О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№259
С., 19.06.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 2309 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], като управител на Етажна собственост на сграда С /С./ в комплекс „С. Р.”, [населено място] чрез пълномощника му адвокат Р. Н. и адвокат Е. Г. против решение № VІ-148 от 18.12.2014 г., постановено по гр.д. № 1940 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е потвърдено решение № 169 от 22.07.2014 г. по гр.д. № 23/2013 г. на Районен съд-Поморие за уважаване на предявения от Д. Д. Т. и К. М. Т., граждани на И., при участие в производството на основание чл.23, ал.5 З. на С. У. Б. и К. М. К. иск с правно основание чл.40 З. за отмяна решенията на Общото събрание на собствениците в етажна собственост с адрес [населено място], [улица], сграда С, обективирани в т.6 и т.8 от протокол от 15.04.2011 г.
Ответниците по касационната жалба Д. Д. Т. и К. М. Т. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване чрез пълномощника си адвокат В. Д. и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете по чл. 40 З. са уважени, въззивният съд приел за неправилни изводите на районния съд, че е нарушена процедурата по свикване на общото събрание, но е счел, че при провеждането на първото общо събрание на етажната собственост е допуснато нарушение на предвидената в закона процедура с избора на председател и секретар на събранието на лица, които не са собственици на обекти в етажната собственост. Изложил е съображения, че законодателят е предвидил специален ред за свикване на първото общо събрание и доколкото липсват правила относно провеждането му, то следва да се приложат общите правила на чл. 16-18 З., установяващи председателстването на общото събрание – чл. 16, ал. 2, както и предвиденото в чл. 19, ал. 5 З. /в действащата към момента на провеждане на общото събрание редакция – ДВ бр. 6/2009 год./ качество на членовете на управителния съвет, в т. ч. и председателя, да са собственици на самостоятелни обекти в ЕС. Без значение е обстоятелството, че при първото общо събрание все още не са избрани управителните органи на ЕС, тъй като изборът на председател и секретар на събранието следва да е измежду собствениците на обекти в етажната собственост. Такова качество нямат председателстващия общото събрание адв. Н. и адв. Г., като секретар, с което е нарушена процедурата по провеждането му, а оттук и взетите решения са незаконосъобразни.
К. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като счита, че въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС с оглед отказа на въззивния съд да му даде указания относно възможността да предприеме тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които е пропуснал да извърши в първата инстанция поради непълнота и неточност на доклада. С. противоречие не е налице, тъй като доводите във въззивната жалба и искането въззивния съд да даде указания за кои факти ответника не сочи доказателства, са касаели изводите на първоинстанционния съд, че е нарушена процедурата по свикване на общото събрание, който извод не е възприет от въззивния съд, в чието решение са посочени подробни мотиви защо и въз основа на кои доказателства приема, че общото събрание е редовно свикано.
К. се позовава и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1. От кого следва да се води и председателства първото по ред ОС на ЕС преди да са избрани управителни органи на ЕС; 2. Съществено нарушение, водещо до незаконосъобразно приети решения на ОС на ЕС ли е председател на първото по ред ОС на ЕС да е лице, което не е собственик в ЕС; 3. Нарушение, водещо до незаконосъобразно приети решения на ОС на ЕС ли е проколчика на ОС на ЕС да е лице, което не е собственик в ЕС; 4. Правилно ли е да се отменят решения на ОС на ЕС с мотива, че е нарушена норма в закона, която в действителност липсва, обосновани с тезата му, че липсва законово изискване от кого да бъде водено първото по ред общо събрание, поради което прилагането на правила, които са изведени чрез разширително тълкуване на други правила е незаконосъобразно, а по тези въпроси липсва съдебна практика.
Липсата на практика на ВКС по поставените въпроси не е достатъчно да обоснове необходимост от тълкуване на разпоредбите на чл. 16, ал. 2 и чл. 19, ал. 5, във вр. с чл. 12, ал. 5, изр. 2, във вр. с ал. 4 З., в редакцията му с изм. с ДВ бр. 8/2011 год., което да обоснове наличието на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Правилата за провеждане на общо събрание на етажната собственост са относими и за първото такова, при липса на изрична регламентация и това следва от приложението на закона. Доводите на касатора в тази насока представляват оплаквания за неправилност на изводите на съда и не могат да обосноват наличие на соченото основание за допускане на касационно обжалване. Както е разяснено в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за осъвременяването й. Тези предпоставки в случая не са налице, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да възстанови на Д. Д. Т. и К. М. Т. направените в настоящото производство разноски в размер на 2933.75 лв., представляващо заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-148 от 18.12.2014 г., постановено по гр.д. № 1940 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Бургас.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], обл.Бургаска, [улица], ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. Д. Т., гражданин на И. и К. М. Т., гражданин на И., двамата с адрес: К. Х., 5 К., Н. С. Р., Л., И., съдъбен адрес: [населено място], пл.”С.” № 7, ет.2, вх.Б, ап.19, адвокат В. К. Д. разноски за настоящото производство в размер на 2933.75 лв.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: