Р Е Ш Е Н И Е
№86
гр. София, 17.11.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4710 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 146 от 15.07.2016г. по гр.д. № 234/2016г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 140 от 02.02.2016г. по гр.д.№ 663/2015г. на П. окръжен районен съд за отхвърляне на предявения от Д. И. С. против Р. А. С. иск по чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на дарение, извършено от В. С. И. с нотариален акт № 173, т. 4, рег. 3536, д.№ 631/2011г. и нотариален акт за поправка № 187, т.7, рег. 5750 д.№ 1208/2011г. на нотариус Д. С., до размера, необходим за възстановяване на запазената й част от наследството.
Касационната жалба е подадена от ищцата Д. И. С. чрез пълномощника адв. Г.. Поддържа се неправилност на решението, изразяваща се в нарушаване на съдопроизводствените правила, вследствие на което ищцата е била лишена от възможността да представя доказателства, за да обоснове правнорелевантните си съображения във връзка с предмета на спора. Изтъква се също така необоснованост на съдебния акт, който преповтаря изводите на първата инстанция. Сочи се и нарушение на материалния закон.
Ответникът Р. А. С. чрез пълномощниците си адв. Б. и адв. П. изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата.
С определение №187 от 28.04.2017г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: при установяване симулативност на договор за дарение чрез подписан по-късно обратен документ, имат ли значение твърденията на третото лице, срещу което е насочена сделката, че обратният документ не отразява волята на страните при сключване на договора, а настъпила след това промяна в намеренията им, както и че в периода от сключване на привидния договор до съставяне на обратния документ задълженията по прикрития договор не са изпълнявани; съответно, явяват ли се относими към спора доказателствата за установяване на такива обстоятелства.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Предявен е иск по чл. 30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследство, накърнена с извършено от наследодателя дарение в полза на ответника. Ищцата е внучка и наследник с право на запазена част от наследството на В. С. И., починал 2014г. През 2011г., на 08 август, наследодателят е сключил с ответника, негов племенник, договор за дарение на недвижими имоти. На 28 декември същата година между страните по договора е подписана “декларация-договор”, в която те заявяват, че нямат и никога не са имали воля за сключване на договор за дарение, а са желаели да сключат договор за прехвърляне на имотите срещу задължение за издръжка и гледане.
От показанията на посочения от ответника свидетел А. Т., който е посещавал наследодателя почти ежедневно, се установява, че В. знаел, че е дарил имота срещу гледане; когато разбрал, че в документа не фигурира гледането, поискал да се състави втория документ, на подписването на който свидетелят е присъствал. Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищцата за събиране гласни доказателства за обстоятелствата каква е била волята на В. И. към момента на подписване на договора за дарение, за настъпилата промяна до момента на подписване на обратния документ, за желанието му да развали дарението, както и за неизпълнението на задължението за издръжка и гледане по прикрития договор в същия този период, като показател за действителната воля на страните по сделката. Въззивният съд също е отказал събирането на нови доказателства с мотив, че обстоятелствата са извън предмета на спора.
За да отхвърли иска решаващият съд е приел, че дарението, изповядано във формата на нотариален акт, е привидна сделка и като такова е нищожно. Прикритият договор е за прехвърляне на имотите срещу задължение за издръжка и гледане и той обвързва страните съгласно чл. 17, ал.1 ЗЗД. След като разпореждането не представлява дарение, а възмезден договор, то не е налице хипотезата на чл. 30, ал.1 ЗН и искът е неоснователен. Възраженията на ищцата, че споразумението от 28.12.2011г. представлява нов договор, тъй като наследодателят бил недоволен от племенника си и искал разваляне на дарението, както и че гледане и издръжка не е осигурявано, включително в периода от сключване на договора до съставянето на обратния документ, съдът е намерил за неотносими.
По основанието за допускане на касационното обжалване.
Симулативните или привидните /според термина, употребен в ЗЗД/ договори са такива, при които страните извършват волеизявления, обективирани в правната действителност, сочещи към сключване на определен договор, но същевременно се съгласяват, че не желаят настъпването на правните последици от сключения договор или желаят настъпването на други последици, различни от тези, които биха се породили от външно обективираната им воля. В първия случай е налице абсолютна симулация, а във втория – относителна симулация, която представлява съчетаване на привиден и прикрит договор. Съгласно чл. 26, ал.2 ЗЗД привидният договор е нищожен, а страните са обвързани от прикритото споразумение, ако са налице изискванията за неговата валидност – чл. 17, ал.1 ЗЗД. За доказване на симулативността обикновено служи т.нар.”обратно писмо”, което представлява нарочен документ, съдържащ писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на явната сделка и действителната им воля. Без значение е кога във времето е съставен обратния документ – преди, по време или след сключването на привидния договор; важно е той несъмнено да разкрива общата воля на страните по този договор.
Когато относително симулативен договор се противопоставя на трети лица /вкл. на наследници/ по смисъла на чл. 165, ал.2, пр.2 ГПК и документът, който се представя за разкриване на привидността, е създаден след сключване на договора, са допустими възражения, че този документ материализира новоформирана воля на страните и поражда облигационни отношения за в бъдеще. Следва да се даде възможност на страната, срещу която е насочена сделката, да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Относими са доказателства за това как са се развивали отношенията между съконтрахентите в периода от сключване на привидния договор до подписването на обратния документ; изпълнявани ли са задълженията по привидния договор; какви причини са предизвикали съставянето на документа, разкриващ симулацията. Тези доказателства ще имат значение при преценката дали сключеният договор е привиден и дали зад него стои действителна прикрита сделка.
Предвид горното разрешение обжалваното решение на Пловдивски апелативен съд е постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, довело до накърняване правото на защита на ищцовата страна.
В защитата си срещу предявения иск по чл.30 ЗН ответникът по иска е заявил, че договорът за дарение, с който наследодателят се разпорежда с имуществото си, е симулативен и прикрива друг вид договор – такъв за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане, като за установяване на привидността се позовава на споразумение, подписано пет месеца след договора за дарение. В отговор на това, от страна на ищцата е поддържана тезата, че дарителят е бил недоволен и искал разваляне на дарението и че т.нар. обратен документ представлява нов договор, а не разкрива волята на страните при сключване на първоначалния договор, т.е. оспорен е характера му на документ, установяващ симулацията. За доказване на тези твърдения е поискано допускане на гласни доказателства, които и първоинстанционният, и въззивният съд са намерили за неотносими към спора. Тъй като договорът, за който се твърди, че е симулативен, е насочен срещу ищцата, като наследник с право на запазена част, то наведените от нея възражения, че „декларацията-договор” от 28.12.2011г. представлява нов договор, имат отношение към преценката за правното значение на този документ, съответно за разкриване на привидността. Затова, поисканите от нея доказателства за установяване как са се развили отношенията между дарител и надарен след сключване на договора за дарение до подписване на „декларацията-договор” от 28.11.2011г., включително дали задължението за гледане и издръжка е изпълнявано в този период, са относими и допустими, доколкото от тези факти може да се съди за действителната воля на страните.
По тези съображения обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд, който да допусне и събере доказателствата за посочените правно релевантни факти.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 146 от 15.07.2016г. по гр.д. № 234/2016г. на Пловдивски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: