О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№138
гр. София, 06.04.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 4497 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 88 от 26.07.2016г. по гр. д. № 84/2016г. на Търговищкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 28/02.03.2016г. по гр.д. № 423/2015г. на Омуртагския районен съд за признаване за установено по отношение на И. А. А. и А. Х. А. от [населено място], общ. А., че И. А. А. от [населено място], общ. А., е собственик по наследство на ? ид.ч. от недвижим имот, представляващ имот с № 259 в кв. 31 по плана на [населено място], [община], за който е отреден УПИ VІ-259 в кв. 31 с площ от 1366 кв.м., заедно с построената в този имот едноетажна, еднофамилна масивна къща, със застроена площ от 63 кв.м., лятна кухня и стопански сгради. С решението е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК нотариален акт № 137 том V, нот. д. № 817/2015г. на Нотариус №327 до размера на признатия на ищеца обем от правото на собственост върху имота.
Касационната жалба е подадена от ответниците И. А. А. и А. Х. А. чрез пълномощника им адвокат Б.. Поддържа се, че решението е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, довели до необоснованост и при нарушение на материалния закон. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК по два въпроса – процесуален и материалноправен, а именно: 1/ за задължението на съда да изследва доказателствата по делото, съгласно чл.12 ГПК; 2/ за придобивната давност между сънаследници и по-конкретно за установяване владението върху сънаследствен имот и за действията, с които става преобръщането на държането във владение.
Ответниците С. А., Н. А., Е. А. и В. А., конституирани като законни наследници на ищеца И. А., починал на 13.06.2016г., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск за собственост досежно 1/2 ид.ч. от недвижим имот – урегулиран поземлен имот в [населено място], с построените в него сгради. Имотът е бил собственост на родителите на ищеца И. А. А. и ответника И. А. А. и след тяхната смърт, през 1996 и 1997г., е останал в съсобственост по наследство на двамата им сина. През 2015г. ответникът И. А. и съпругата му А. А. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост върху недвижимия имот на основание давностно владение и по-късно същата година са го продали на трето лице – Н. Н. Х.. Именно последните две обстоятелства са причина за предявяване на иска, като спорът е съсредоточен върху възражението на ответниците за придобиване на наследствената на ищеца част по давност. От събраните доказателства досежно ползването на имота се установява, че ищецът се е изселил в Турция и имотът е ползван от ответника /сега касатор/ и съпругата му, които са заплащали данъците за него. Отношенията между двамата братя били добри; ищецът искал да ремонтират къщата, за да може да ползва една стая; през 2015г. ответникът предложил да изкупи дела на ищеца и оттогава отношенията се влошили.
След анализ на събраните доказателства въззивният съд е приел, че между наследниците не е манифестирано поведение, изразяващо волята на единия от тях да владее имота само за себе си, с което да отрича владението на другия съсобственик. За да може ползващият имота сънаследник да придобие целия имот по пътя на владението, същият не само трябва да е ползвал имота през съответния период от време/10 години/, което в случая е установено, но и да е отблъснал владението на другия сънаследник върху притежаваната от последния идеална част от имота. В процесния случай през целия период на ползване на имота от ответниците след смъртта на наследодателите, не са налице данни за проявено от ответника действие на отблъскване владението на ищеца. Основното доказателство в тази насока е безспорно установения факт, че двамата братя са се скарали едва през лятото на 2015г. т.е. до този момент И. е знаел, че имотът е наследствен и затова е предлагал да изплати дела на И., на което последният не се е съгласил. При тези данни не може да се приеме, че ответникът е придобил собствеността върху притежаваната от брат му Ѕ ид.ч. чрез явно, необезпокоявано и безспорно владение.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира, че такива липсват.
На първо място касаторът поставя процесуален въпрос за задължението на съда да изследва доказателствата по вътрешно убеждение, като се визира неучастието в процеса на приобретателя Н. Х.. Въпросът не е в състояние да обуслови достъпа до касационен контрол, понеже няма определящо значение за изхода на спора. С. лице не се явява необходим задължителен другар, за чието участие съдът би имал задължение да следи служебно. Н. Х. е купувач на имота по договор с касаторите, сключен преди предявяване на иска и неговото участие не е задължително. Преценка на ищеца е срещу кого ще предяви иска и съответно кои лица ще обвърже от силата на пресъдено нещо на решението.
Въпросът, свързан с предпоставките на чл.79, ал.1 ЗС за придобиване на имот по давност между съсобственици е обуславящ за изхода на делото. Липсва обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице противоречие с Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК. Напротив, въззивният съд напълно се е съобразил с неговите разрешения за необходимостта владеещият съсобственик да обективира спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните идеални части за себе си. Сочените: решение № 705/29.10.2010г. по гр.д. № 1744/2009г. на ВКС, І г.о. и решение № 596/30.06.2010г. по гр.д. № 1534/2009г. на ВКС, І г.о. не разглеждат хипотези на придобиване по давност на идеална част от съсобствен недвижим имот и са неотносими.
Въпросът, с какви действия става преобръщането на държането във владение и как се установява владението върху сънаследствен имот, е обуславящ за изхода на делото, но спрямо него също липсва допълнителното основание за допускане на касационно обжалване. В съдебната практика, уеднаквена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че преценката дали са извършени действия по манифестиране на намерение за своене винаги е конкретна предвид установените обстоятелства по делото. В този смисъл са: решение № 8/23.06.2012г. по гр.д. № 138/2011 г. на ВКС, I г.о., Решение № 161 от 19.07.2013 г. по гр. д. № 1163/2013 г. на І г.о. Такава преценка е извършил въззивния съд в настоящия случай. Той е взел предвид както плащането на данъци от страна на ответниците, извършването на дребни ремонти, така и снабдяването им с констативен нотариален акт, но е счел, че тези действия не са достатъчни за доказване владение върху частта, притежавана от другия съсобственик, съответно за отблъскване на неговите права върху имота.
Повдигнатият в касационната жалба довод за обективна невъзможност за демонстриране на намерението за своене поради отсъствието на ищеца от страната, не може да бъде разглеждан, защото е заявен за първи път пред настоящата инстанция. Независимо от това, от свидетелските показания е явно, че ищецът е пребивавал сравнително често в страната и отношенията между двамата братя са били такива на разбирателство, което изключва хипотезата на обективна невъзможност.
Въз основа на изложеното следва да бъде отказано допускането на въззивното решение до касационно обжалване. При този изход ответниците С. А., Н. А., Е. А. и В. А., конституирани като наследници на ищеца И. А., починал на 13.06.2016г., имат право на направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 88 от 26.07.2016 г. по гр. д. № 84/2016 г. на Търговищкия окръжен съд по касационната жалба на И. А. А. и А. Х. А. от [населено място], общ. А..
ОСЪЖДА И. А. А. и А. Х. А. от [населено място], общ. А., да заплатят на С. М. А., Н. И. А., Е. И. А. и В. И. А. сумата 650/ шестстотин и петдесет /лева разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: