приложените документи за собственост, че към 1962 г. С. С. К. е притежавала 2 дка лозе в местн. „К.”. През 1968г. е дарила на сина си И. Т. И. и на дъщеря си Я. Т. И. по половин декар от това лозе. През 1975г. е дарила на дъщеря си Я. още половин декар. През 1980г. по силата на съдебна спогодба Я. Т. И. е получила в дял 1000 кв.м., а С. К. и Т. К. – също 1000 кв.м. Наследници на С. К. са четирите й деца, след които И. И., чийто наследник е ищцата С. Т.. През 1981г. по реда на чл. 98 З. от С. И. Д. е отчужден имот пл. № 632-б с площ 600 кв.м. в местност „Т.” за мероприятие „складова база на Аптечно управление”, като правоимащата е обезщетение с жилище, за което е издадена заповед по чл. 100 З./отм./. С решение на Варненски окръжен съд по адм. д. № 165/1999г. е отменено отчуждаването и е възстановено правото на собственост на С. И. Д. /сега Т./ върху отчуждения имот.
Ответното дружество [фирма] е придобило имота, описан като пл. № 322 в местн. „П.” по КП „Ф. дере и К.” с площ 1952 кв.м., през 2006г. чрез договор за покупко-продажба, сключен с [фирма]. [фирма] е купило имота през 2003г. от [фирма], което от своя страна го е закупило през 2002г. от [фирма]. Последното дружество е правоприемник на [фирма], което пък е образувано през 1992г. въз основа на активите и пасивите на Аптечно предприятие – В., на което е била предоставена за стопанисване 20 дка земя в местн.”П.” видно от акт за държавна собственост № 1201 от 1991г. На гърба на акта са отбелязани лицата, от които са отчуждени имоти, вкл. С. К. с 600м. и С. Д. с 600 кв.м.
Приетата техническа експертиза установява, че към момента на отчуждаването през 1980г. е бил действащ КП от 1968г. на местн.”Т./П./” и имотът е съставлявал пл. № 632-б. Този план е действал до 1999г. когато е влязъл в сила КП на местн. „Ф. дере и К.”, където имотът попада в имот пл. № 322 с площ 1951 кв.м. Вещото лице описва, че имотът е ограничен с дървени колчета, липсва ограда от изток и запад, от север и юг е ограден с телена ограда; няма насаждения, само няколко дървета. Събрани са свидетелски показания за упражняваното владение върху имота.
За да отхвърли иска съдът е приел, че ищцата дължи пълно и главно доказване на правото на собственост на поддържаното основание – реституция, както и че на гражданският съд има право да извърши косвен съдебен контрол на административното решение за отмяна на отчуждаването съгласно Тълкувателно решение № 6/2006 г. на ОСГК. На първо място е изтъкнал, че не е категорично доказана собствеността върху имота преди отчуждаването му доколкото документите за собственост се отнасят за имот в местн. „К.”, а процесният имот се намира в местн.”Т./П./”, впоследствие включена в плана на мстн. „Ф. дере и К.”, без да са налице данни за идентичност на местностите. На второ място според съда е недоказано, че ищцата е придобила по наследяване дела на баба си С., тъй като според представените удостоверения за наследници нейни наследници са четири деца, едно от които е бащата на ищцата. Освен това, към момента на отчуждаването през 1981г. С. К. е била жива. Поради това съдът е счел, че ищцата не се легитимира като собственик на отчуждения имот. Отделно е намерил, че отчуждаването е проведено законосъобразно; получено е обезщетение за отчуждения имот, което не е върнато. Имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие „Аптечно управление В.”, което е преобразувано през 1992г. в търговско дружество [фирма] и основание чл. 17а ЗППДОбП/отм./ правото на собственост е преминало върху дружеството. Следователно, към момента на реституционното решение от 1999г. имотът не се е намирал в патримониума на държавата.
Възражението на ищцата за придобиване на имота по давност съдът също е отхвърлил като е изтъкнал, че реституционното решение не прави владелеца добросъвестен, така че е необходимо владение в продължение на десет години, а разпитаните свидетели не са установили владение в посочения период от 1999г. до 2009г. Напротив, свидетелите на ответника сочат, че имотът е в негово владение, а преди това е владян от праводателите му.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Всички поставените от касатора правни въпроси са свързани с допустимостта и основателността на извършения от гражданския съд косвен съдебен контрол върху решението на административния съд за реституция на имота. Несъмнено е от разрешението в т.4 на Тълкувателно решение № 6/2006г. на ОСГК на ВКС, че такъв контрол е допустим, тъй като административното производство се развива между претендиращия реституция и административния орган, а лицата, които упражняват фактическа власт върху имота и предявяват претенции върху него не са участници в това производство. Затова в рамките на предявен иск за собственост въз основа на възраженията на ответника по иска съдът може да извършва преценка за материална законосъобразност на решението за възстановяване на правото на собственост на отчуждения имот и ако намери, че не са налице предпоставките за реституция, без да го отменява, да отхвърли предявения иск за собственост относно този имот. Именно това е извършил в случая въззивния съд.
С. от касатора Тълкувателно решение № 9/2012г. на ОСГК е напълно неотносимо към спора, тъй като касае допустимите възражения на ответник по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по §4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ.
Поради изложеното липсват предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК и следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 202 от 09.02.2015г. по гр.д. № 1722/2014г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на С. И. Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: