О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№7
[населено място], 07.01.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 6952 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 245 от 20.06.2014г. по гр.д. № 182/2014г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е отменено решение № 22 от 09.01.2014 г. на Дупнишки районен съд по гр.д.№ 1710/2006г. и вместо това е прогласено на основание чл. 288, ал.7 ГПК/отм./ настъпилото по право обезсилване на възлагателно решение по чл. 288, ал.3 ГПК/отм./ в полза на И. Х. Д. относно недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място] на [улица], вх.Б, ет.3, ап.13, постановено по гр.д. № 1710/2006г. на Дупнишки районен съд и гр.д. № 746/2010г. на Кюстендилски районен съд.
Касационната жалба е подадена от И. Х. Д. чрез пълномощника адвокат И.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Ответникът Н. И. Т. чрез пълномощника си адв. Д. взема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по чл. 288, ал.7, пр.2 ГПК/отм./ в редакцията от ДВ бр. 64/1999г. за обезсилване по право на възлагателно решение. С решение на Дупнишки районен съд по гр.д. № 1710/2006г., изменено относно оценката на имота с решение на Кюстендилски окръжен съд по гр.д. №746/2010г., на основание чл. 288, ал.3 ГПК/отм./ е постановено възлагане на делбения имот – апартамент в [населено място], на [улица], вх.Б, ет.3, ап.13 в полза на И. Х. Д. /наследник на починалия в хода на делото съделител И. Н. Т./ като тя е осъдена да заплати за уравнение на дяловете на Н. И. Т. сумата 16 650 лв., заедно със законната лихва, в шестмесечен срок от влизане на решението в сила. Решението е влязло в сила на 16.12.2011г. когато е постановено определение на Върховния касационен съд за недопускане на касационно обжалване. Видно, че с влязлото в сила решение по извършване на делбата Н. И. Т. е осъден да заплати на И. Н. Т. /наследодател на И. Д./ сумата 1555,20лв. обезщетение за ползване на имота.
Установено е, че И. Д. е внесла на 07.06.2012г. по изп.д. № 171/2012г. на ДСИ при РС-Дупница, образувано по нейно искане, сумата 16 650лв. От тази сума на Н. Т. са изплатени 14 672,80лв., удържана е държавна такса 152,20лв. и 1825лв. са върнати на И. Д.. Н. Т. е получил посочената сума 14 672,80лв. по своя сметка на 04.07.2012г.
При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че шестмесечният срок за плащане на главницата от 16 650лв. и лихвата към нея от 856,48лв. е изтекъл на 16.06.2012г. и към тази дата задължението не е било изпълнено надлежно. В резултат на образуваното изпълнително дело по сметката на Н. Т. е постъпила само част от главницата – 14 672,80лв. Тъй като доказателствената тежест за установяване изплащането на уравнението се носи от съделителя, комуто е възложен имота, съдът е приел, че в случая не е доказано точното изпълнение на задължението, включително и чрез надлежно упражнено право на прихващане. Изтъкнал е, че съгласно чл. 104 ЗЗД две насрещни вземания се погасяват до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е било възможно, които обстоятелства подлежат на доказване на общо основание, ако бъде заявено, че са настъпили, а такива данни в случая липсват. По тези съображения съдът е уважил претенцията за прогласяване на настъпилото по право обезсилване на възлагателното решение.
К. не е представил отделно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, а в жалбата сочи, че съдът се е произнесъл по съществения за изхода на делото въпрос дали е налице надлежно упражнено право на прихващане и това произнасяне е в противоречие с практиката на ВКС: ППВС № 7/73г. и Решение № 799/24.09.1994г. на І г.о. В т.6, б.”г” от Постановлението на Пленума на ВС е прието, че съделителят, на когото е възложено жилището, може да прихване вземанията си по сметките от другите съделители срещу вноските, които им дължи за уравнение, като за прихващането са приложими общите правила на чл. 103 и сл. ЗЗД. В обжалвания акт съдът също е намерил за допустимо такова прихващане, но е счел, че в случая изобщо не е заявено извършването на прихващане, както и не са доказани предпоставките за настъпване на компенсаторния ефект, посочени в чл.104 ЗЗД. При тези изводи е видно, че липсва противоречие със сочената задължителна практика.
Решение № 799 от 24.09.1994г. на І г.о. разглежда хипотеза на забава на кредитора /чл. 95 ЗЗД/ да приеме предложеното му своевременно изпълнение на задължението за плащане на сумата за уравнение на дяловете. Наред с това изтъква, че съгласно чл. 104, ал.2 ЗЗД компенсацията действа от деня, в който прихващането е могло да се извърши, поради което не могат да се търсят лихви след настъпилото погасяване на насрещните задължения. В настоящия случай доводи за забава на кредитора не са наведени и не са обсъждани. Що се отнася до действието на компенсацията, то съдът не е излагал съображения за момента на настъпването й, тъй като е счел, че липсва позоваване на извършено прихващане. Тази констатация следва да бъде споделена – в поддържаното становище по молбата за обезсилване И. Д. не е навела твърдение за погасяване на част от задължението си за уравнение чрез извършено прихващане на дължимата й се сума по сметките. Ето защо, разрешенията в сочената незадължителна практика са неотносими към решаващите изводи на съда.
Предвид горното достъпът до касационно обжалване следва да бъде отказан.
В полза на ответника следва да се присъдят направените разноски 150лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 245 от 20.06.2014г. по гр.д. № 182/2014г. на Кюстендилски окръжен съд по касационната жалба на И. Х. Д..
ОСЪЖДА И. Х. Д. от [населено място], [улица] да заплати на Н. И. Т. със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. К. Д., сумата 150 /сто и петдесет/ лв. разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: