О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№181
С., 25.06.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 1635 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2381 от 26.02.2015 г., подадена от М. Д. Д. против определение № 49 от 3.02.2015 г., постановено по гр.д. № 7440 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влязло в сила решение от 15.01.2013 г. по гр.д. № 4311/2012 г. на Районен съд-Бургас.
В частната жалба са наведени доводи, че правните и доказателствени мотиви в молбата за отмяна са свързани с основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК и същата е подадена в срок, видно от приложение документи за датата, на която молителката е могла да се снабди с документ, удостоверяващ точното местоположение на имота след изпълнение на решението, чиято отмяна се иска.
Ответникът по частната жалба И. С. Г. счита, че същата е неоснователна. Претендира възстановяване на направените разноски.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, II г.о., констатира следното:
За да постанови атакуваното определение, съдът е констатирал, че в молбата за отмяна на влязлото в сила решение се излагат твърдения, водещи до основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК – наличието на съдебно решение, влязло в сила след постановяването на решението, чиято отмяна се иска. Съдебното решение, на което се основава искането за отмяна на влязлото в сила решение е постановено в административно производство, по обжалване на отказ на административен орган за издаване на скица на недвижим имот, с него не се разрешава материалноправен спор относно принадлежността на спорното право на собственост и правото на владение, които са били предмет на обсъждане и по които спорни права се е произнесъл съдът с решението, чиято отмяна се иска, поради което основанието на молбата за отмяна следва да се квалифицира като такова по чл.303, т.1, а не по т. 4 ГПК. Новото доказателство, съдебното решение, постановено от административен съд, е единственото доказателство, на което се основава молбата, тъй като по твърдения на самия молител, представената заповед № 1409/05.06.2014 г. на Кмет на [община] не е влязла в сила, тъй като е обжалвана и производството по нейното обжалване по реда на АПК все още не е приключило. Видно от изисканата справка от АС – Бургас, решение № 133/28.01.2014 г., постановено по гр.д.№ 1160/2013 г. по описа на същия съд е връчено лично на М. Д. на 04.02.2014 г. и е влязло в законна сила на 30.05.2014 г. Тъй като към тази дата е било известно решението на административния съд на молителката в настоящото производство, от тази дата следва да се счита и началото на срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК за подаването на молбата за отмяна на влязлото в сила решение. П. срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК е изтекъл на 30.08.2014 г., докато молбата за отмяна е подадена на 10.11.2014 г., т.е след неговото изтичане, поради което същата е приета за процесуално недопустима и е оставена без разглеждане.
Атакуваното определение е правилно. Неоснователна е тезата на жалбоподателя М. Д., че молбата й за отмяна на влязлото в сила решение следва да се квалифицира по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, тъй като липсват изложени твърдения за наличие на две противоречиви решения между същите страни за същия правен спор, а твърдението е, че влязлото в сила решение по административното дело и заповед № 1409/5.06.2014 г. за служебно изменение на ПНИ, която е обжалвана, са от значение за разрешения с влязлото в сила решение спор по чл.76 ЗН са относими към основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Правилен е и изводът на съда, че молбата са отмяна е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичане срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, започващ да тече от момента, в който страната е могла да се снабди с новото писмено доказателство. Новото доказателство, представено с молбата за отмяна е решението от 28.01.2014 г. по адм.д. № 1160/2013 г. на А. съд-Б.. Останалите документи не съставляват нови доказателства, тъй като са копия от влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, от документи по изпълнителното производство по изпълнението му, както и заповедта за изменение на ПНИ, която обаче е атакувана по административен ред, според твърденията в молбата за отмяна и съответно не е влязла в сила. Тъй като на М. Д. е бил връчен препис от административното решение, то срокът по чл.305, ал.1, т.1 ГПК е започнал да тече от влизането му в сила, т.е. на 30.05.2014 г. и към момента на подаване на молбата за отмяна на 12.11.2014 г. е изтекъл. Приложените към частната жалба документи не обосновават различен извод, тъй като са свързани с изпълнението на влязлото в сила административно решение от 28.01.2014 г. и в този смисъл са неотносими при преценка момента, в който е започнал да тече срок за подаване на молба за отмяна, основана на това съдебно решение, като ново обстоятелство и ново писмено доказателство.
С оглед изхода на настоящото производство М. Д. Д. следва да възстанови на И. С. Г. направените по повод частната жалба разноски в размер на 300.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 49 от 3.02.2015 г., постановено по гр.д. № 7440 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, ап.5 да заплати на И. С. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] разноски по повод подадената частна жалба в размер на 300.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: