О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№385
[населено място], 04.11.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3535 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № V-21 от 12.03.2015г. по гр.д. № 51/2015г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № 2154 от 12.11.2014г. по гр.д. № 4208/2014г. на Бургаски районен съд и вместо това е допуснато извършване на съдебна делба на УПИ ХХV, имот пл.№ 93, в кв.6 по плана на в.с. “Боровете” в землището на [населено място], с площ 618 кв.м., заедно с построената в него вилна сграда с площ 50 кв.м. между Т. И. С. с квота 1/8ид.ч., Р. И. А. с квота 1/8 ид.ч., Н. И. Г. с квота 1/8 ид.ч., Н. И. Г. и С. К. Г. с квота 5/8 ид.ч. в съпружеска имуществена общност.
Касационната жалба е подадена от Н. И. Г. и С. К. Г. чрез пълномощника адв. С.. Поддържа се неправилност на решението поради нарушения на материалния закон. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Ответниците по жалбата Т. С. и Р. А. изразяват становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането й. Двете ищци Т. и Р., и ответницата Н. са сестри и се явяват наследници на майка си Р. П. А., починала през 2000г. По време на брака на майка им с баща им И. А. С. на името на И. С. е предоставено право на ползване по реда на ПМС 11/1982г. върху нива с площ 600 кв.м. в местн. Боровете, [населено място]. В имота съпрузите са построили вилна сграда, с разгъната застроена площ 85 кв.м. През 1995г. е подадено искане за придобиване на собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Процедурата по придобиване на собствеността е приключила едва през 2009г. след смъртта на Р. П. и правото на собственост е признато на И. С.. С нотариален акт от 2010г. той е продал имота, заедно със сградата, на дъщеря си Н. по време на брака й със С. Г..
При тези фактически обстоятелства въззивният съд е намерил предявения иск за делба за основателен. Изложил е съображения, че правото на ползване, предоставяно по силата на актове на Министерския съвет в периода 1963-1988г. е за задоволяване на нуждите на семействата чрез обработване на земя и възможност за изграждане на постройки с жилищен характер. С оглед на това независимо, че в удостоверението е посочено името само на единия съпруг, то правото на ползване е предоставено на съпрузите. Предвидената в § 4а възможност за придобиване правото на собственост се осъществява посредством уредена в закона процедура: подаване на молба в съответен срок, извършване на оценка на земята от общината, заплащане на цената чрез общината също в определен срок и издаване на констативен нотариален акт. Поради тези особености на правото на ползване по § 4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ съдът е заключил, че то е наследимо и при смърт, настъпила по време на висящността на процедурата, тя продължава в лицето на наследниците. По отношение на постройката е приел, че за придобиването на собствеността й важат общите правила и понеже е изградена по време на брака на съпрузите, тя представлява на общо основание съпружеска имуществена общност. В обобщение съдът е приел, че след смъртта на Р. А. нейните три деца са придобили по 1/8 ид.ч. от правото на собственост, а нейния съпруг И. С. притежава останалите 5/8 ид.ч. – Ѕ ид.ч. като дял от съпружеската общност и 1/8 ид.ч. по наследство. С извършената продажба той е могъл да се разпореди само със своята част от имота, което обоснована наличието на съсобственост между трите сестри и съпрузите Н. и С. Г. – приобретатели по договора за продажба.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Правният въпрос, поставен в изложението и уточнен от съда е следния: представлява ли съпружеска имуществена общност недвижим имот, който е предоставен за ползване по реда на ПМС №11/1982г. на един от съпрузите по време на брака и върху него е построена вилна сграда, но изкупуването на земята съгласно §4а ПЗР ЗСПЗЗ и съответно трансформирането на правото на ползване в право на собственост е осъществено след смъртта на другия съпруг. Въпросът е определящ за изхода на спора и по него не се установява наличие на нарочна съдебна практика. Приложеното решение № 322 от 11.01.2012г. по гр.д. № 253/2011г. на ІІ г.о. на ВКС разглежда хипотеза на придобиване на имот чрез групов строеж, а решенията на Старозагорски районен съд и Мездренски районен съд няма данни да са влезли в сила, нито пък разглеждат хипотези като настоящата. Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-21 от 12.03.2015г. по гр.д. № 51/2015г. на Бургаски окръжен съд по касационната жалба на Н. И. Г. и С. К. Г..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 50 лв. за разглеждане на касационната жалба.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: