3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№327
[населено място], 29.09.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3601 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 917 от 11.02.2014г. по гр.д. № 13505/2013г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 14.08.2013 г. на Софийски районен съд, 62 състав по гр.д. № 15304/2012г. в частта относно квотите, при които е допусната делбата между съделителите Б. К. Б., В. Г. Б. и К. Г. Б.-М. на недвижимия имот – апартамент № 11 в [населено място], кв.С., [улица], вх.А, ет.5 с площ 51,76 кв.м. Определените и от двете инстанции дялове в съсобствеността са: 4/6 ид.ч. за Б. Б. и по 1/6 ид.ч. за В. Б. и К. Б.-М..
Касационната жалба е подадена от К. Г. Б.-М. чрез пълномощника адвокат Б.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос: може ли извършеният в имота ремонт да е основание за промяна на придобивното основание, а именно индивидуалната собственост да се трансформира в съпружеска имуществена общност. На второ място е поставен въпроса за непълното обсъждане на събраните по делото доказателства относно възражението за трансформация на лични средства при придобиване на имота като касаторът се позовава на Решение № 87 от 02.07.2013г. по гр.д. № 829/2012г. на І г.о. на ВКС.
Ответниците Б. Б. и В. Б. вземат становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за делба във фазата по допускането й. Страните са наследници по закон на Г. Г. Б., починал 2008г. По време на брака с ищцата Б. К. наследодателят е придобил апартамента, предмет на делбата, с договор за покупко-продажба за сумата 41 600лв. От страна на ответницата К. Б.-М. е предявено възражение за трансформация на лични средства на наследодателя при покупката на имота, а именно: влагане на 30 000 евро, получени от продажба на негов наследствен апартамент. От събраните писмени се установява, че наследодателят е притежавал по наследство, в съсобственост с братята си, апартамент в [населено място], на [улица], който апартамент е продаден през 2006г. за сумата 65000лв., посочена в нотариалния акт. Разпитан е свидетеля М. – бивш съпруг на жалбоподателката, който сочи, че апартаментът на [улица]е продаден за около 100 000 евро, но не е сигурен за точната цена. Според него Б. и Г. използвали получената сума за закупуване на жилището в[жк], като наред с това взели кредит от банка. Свидетелката Т. разказва, че продажбата на апартамента на [улица]е за около 50 000 – 60 000лв., които били поделени между тримата братя, а апартаментът в[жк]струвал 30 000 евро.
Съдът е допуснал делбата при законните квоти, произтичащи от прекратяването на съпружеската имуществена общност и наследяването, като е намерил възражението за частична трансформация на лични средства на наследодателя за неоснователно. Намерил е за недоказано от страна на ответницата /сега касатор/, че при покупката на жилището са вложени лични средства на наследодателя Г. Б.. На първо място е счел, че не е ясно с какви средства /с какъв произход/ е заплатен делбения имот, доколкото показанията на св. М. се преценяват предвид евентуалната му заинтересованост. На второ място не е категорично установено точно каква сума е получил наследодателя от продажбата на апартамента на [улица]. В тази са насока са показанията на св. М., а те са неконкретни и не почиват на негови лични възприятия. По тези съображения съдът е приел, че делбеният имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност от Б. и Г. Б..
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
К. поставя в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК правния въпрос: може ли извършеният в имота ремонт да е основание за промяна на придобивното основание, а именно индивидуалната собственост да се трансформира в съпружеска имуществена общност. Въпросът е свързан с поддържаната теза, че апартаментът на [улица]е бил лична собственост на наследодателя /1/3 ид.ч. от него/, независимо от участието на съпругите на съсобствениците в разпоредителната сделка, тъй като имотът има наследствен характер за наследодателя и братята му. Направено е предположение, че съпругите са включени с оглед на извършен в имота ремонт преди продажбата му и оттук е повдигнат въпроса дали извършването на ремонт по време на брака може да промени характера на собствеността – от индивидуална в съпружеска имуществена общност. Такива съображения обаче не са развити от съда в обжалвания акт. Напротив, първата инстанция е приела за безспорен наследствения характер на имота на [улица]и не е обсъждала доводите, свързани с ремонта. Ето защо, поставеният въпрос не е свързан с решаващите изводи на съда за отхвърляне на възражението по чл.21, ал.2 СК/отм./, които са базирани на недоказаност на трансформацията.
Вторият въпрос, посочен от касатора, е за непълното обсъждане на всички доказателства за трансформацията в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Липсва конкретизация както в изложението, така и в жалбата, кои доказателства не са обсъдени. Видно, че са събрани показания на двама свидетели и съдът ги е обсъдил, като е посочил по какъв начин ги цени. Решаващите си изводи е изградил на база на съвкупната преценка на тези доказателства. Приложеното решение № 87 от 02.07.2013г. по гр.д. № 829/2012г. на І г.о. на ВКС разглежда хипотеза на предявено възражение за придобивна давност, което не е разгледано от съда и събраните гласни доказателства в негова подкрепа не са обсъдени. Решението е неотносимо към настоящия случай, в който съдът е обсъдил събраните свидетелски показания, но е счел, че те не доказват предявеното възражение за частична трансформация.
В обобщение, не са налице поддържаните от касатора основания за достъп до касационен контрол и същият следва да бъде отказан.
Ответниците не претендират разноски и съдът не присъжда такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 917 от 11.02.2014г. по гр.д. № 13505/2013г. на Софийски градски съд по касационната жалба на К. Г. Б.-М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: