О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
гр. София, 30.11.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 609 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е на 07.07.2015г. молба от М. Г. Г. чрез пълномощника адв. Б. за изменение на постановеното по делото решение № 59 от 28.06.2016г. в частта му за разноските чрез намаляване на поставените в тежест на молителката разноски. Поддържа се, че присъдените разноски 15000лв. не са дължими, а и са прекомерни, защото изобщо не кореспондират с посочените в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Евентуално се иска редуциране на разноските до размер на 830лв.
Ответникът по молбата [фирма] взема становище, че разноските са определени правилно, както и че адвокатският хонорар не е завишен.
Върховният касационен съд, на Второ гражданско отделение, констатира, че молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима.
При преценка на основателността й съдът съобрази следното:
С постановеното по делото решение № 59 от 28.06.2016г. е отменено решение № 363 от 26.02.2013г. по гр.д. № 4538/2011г. на Софийски апелативен съд в частта за уважаване на предявения от С. Т. М., починала и заместена от М. Г. Г., иск по чл. 108 ЗС против [фирма] и вместо това е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от С. Т. М., заместена от М. Г. Г., иск по чл. 108 ЗС против [фирма] за установяване собствеността и предаване владението върху 35% ид.ч. от недвижими имоти, находящи се на партера и в сутерена в сградата на [улица] [населено място], а именно два гаража и три магазина, подробно описани в решението. При този изход в полза на дружеството [фирма], което е ответник по иска, са присъдени 15 000 лв. разноски по делото, които представляват заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно представения от дружеството списък по чл. 80 ГПК /л. 22 от делото/ адвокатското възнаграждение в размер на 12 500лв. и 2500 лв. ДДС е заплатено по повод на предходното производство по отмяна; в списъка е посочено че това са разноски по гр.д. № 7454/2014г. на ВКС, но видно, че това е номера на делото, решението по което е обект на отмяна по гр.д. № 2038/2015г. на ІVг.о. Договорът за адвокатска защита на л. 23 от настоящето дело касае защитата на дружеството в производството по отмяна по гр.д. № 2038/2015г. на ІVг.о. и същият договор и доказателствата за извършеното плащане по него са представени в производството по отмяната /л.232-234 от делото на ІV г.о./. Следователно, не съществува съмнение, че това са разноски, направени в производството по отмяна. В образуваното след отмяната касационно производство /настоящето дело/ други разноски ответникът [фирма] не е направил и не претендира. Същият има право да получи сторените разноски в производството по отмяна, независимо от това, че молбата за отмяна на М. Г. е била уважена. Направените от страните разноски в производство по чл. 303 ГПК когато молбата се уважава, се присъждат от съда, който разглежда делото при новото разглеждане в зависимост от изхода на спора. И тъй като изходът на спора е благоприятен за ответника, то той има право на всички разноски, включително и тези по отмяната. В този смисъл е т.4 на Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Основателно е твърдението, че съдът е пропуснал изрично да се произнесе по възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предмет на спора при новото разглеждане по гр.д. № 609/2016г. са претендираните от наследодателката на М. Г. 35% ид.ч. от петте имота. За да се прецени дали е надхвърлен минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да се изходи от цената на иска. Въпросът за цената на иска е стоял за разрешаване няколко пъти в течение на производството по различни поводи: при определяне на обезпечение по чл.282 ал.2 ГПК; при предприето прекратяване на касационното производство на основание чл.280, ал.2 ГПК; при определяне на дължимата държавна такса за касационно обжалване и за молбата за отмяна. В определение № 307 от 24.04.2014г. по ч.гр.д. № 956/2014г. на ІV г.о. е прието, че цената на иска срещу [фирма], което е конституирано по реда на чл. 117, ал.4 ГПК/отм./ през 2002г., е 1 200 155 лв. Върху този размер са внасяни държавните такси и обезпеченията за спиране на изпълнението. Следователно това е цената на иска, релевантна и за определяне на материалния интерес от делото по смисъла на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За спорните в настоящия процес 35% от собствеността цената е 420 054лв. Минималното възнаграждение при такъв интерес, определено по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към момента на приключване на устните състезания, е 13 132 лв. С оглед на това е видно, че заплатеното адвокатско възнаграждение 12 500лв., с 2500лв. ДДС върху него, не е прекомерно.
Подадената молба по чл. 248 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Г. Г. вх.№ 6938 от 07.07.2016г. с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение по делото в частта му за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: