О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№19
Гр. С., 15.01.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на първи декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр. д. № 5874 по описа на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя Е. М. М. срещу Решение № VІ-72 от 17.07.2015 г. по в. гр. д. № 699/15 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 223 от 19.12.2014 г. по гр. д. № 256/14 г. на Несебърския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. Г. Б., Г. Г. А. и К. Г. Б. срещу касатора иск по чл.109 ЗС, вместо което е постановено уважаване на същия чрез осъждане на ответника да преустанови всякакви строително-монтажни дейности по изграждане на басейн в собствения на ищците недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 11538.502.174 по кадастралната карта и кадастралните регистри, находящ се на адрес [населено място], [улица], с площ 1 144 кв.м., а по действащият регулационен план- УПИ ІІ-7077, в кв.16 по плана на [населено място], и да премахне изградения без съгласие на ищците басейн в груб строеж, като възстанови в първоначален вид в недвижимия имот разрушените настилки (бордюри, плочки и други) и зелени площи. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният негаторен иск с правна квалификация чл. 109 ЗС бъде отхвърлен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани материалноправни въпроси, за които се поддържа, че са от обуславящо значение за изхода на спора и по които произнасянето на въззивния съд е в отклонение от задължителната съдебна практика, респ. произнасянето на касационнта инстанция с решение по реда на чл. 290 ГПК би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 и т. 3 ГПК, както следва:
1. Дали едно лице – строител, което изгражда по силата на възлагане от собственика на имота техническо съоръжение в чужд имот, а именно басейн от 37 куб. м. /респ. до 100 куб. м./, се нуждае от учредено право на строеж в нотариална форма съгласно чл. 18 ЗЗД;
2. Представлява ли самостоятелен обект на собственост открит летен басейн от 37 куб. м., изграден в поземлен имот, в който вече е законно построена сграда в режим на етажна собственост, който обект да може да бъде индивидуална собственост само на някои от етажните собственици-собственици на земята или на трети лица, или се явява съоръжение на техническата инфраструктура, респ. част от вертикалната планировка;
3. Става ли такъв басейн обща част по смисъла на чл.38 ЗС във връзка с чл.4 З.;
4. Годен ли е басейнът, в случая когато се явява самостоятелен обект, да бъде и обект на самостоятелно прехвърляне, и налице ли е такова прехвърляне, когато лице, притежаващо право на строеж в чужд имот, явяващо се едновременно и строител по смисъла на чл.163а ЗУТ, само изгражда басейна по силата на възлагане, но басейнът не става негова собственост поради липса на учредено право на строеж;
5. Ако басейнът е самостоятелен обект, необходимо ли е прехвърлянето му да бъде извършено в нотариална форма съгласно чл.18 ЗЗД;
6. Ако откритият летен басейн от 37 куб. м. е съоръжение на техническата инфраструктура, част от вертикалната планировка и представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, възможно ли е това съоръжение да бъде предмет на самостоятелна разпоредителна сделка, за която да се изисква приложение на чл. 18 ЗЗД;
7. Представлява ли изграждането на открит летен басейн от 37 куб. м. въз основа на одобрени строителни книжа и издадено строително разрешение, в поземлен имот, в който е законно изградена сграда в режим на етажна собственост, но дворното място не е собствено на всички етажни собственици, пречка за упражняване правото на собственост на тези етажни собственици, които се явяват собственици на дворното място, респ. представлява ли съществуването на такъв басейн неоснователно действие, което пречи на собствениците на дворното място да упражняват правото си на собственост в поземления имот;
8. Неоснователни по смисъла на чл. 109 ЗС ли са действията по изграждане на открит летен басейн от 37 куб. м., извършени по възлагане и въз основа на сключен предварителен договор за учредяване право на строеж и договор за учредяване право на строеж във формата на нотариален акт, макар в последния да не е упоменато изрично, че се учредява право на строеж за изграждането на процесния басейн, но изрично се препраща за всички неуредени въпроси към текстовете на по-рано сключения предварителен договор;
9. Когато предварителният договор за учредяване право на строеж в един имот е сключен между едни страни, а впоследствие окончателният договор е сключен между други страни, като в него се съдържа препращане към някои от клаузите на предварителния договор, следва ли да бъде зачетено тяхното съдържание и имат ли същите действие между новите страни;
8. Достатъчно основание ли е противопоставянето на собственик за строителство на съоръжение в имота му, за да се приеме наличие на хипотеза по чл. 109 ЗС, когато това съоръжение се изгражда въз основа на писмен договор, с чийто клаузи собственикът се е съгласил да бъде обвързан; Налице ли е злоупотреба с процесуални права, когато собственикът на даден имот се съгласи с изграждане на съоръжение в имота му и възложи изграждането на такова на едно трето лице, но впоследствие да не желае изграждането на същото съоръжение, като заяви, че то му пречи да упражнява правото си на собственост и да предяви иск по чл. 109 ЗС срещу третото лице – строител на имота;
10. Може ли в хипотеза на възникнала етажна собственост, правата на собственика на земята досежно изградения в имота открит летен басейн от 37 куб. м., да се разглеждат изолирано от правата на останалите етажни собственици;
11. Следва ли изграждането на басейн от 37 куб. м. в ограден поземлен имот, в който вече е била законно изградена сграда за сезонно ползване в режим на етажна собственост и такава е възникнала, да става само с договор по чл. 18 ЗЗД във вр. с чл. 63 и сл. ЗС, при положение, че е договорено, че строителят няма да стане негов собственик или това строителство може да стане и с обикновен писмен договор за възлагане на строителството;
12. Може ли да се постанови общо решение за уважаване на иск по чл. 109 ЗС по отношение на трима собственици на даден имот с мотива, че същите се противопоставят на изграждането на съоръжение в имота им, но то се изгражда въз основа на предварителен договор, сключен с един от ищците, който е известен на останалите и същите в окончателния договор, сключен във формата на нотариален акт, са приели и са се съгласили с приложимостта на текстовете на предварителния договор.
Ответниците по касационната жалба- М. Г. Б., Г. Г. А. и К. Г. Б. са депозирали по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който молят касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това. Претендират присъждане на направените в касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че искането на касатора за допускане на касационното обжалване е неоснователно, тъй като не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за ангажиране на правораздавателната компетентност на настоящата касационна инстанция по спора. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд на релевираните от касатора основания е обусловено от формиране на положителен извод, според който посочените правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК са от обуславящо значение за изхода на конкретното дело, като при това въпросите следва да са разрешени в отклонение от задължителната практика на ВС или ВКС, респ. в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение и/или произнасянето на касационната инстанция по тях да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.
Решаващият правен мотив, с оглед на който въззивният съд е формирал извода си за основателност на предявения негаторен иск, се свежда до констатацията, че изграденият от ответника басейн в дворното място на ищците е извън учреденото в негова полза право на строеж за построяване на масивна жилищна сграда в имота, поради което собствениците на мястото не са длъжни да търпят изградения строеж, независимо дали същият обективно увеличава стойността на имота им и независимо от наличието или липсата на строителни книжа. В тази връзка решението обективира позоваване и на ТР № 31 от 06.02.1985 г. по гр.д.№ 10/1984 г. на ОСГК на ВС, според което строителните книжа установяват и определят само техническата възможност и/или благоустройствената допустимост на строежа в съответния му вид от гледище на обществения интерес, но не са в състояние да установяват дали подлежащите на осъществяване въз основа на тях права принадлежат само на адресата на разрешението и че не се засягат права, които са чужди. Действително, задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК приема, че басейните, както и паркоместата, изградени в незастроената част на дворното място, не са самостоятелни обекти на правото на собственост /Решение № 199 от 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5955/14 г. на ІV г.о./. В случая обаче въззивният съд не е приел, че басейнът е самостоятелен обект, а само, че собственикът на земята не е длъжен да търпи изграждането и поддържането на такова съоръжение в имота си, ако не е дал съгласие за това чрез учредяване право на строеж в предвидената от чл.18 ЗЗД нотариална форма за валидност, каквато безспорно не е налице и не може да се обоснове посредством препращане на нотариалния акт за суперфицията към сключения в обикновена писмена форма предварителен договор, независимо дали страните по него са същите или са различни от тези по окончателния, респ. техни правоприемници. Предвид така поставените в основата на въззивното решение решаващи правни изводи, следва да се приеме, че поставените от касаторите материалноправни въпроси, свързани с преценката, дали басейнът е самостоятелен обект на правото на собственост, каква е формата на прехвърлянето му, представлява ли същият обща част и допустимо ли е съгласието за изграждането му да бъде обективирано в предварителен договор за учредяване право на строеж, се явяват неотносими съобразно указанията на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като произнасянето по тези въпроси не е формирало решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение. В частта, с която е прието, че изграждане на обект в чужд имот без съгласие на собствениците, е достатъчно основание за уважаване на предявен от тях иск по чл.109 ЗС за премахване на изграденото и възстановяване на имота в състоянието преди нарушението, тъй като собственикът не е длъжен да търпи такъв строеж, въззивното решение на Бургаския окръжен съд изцяло е съобразено със задължителната съдебна практика, според която не е нужно да се доказва в какво се изразява неоснователното действие на ответника по смисъла на чл.109 ЗС, когато самото нарушение е от такова естество, че предполага ограничаване правото на собственика да ползва имота си пълноценно и по предназначение /Решение № 283/12 г. от 07.03.2013 г. по гр.д.№ 387/12 г. на ІІ г.о./. Атакуваният въззивен акт кореспондира и с разрешението, обективирано в Решение № 532 от 21.10.2009 г. по гр.д.№ 66/09 г. на ІІ г.о., според което целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение, за което е без правно значение дали обектите са построени без строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или при съобразяване със строителни книжа, които противоречат на строителните правила и норми. Без обуславящо значение за правилността на обжалваното решение е, дали искът по чл.109 ЗС е предявен от всички или само от някои от засегнатите собственици- по този ред се защитава засегнатото право на собственост независимо от неговия обем, както и срещу всяко лице, включително и срещу съсобственик, изградил строеж в общия имот без съгласието на останалите участници в общността /Решение № 267/14 г. от 15.05.2015 г. по гр.д.№ 3225/14 г. на І г.о./. Колкото до преценката, налице ли е злоупотреба с правото на иск от собственика на земята, който е дал съгласие за застрояване на същата при неспазване на установената в чл.18 ЗЗД форма за валидност, а впоследствие е предявил негаторен иск за премахване на изграденото, същата е ирелевантна за изхода на конкретния правен спор, за който е от обуславящо значение единствено липсата на валидно учредена суперфиция за изграждане на процесния басейн, при което този въпрос би бил относим при евентуално предявени претенции за вреди от неизпълнение на сключения между страните предварителен договор.
Предвид гореизложените съображения, не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.4 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по касация направените от последните разноски в настоящото производство, а именно сумата 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № VІ-72 от 17.07.2015 г. по в. гр. д. № 699/15 г. на Бургаския окръжен съд, по касационната жалба на [фирма]- [населено място].
ОСЪЖДА [фирма]- [населено място] на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати поравно на М. Г. Б., Г. Г. А. и К. Г. Б. сумата 600 лв. разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: