3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№268
[населено място], 09.07.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 3650 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 във вр. с ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Б. Б.-К. и П. Д. К. чрез пълномощника им адв. Р. против определение № 1363 от 14.05.2014г. на Пловдивски окръжен съд по ч.гр.д. № 3339/2014г., с което е потвърдено разпореждане № 12875/11.10.2013г. по гр.д. № 6759/2013г. на Пловдивски районен съд за връщане на исковата им молба и прекратяване производството по делото поради невписване на исковата молба.
В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно. Съдът неправилно е приел, че невписването на исковата молба за делба представлява нередовност на същата и е основание за прекратяване на делото. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК спрямо правните въпроси: 1/ невписването на искова молба по предявен иск за делба, води ли до нередовност на същата и неотстраняването й има ли за последица прекратяване на производството; 2/ може ли съдът да даде ход на делото при невписана искова молба и да назначи експертиза за отстраняване нередовност, свързана с описанието на процесния имот; 3/ Тълкувателно решение № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, постановено на 25.04.2013г., има ли приложение в настоящия случай, при който отказът на съдията по вписванията да впише исковата молба е постановен на 24.04.2013г.; 4/ може ли производството по делото да продължи спрямо четирите имота, за които няма пречка за вписване, независимо от невписването на исковата молба. Посочени са съдебни актове за удостоверяване противоречивото разрешаване в практиката на посочените въпроси.
Препис от частната жалба не е връчван на основание чл. 129, ал.3, пр.2 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Производството пред Пловдивски районен съд е по искова молба на настоящите жалбоподатели Р. Б.-К. и П. К. за делба на пет недвижими имота – поземлен имот и четири самостоятелни обекти в сграда, построена в имота. Първоинстанционният съд е дал указание за вписване на исковата молба. Ищците многократно са искали продължаване на срока за вписване и съдът е уважил молбите им предвид необходимото врече за изпълнение процедурата по нанасяне на имота в кадастралната карта. С определение от 24.04.2013г. съдията по вписванията при Пловдивски районен съд е отказал вписване на исковата молба по съображения, че имотът под № 5 не е описан съгласно изискванията на чл. 60, т.1 З. – не е посочен идентификатор и липсва приложена схема. Ищците са поискали делото да бъде насрочено в открито заседание и да бъде назначено вещо лице, което да извърши дейностите по З., необходими за заснемане, измерване и описание на имота под №5 в исковата молба с цел снабдяването му с идентификатор. Съдът е отказал назначаване на вещо лице като е посочил, че това предполага редовна искова молба, а и в случая не е налице спор за материално право по чл. 53, ал.2 З.. С разпореждане от 11.10.2013г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото поради неизпълнение на указанието за вписване на исковата молба.
Пловдивски окръжен съд с обжалваното определение е потвърдил горния съдебен акт като е възприел изводите на районния съд за невъзможност за назначаване на вещо лице, което да изготви необходимата документация за нанасяне на имота в кадастралната карта. Изтъкнал е, че ищците са имали възможност да обжалват отказа на съдията по вписванията и при евентуалната му отмяна предвид т.2 от Т. № 7/2012г. производството да продължи при вписана искова молба след индивидуализация на имот №5 съобразно чл. 6, ал.1, б.”в” ПВ. Съдът е намерил за недопустимо делото да продължи спрямо останалите имоти, за които няма пречка за вписване, тъй като отказът за вписване касае исковата молба, включваща всички имоти.
По основанията за допускане на касационно обжалване.
Първият поставен правен въпрос: дали невписването на искова молба за делба представлява нередовност на същата и неотстраняването й води ли до прекратяване на производството, има разрешение в задължителната практика на ВКС. Съгласно Тълкувателно решение №3/2009г. на ОСГК на ВКС изискването за вписване на искова молба на основание чл. 114 б.”в” във вр. с чл. 112 б.”з” ЗС, не е изискване за редовност и съдържание на исковата молба по см. на чл. 127 ГПК, но неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС, в т.ч. и за съдебна делба, е основание за нейното връщане на основание чл. 129 ал.3 ГПК. О. акт е съобразен с тази практика, поради което липсва основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
По втория правен въпрос: „може ли съдът да даде ход на делото при невписана искова молба и да назначи експертиза за отстраняване нередовност, свързана с описанието на процесния имот” не е удостоверено противоречие с практиката на ВКС или противоречиво решаване на въпроса от съдилищата.
Следващият правен въпрос е свързан с приложението спрямо настоящия спор на разрешението в т.2 на Тълкувателно решение № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, доколкото решението е обявено на 25.04.2013г., а отказът на съдията по вписванията е постановен на 24.04.2013г. Въпросът не е обуславящ за решаващите съображения в обжалвания акт – за неизпълнение на указанието за вписване на исковата молба. Той е свързан с допълнителните мотиви на въззивния съд, че ищците е следвало да обжалват отказа на съдията по вписванията, който отказ вероятно би бил отменен предвид разрешението в посочения тълкувателен акт.
На последно място касаторите извеждат въпроса дали е следвало производството по делото да продължи спрямо четирите имота, за които няма пречка за вписване, независимо от невписването на исковата молба. Съдебна практика по този въпрос не е представена, а и от разрешението в горепосоченото Тълкувателно решение № 3/2009г. на ОСГК на ВКС следва, че невписването на исковата молба е основание за връщането й, независимо дали пречката за вписване касае само един имот или всички имоти, предмет на спора.
Представеното Решение № 81 от 17.02.2012г. по гр.д. № 506/2011г. на І г.о. на ВКС разрешава въпроса дали е неоснователен иск за делба на имот, ако към момента на предявяването му, поради грешки и непълноти, имотът не е нанесен в кадастралната карта. Решение № 821 от 11.11.1998г. по гр.д. № 479/98г. на І г.о. приема за допустима делба на незаконно построено жилище, щом то отговаря на строителните правила и норми. Определение № 433 от 02.08.2012г. по ч.гр.д. № 320/2012г. на І г.о. възприема създадената практика, че недвижимият имот, предмет на правен спор, се индивидуализира с белезите съгласно действащия към момента на предявяване на иска план. И трите разрешения са неотносими към релевантния за настоящето производство въпрос за вписването на исковата молба.
В обобщение, не са налице сочените основания за достъп до касационен контрол.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1363 от 14.05.2014г. на Пловдивски окръжен съд по ч.гр.д. № 3339/2014г. по частната касационна жалба на Р. Б. Б.-К. и П. Д. К., двамата от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: