О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№52
гр. София, 13.02.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева т.д. № 60329 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1233 от 16.06.2016г. постановено по гр.д. № 1188/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното решение на Софийски градски съд по гр.д. № 15 223/2013г. в отхвърлената част на исковете по чл. 226, ал.1 КЗ, а именно: за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 70 000 лв. до 120 000 лв. и за имуществени вреди за разликата над 642,18 лв. до 1284,34лв. и вместо това е осъдена [фирма] да заплати на М. И. П. още 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и още 642,16лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП на 09.07.2012г. със законната лихва от посочената дата до окончателното изплащане.
В касационната жалба, подадена от ответното дружество [фирма], се поддържа че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя въпроса дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от водач, който сам се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане, предвид липсата на правоспособност да упражнява правнорегламентирана дейност. Този въпрос, според касатора, е решен в противоречие с практиката на ВКС, решава се противоречиво от съдилищата, а и е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касационната жалба М. И. П. е представил писмен отговор, изготвен от пълномощника му адв. М., в който поддържа, че решението е съобразено с практиката на ВКС и липсва основание за допускане на касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 226 КЗ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени на ищеца М. П. при пътно-транспортно произшествие на 09.07.2012г. по време на управление на мотопед. С първоинстанцинното решение исковете са уважени частично, като е прието, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, който е управлявал мотопеда, без да разполага със свидетелство за правоуправление. Основният спорен въпрос във въззивното производство е именно този за приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД. В. съд е приел, че инцидентът е настъпил само и единствено поради противоправно поведение на водача на товарния автомобил, който е започнал внезапно извършване на десен завой, чрез пресичане на дясната пътна лента, без да пропусне движещия се по тази лента мотопед. Според съда управлението на мотопеда при липса на правоспособност, макар че съставлява нарушение на Закона за движение по пътищата, не е факт, повлиял на настъпването на вредоносния резултат или на тежестта на последиците, тъй като липсват данни за извършени от водача на мотопеда други нарушения на ЗДвП и непредотвратимостта на удара за него. Съдът изрично е обсъдил доводите за нарушения на чл. 20, ал.2 и чл. 23, ал.2 ЗДвП от страна на пострадалия и е приел, че такива липсват.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
По въпроса за наличие на съпричиняване когато пострадалият е управлявал превозно средство, без да притежава свидетелство за правоуправление, е създадена практика по чл. 290 ГПК и обжалваното решение е съобразено с нея. Приема се, че съпричиняване, по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно /в частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата/ и виновно. Единствено липсата на свидетелство за управление на превозно средство от съответната категория не може да обоснове съпричиняване на пострадалия, по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако поведението му не е в причинна връзка с вредоносния резултат. В този смисъл са: Решение №16 от 04.02.2014г. по т.д.№ 1858/2013г. на І т.о и Решение № 78 от 10.07.2014г. по т.д. № 1982/2013г. на І т.о. на ВКС. Предвид тази практика и доколкото в настоящия случай при последяване механизма на ПТП не е установено нарушение на правилата за движение от страна на пострадалия, което да е способствало за настъпване на произшествието, то касационно обжалване по поставения въпрос не може да бъде допуснато.
При този изход ответникът по жалбата има право на разноски, но не е представил доказателства за сторени такива за касационното производство.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1233 от 16.06.2016г. постановено по гр.д. № 1188/2016г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на [фирма].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: