О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№97
[населено място], 26.04.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 1542 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 2855 от 16.03.2016г. на Е. Д. М. от [населено място] срещу определение от 26.02.2016г. на Софийския апелативен съд постановено по ч.гр.д. № 4714/2015г., с което е отхвърлена молбата му за предоставянето на правна помощ за касационната инстанция и за освобождаване от дължимата държавна такса по частна касационна жалба.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Моли за неговата отмяна и предоставяне на правна помощ за пред Върховния касационен съд, за да може да изпълни указанията на ВКС от 08.01.2016г. по администриране на частната касационна жалба с вх. № 13671/17.12.2015г. и освобождаването му от внасяне на дължимата държавната такса в размер на 15лв., поради невъзможността да я заплати.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
С определение № 3277 от 20.11.2015г. по ч.гр.д. № 4714/2015г. на Софийски апелативен съд е потвърдено определение на Софийски градски съд за отказ да бъде предоставена на Е. Д. М. правна помощ по гр.д. № 9062/2015г. Решаващите съображения на съда са, че предявеният иск за неимуществени вреди срещу действащ магистрат е недопустим и неоснователен. Затова, предоставянето на правна помощ е неоправдано съгласно чл. 24 З.. Срещу това определение Е. Д. М. е подал частна касационна жалба вх. № 13671/17.12.2015г. По нея са дадени указания на жалбоподателя за прилагане на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и приподписването й от адвокат. В срока за отстраняване на нередовностите жалбоподателят е поискал предоставяне на правна помощ по частната касационна жалба, както и освобождаване от заплащане на държавната такса по жалбата в размер на 15 лв. По тази молба Софийския апелативен съд е постановил обжалваното определение като отново е приел, че е предявен осъдителен иск против магистрат, по отношение на който не е отпаднала закрилата, установена в разпоредбата на чл.132 от Конституцията на Република България; затова искът е недопустим и неоснователен и на основание чл. 24 от З. не следва да се предоставя исканата правна помощ и назначаване на служебен адвокат. Второто искане в молбата – за освобождаване от държавна такса съдът е намерил за неоснователно, констатирайки че молителят е в добро здравословно състояние и разполага с достатъчно средства да я заплати.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че определението следва да бъде потвърдено, макар и по други съображения.
Искането за правна помощ на Е. М. се отнася до процесуално представителство за приподписване на частна касационна жалба и излагане на основания за допускане на касационно обжалване. Принципно в такава хипотеза правната помощ следва да бъде допускана, доколкото без нея страната не би могла да осъществи правото си на касационно обжалване. В случая обаче подадената частна касационна жалба е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Производството по предоставяне на правна помощ е уредено от закона като двуинстанционно – съгласно чл.95, ал.5 ГПК определението, с което се отказва правна помощ подлежи на обжалване с частна жалба, а съгласно чл.95, ал.6 ГПК определението на съда по частната жалба е окончателно. С оглед на това, доколкото частната касационна жалба на Е. М. с вх.№ 13671 от 17.12.2015г. е недопустима, то и предоставянето на правна помощ по нея е неоправдано по смисъла на чл.24, т.2 З.. Искането за освобождаване от държавна такса също е безпредметно, още повече, че жалбоподателят е освободен от внасяне на държавна такса по исковата молба /с разпореждане от 10.11.2015г. по гр.д. № 9062/2015г. на Софийския градски съд/ и това освобождаване има действие до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.02.2016г. по ч.гр.д. № 4714/2015г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: