О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
София, 27.12.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 3283 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № І-36 от 19.04.2016г. на Бургаския окръжен съд постановено по гр.д. № 280/2016г., с което е отменено решение № 225 от 08.12.2015г. по гр.д. № 1061/2014г. на Карнобатския районен съд и вместо това е признато за установено по предявения от И. Х. Н. от [населено място] отрицателен установителен иск, че ответницата И. Х. Д. от [населено място] не е собственик на 5/6 ид.части от втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, изградена в дворно място с площ от 368кв.м., съставляващо УПИ II-313 в кв. 54 по ЗРП на [населено място], който втори етаж представлява самостоятелно жилище с общ вход за двата етажа, състоящо се от хол, спалня, детска стая, кухня, всекидневна, баня и тоалетна, салон, със застроена площ от 97кв.м., както и от прилежащата част от избен етаж, целия с полезна площ от 50 кв.м., състоящ се от четири избени помещения и коридор и от прилежащите тавански помещения, както и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № 77 т. VII, рег. № 4115, д. № 848/2012г. на нотариус с район на действие Карнобатския районен съд, в частта с която П. Х. Н. и И. Х. Н. от [населено място] са признати за собственици на гореописания имот.
В касационната жалба подадена от ответника И. Х. Д., чрез пълномощника адв. Мима И., се поддържа че решението е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, довели до необоснованост и при нарушение на материалния закон. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК по въпросите: 1/ Задължен ли е въззивният съд като инстанция по същество да следи служебно за редовността на исковата молба, по която е налице произнасяне на първоинстанционния съд с решение, включително и когато възражения за нередовността й, свързани с конкретно предявения иск? Задължен ли е въззивният съд във връзка с преценката за редовността на исковата молба да следи за наличието на съответствие и логическа последователност на твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба с петитума й и ако такова не е налице, да остави исковата молба без движение; 2/ При предявяването на установителния иск за собственост, задължен ли е съдът да определи вида на иска – положителен установителен или отрицателен установителен въз основа на изложението в исковата молба като обстоятелства и спрямо него направи заключението си; 3/ Допустимо ли е изменение на иска, чрез което от положителен установителен иск за собственост се преминава към отрицателен установителен иск за собственост; 4/ Задължен ли е въззивният съд да изгради становището си по спора въз основа на анализ на всички доказателства, събрани по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като обсъди в мотивите на решението в пълнота доказателствата, въз основа на които намира едни факти за установени, а други за неосъществили се, да изложи съображенията си за този извод и обоснове поради какви причини намира конкретни доказателства за неустановяващи определени факти и не им дава вяра, а други-доказващи ги и ги възприема, да вземе предвид твърденията, възраженията, оспорванията и всички процесуални действия на страните и да изложи в логическа последователност, конкретно, ясно и точно изводите си, които формират крайното му становище по конкретния случай? Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля; 5/ Допустимо ли е да бъде загубена собствеността върху правото на строеж за имот, за който е учредено право на строеж чрез сделка от родителите на сина, което право на строеж не е реализирано от получателя му по сделката, самият строеж е осъществен и финансиран от родителите на получателя на правото на строеж, както и ако в този случай получателят на правото на строеж изобщо не е започнал осъществяване на владение върху имота и не е упражнявал владение върху обекта, изграден чрез реализирания строеж? Допустимо ли е да се загуби собствеността и върху обекта, изграден по учреденото право на строеж? Може ли собствеността върху изградения в параметрите на учреденото право на строеж обект при обстоятелствата, посочени в първия по ред въпрос, да се придобие по давност от учредителя на правото на строеж – родителите и чрез упражняване на владение върху имота от тяхна страна? Спрямо първите четири въпроса се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, а по петия – по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
С писмен отговор ответникът по касационната жалба И. Х. Н., чрез пълномощника си адв. М. И., оспорва същата като твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Претендира сторените в настоящото производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е недопустима.
С обжалваното решение, Бургаския окръжен съд е отменил решение № 225 от 08.12.2015г. по гр.д. № 1061/2014г. на Карнобатския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от И. Х. Н. от [населено място] против И. Х. Д. от [населено място] иск с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК за установяване че ответницата не е собственик на 5/6 ид.части от втория жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, изградена в дворно място от 368 кв.м., като вместо това е признал за установено, че И. Х. Д. от [населено място] не е собственик на гореописания и претендиран имот и е отменил на основание чл. 537, ал. 2 ГПК като нотариален акт № 77 т. VII, рег. № 4115, д. № 848/2012г. на нотариус с район на действие Карнобатския районен съд в частта, с която П. Х. Н. и И. Х. Н. са признати за собственици на 5/6 ид.ч. от имота. За да приеме иска за основателен, съдът е установил с оглед събраните по делото доказателства, че учреденото в полза на ищеца И. Х. Н. право на строеж за процесния етаж е реализирано и че последният е станал негов собственик. По делото не се спори, че на ищеца е дарено от родителите му право на строеж и че вторият етаж от двуетажната къща е бил построен през 1979 година, както и че към настоящия момент той съществува. С фактическото изграждане на етажа правото на строеж е реализирано и от този момент то се е трансформирало в право на собственост върху обекта. Без значение е кой фактически е извършвал строителството и дали ищецът е участвал, както и кой е финансирал строежа и дали ищецът е имал финансов ресурс да го извърши. С построяването на етажа за ищеца възниква правото на собственост и от този момент той се е легитимирал като такъв пред третите лица, включително пред своите родители и роднини, което е видно от вписванията в разписния лист на Общината, извлеченията от данъчните регистри, декларацията на самата ответница И. Х. Н. пред данъчната администрация през 1998 г., че собственик на втория етаж е нейния брат И. Н.. Застъпената от ответната страна теза, че намерението на родителите е било да строят за себе си, а не за сина си И. Н., не се подкрепя от доказателствата. Разпитаните свидетели в голямата си част сочат, че наследодателят на страните още приживе е разпределил къщата на двете си деца, като вторият етаж е бил прехвърлен на сина /с дарението на правото на строеж/, а първият етаж, който е бил преустроен, пристроен и ремонтиран /в този смисъл показанията на всички свидетели/ е бил предназначен за дъщерята, която е останала да живее в имота, да се грижи за родителите си, които, прехвърляйки й първия етаж са си запазили и право на ползване върху него. През 1998 г. ответницата /касатор в настоящето производство/ сама е декларирала пред данъчната администрация, че собственик на втория етаж е брат й И. Н., което е признание на неговите права. Затова, за да се докаже, че този етаж е придобит по давност от родителите, следва да се установи, че държейки имота на сина си, те по един явен и недвусмислен начин са отрекли и отблъснали неговото владение в продължение на минимум 10-годишен давностен срок. Такива доказателства по делото липсват. Напротив, от показанията на свидетелите е видно, че родителите не са владели и обитавали този етаж до смъртта на бащата през 1997г.; няма данни, че и след 1997 г. /по-точно след 2002 г., когато според твърденията на ответницата тя се е качила на втория етаж и е била допусната да полза няколко стаи от етажа/, майката П. е установила владение на етажа с намерение за своене. Освен това, ищецът не е бил дезинтересиран от собствеността си, а е заплащал данъци и такси за етажа, периодично е посещавал имота, особено през последните години, когато майка му е била болна и е страдала от деменция. Затова не би могло да се приеме, че ищецът е изгубил правото си на собственост, тъй като то е придобито по оригинерен начин от неговата майка и сестра.
При преценка на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав, приема следното:
Първите два правни въпроса – относно задължението на съда да следи за редовността на исковата молба и да определи вида на иска -положителен установителен или отрицателен установителен въз основа на изложеното в исковата молба, не представляват процесуалноправни въпроси от обуславящо изхода на спора значение. Те са свързани с оплакванията, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, доколкото липсва съответствие между заявеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Видно, че първоинстанционният съд неколкократно е дал указания за конкретизиране на петитума и с последните уточнения искът е разгледан като отрицателен установителен относно 5/6 ид.ч. от имота, който петитум съответства на изложените обстоятелства, че ищецът е собственик въз основа на правото на строеж, а ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение върху 5/6 ид.ч. В решението на Бургаски окръжен съд е извършена обстойна преценка на допустимостта на иска и направените изводи са в съответствие с Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Липсват предпоставки за касационен контрол и по третия въпрос относно допустимостта да се измени иска от положителен установителен иск към отрицателен установителен иск за собственост. По делото няма данни да е искано такова изменение. Както бе посочено исковата молба е уточнявана с цел отстраняване на нередовностите й в рамките на правомощията на съда по чл. 129 ГПК, но изменение на иска, извън уточненията на петитума, не е предприемано. С оглед на това не е налице недопустимо изменение по смисъла на т. 2Б на Тълкувателно решение от 14.03.2016г. постановено по т.дело № 4/2014г. на ОСГК.
Въпросът за преценката на доказателствата по делото не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Той е поставен в контекста на релевираните оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства. Ето защо той има отношение не към преценката за допускане на касационното обжалване, а към тази за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК във фазата на разглеждане на касационната жалба. В случая съдът е изпълнил задълженията си да обсъди фактите и обстоятелствата по делото, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани.
Последният въпрос е материално правен – дали може да се загуби правото на строеж, ако не е реализирано от лицето, в чиято полза е учредено, а строителството е финансирано и осъществено от учредителя; съответно може ли учредителят в тази хипотеза да придобие правото на строеж по давност. По така формулираните въпроси не е обосновано, а и не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбата на чл. 63 ЗС е ясна и не предизвиква колебания в съдебната практика – правото на строеж се учредява именно, за да може носителят му да придобие собствеността върху построеното, като правото на собственост възниква от момента на създаване на обекта, независимо от това кое лице и с какви средства реализира строежа.
Въз основа на изложеното следва да бъде отказано допускането на касационно обжалване. При този изход ответникът И. Х. Н. има право на направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1300/ хиляда и триста /лева.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-36 от 19.04.2016г. на Бургаския окръжен съд постановено по гр.д. № 280/2016г. по касационната жалба на И. Х. Д..
ОСЪЖДА И. Х. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], да заплати на И. Х. Н., ЕГН 58081000920 от [населено място] сумата 1300/ хиляда и триста /лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: