О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№246
Гр.С., 13.06.2016год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на десети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 1910 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. М. С. и Г. М. У. против Решение № 565/ 17.12.2015 г. по гр.д.№ 737/15 г. на Русенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 1008/ 28.07.2015 г. по гр.д.№ 5005/14 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Р. К. Ю. и Ш. К. М. срещу касаторите установителен иск за собственост, вместо което е постановено уважаване на същия, като е признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на реална част от ПИ-28 по кадастралния план на [населено място], област Р., която при изготвяне на действащия кадастрален план, одобрен със Заповед № 667/ 30.12.1987 г. погрешно е заснета като част от ПИ-21, собственост на ответниците. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушаване на материалния закон, като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за собственост бъде отхвърлена със законните последици.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани въпроси, които според касаторите са обуславящи за правилността на обжалваното въззивно решение и за които твърдят, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС- основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Тези въпроси, уточнени и конкретизирани от касационния съд съобразно задължителните постановки на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г., ОСГТК на ВКС, са следните:
1. Длъжен ли е съдът, сезиран с иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато същата неправилно е заснета в кадастралния план като част от съседен имот, да вземе предвид всички факти, настъпили след одобряване на кадастралния план, които са от значение за претендираното право на собственост.
2. Може ли да се приеме, че когато при действието на З. собствениците на съседни имоти са извършили застрояване от двете страни на материализираната на място граница, различна от тази по влезлия в сила регулационен план, съобразно които е следвало да се нанесат имотните граници по последващия кадастрален план, като в продължение на повече от 10 години не е имало противопоставяне на така установеното фактическо положение, е налице обективирано в конклудентни действия съгласие на собствениците за установяване на имотна граница, различна от тази по кадастралния план.
Въпросите са поставени в контекста на оплакването на касаторите, че при постановяване на решението си въззивният съд не е взел предвид, че след одобряване на кадастралния план от 1987 г., в който спорният терен неправилно е заснет като част от имота на ответниците, същото е било владяно от собствениците на ПИ-21 в продължение на повече от 10 години и застроено от тях с пристройка към основната жилищна сграда- лятна кухня, като по този начин е приложена регулацията, одобрена със Заповед № 667/ 30.12.1987 г., при което не е налице възможност за изменение на регулационния план на основание чл.132, ал.2, т.2 ЗУТ.
Ответниците по касация- Р. К. Ю. и Ш. К. М. са депозирали по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който молят касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените за това основания в чл.280, ал.1 ГПК. Претендират присъждане на направените в касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
За да постанови решението си, с което е признал за основателен предявеният установителен иск за реална част от поземлен имот, въззивният съд е приел, че при изработване на действащия кадастрален план на [населено място] през 1987 г. е допусната грешка относно имотната граница между двата съседни ПИ-28 и ПИ-21, тъй като не е съобразен факта, че е приложена регулацията по изменението на регулационния план от 1962 г. и именно така установената регулационна граница е тренсформирана в имотна такава по кадастралния план от 1987 г. Р. от ответниците възражение за придобиване по давност на спорната част в периода 1980 г.- 2007 г. е прието за неоснователно предвид забраната на чл.59 З. /отм./ за придобиване по давност на реални части от дворищнорегулационни парцели. При тези решаващи правни мотиви, поставени в основата на обжалваното въззивно решение, следва да се приеме, че формулираните от касаторите правни въпроси не са от обуславящо за изхода на спора значение и съответно не са в състояние да обусловят исканото допускане на касационното обжалване. Действително, според задължителните указания на т.4 от ТР № 8/ 23.02.2016 г. по т.д.№ 8/ 2014 г. на ОСГК, при произнасяне по иск за собственост на реална част, която поради грешка в кадастралния план неправилно е заснета към съседен имот, съдът е длъжен да вземе предвид и всички настъпили след одобряване на кадастралния план факти, които са от значение за правото на собственост. В конкретния случай обаче факта на осъществяваното от собствениците на ПИ-21 владение върху спорната част и застрояването й с лятна кухня при непротипопоставяне от страна на собственика на ПИ-28 не е в състояние да обуслови извод за придобиването й по силата на изричната забрана на чл.59 З. /отм./, на която правилно се е позовал въззивния съд, а в периода след 01.01.2001 г. тази невъзможност произтича от аналогичната норма на чл.200 ЗУТ /доколкото в случая е несъмнено, че процесната част не отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ за обособяване в самостоятелен урегулиран поземлен имот/. Не може да се поддържа, че с продължилото повече от 10 години след влизане в сила на ЗУТ владение на ответниците върху реалната част от имота на ищците е налице прилагане на действащия подробен устройствен план като основание за придобиването й от собствениците на ПИ-21, тъй като планът от 1987 г. не предвижда придаване на тази част от парцела на ищците към този на ответниците като основание за придобиване на собствеността по смисъла на чл.110, ал.1 З. /отм./ с оглед отчуждителното действие на дворищнорагулационния план, а обективира грешно заснемане на имотните граници, което по естеството си не може да е придобивен способ, а с оглед характеристиките на владяния терен законът не допуска и придобиването му по давност.
С оглед гореизложените съображения, предвидените в процесуалния закон предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд не са налице, доколкото поставените от касатора правни въпроси не са обуславящи за изхода на спора съобразно изложените от въззивния съд решаващи правни мотиви за основателност на исковата претенция.
Предвид изхода на производството и на основание чл.78, ал.4 ГПК, касаторите следва да заплатят на ответницата по касация Ш. Кабил М. направените от последната разноски в производството, а именно сумата 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 565/ 17.12.2015 г. по гр.д.№ 737/15 г. на Русенския окръжен съд, по касационната жалба на Г. М. С. и Г. М. У..
ОСЪЖДА Г. М. С. и Г. М. У. на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплатят поравно на Ш. К. М. сумата 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: