.24-32-56
Дата:18.01.2011 год.
ДОПК, чл. 129;
ДОПК, чл. 162;
ДОПК, чл. 171;
ЗЗД, чл. 115;
ЗЗД, чл. 116.
Относно: констатации на органи на НОИ, които са в правомощията на НАП
Във връзка с Ваше запитване изх.№ …/11.10.2010 г., относно приложението на разпоредбите на чл. 128-129 от ДОПК във връзка с прихващането и възстановяването на осигурителни вноски, имайте предвид следното:
Според изложеното в запитването в ТД на НАП – …., офис …. е постъпило искане за възстановяване на внесени суми за осигурителни вноски на основание чл.4, ал. 3, т. 2 от КСО и здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от 330 от лицето ……………… с ЕГН …………за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2006 г.
Осигурителните вноски са внесени в качеството му на съдружник в „……“ ООД, гр. ……. с ЕИК …………. чрез дружеството. Към искането е приложен писмен отказ perИзх. № …………… /18.08.2010 г. на РУ „Социално осигуряване“- гр. …. за заверка на осигурителната книжка на лицето за посочения период с мотива, че в качеството на съдружник същото не е упражнявало трудова дейност в дружеството, но са внесени неправомерно осигурителни вноски за лицето на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, които не са дължими.
Констатирано е, че за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2006 г. са подадени неправомерно данни за осигуреното лице в Регистъра на осигурените лица – дадено е Задължително предписание с Изх. № ФЗ-ЗП-83 от 18.08.2010 г. за заличаване на данните.
В хода на проверката, извършена от орган по приходите, е предоставена декларация от управителя на „…….“ ООД……………………………… , че г-н ………. не е упражнявал личен труд в дружеството за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2006 г. Установено е и обстоятелството, че за същия период лицето не е осигурено на друго основание по КСО и ЗЗО. Във връзка с това се поставят следните въпроси:
1. Подлежат ли на възстановяване внесените осигурителни вноски по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО при условие, че задълженото лице не е осигурено здравно на друго основание?
2. Каква е погасителната давност на вземанията на лицето за ДОО и ЗО, кога вземането е станало изискуемо и от кога започва да тече давностният срок?
По поставените въпроси изразяваме следното становище:
От изложената фактическа обстановка е видно, че орган на НОИ, при извършена проверка на документи на лицето с цел заверка на осигурителна книжка, е приел за установено, че самоосигуряващото се лице не е упражнявало трудова дейност в дружеството в качеството си на съдружник.
С оглед на това, същият незаконосъобразно е направил извод, че вноските за лицето по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са недължими на основание чл. 6, ал. 7 от КСО и, че същите са неправомерно внесени.
На основание чл. 128, ал. 1, изр. първо от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите.
Следователно, за да са налице подлежащи на прихващане или връщане суми, е необходимо на първо място да са налице недължимо платени суми или суми, подлежащи н възстановяване.
На основание чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за националната агенция за приходите, НАП има правомощия да установява задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и размер, в т.ч. да квалифицира същите като недължимо внесени.
За да е налице материалноправно основание за внасяне на вноски по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО от страна на съдружник, следва същият да упражнява трудова дейност. Т.е, в конкретния случай за да се квалифицират сумите като недължимо внесени е необходимо органи на НАП да констатират факта, че съдружникът не е упражнявал трудова дейност в дружеството.
Единствено представената декларация от управителя на дружеството обаче не може да служи като безспорно доказателство в тази насока. Това е така, тъй като същата има характер на писмено обяснение от трето лице, което е свързано лице със съдружника, поради което и предвид нормата на чл. 57, ал. 4 от ДОПК е необходимо да се съберат и други данни и доказателства.
Обстоятелството, че лицето е заличило данните, подадени с декларация обр. 1 не означава, че същото няма задължения. Задълженията на лицето, декларирани с декларация -обр. 6 за периода след 01.01.2005 г., се считат за предварително установени. Предвид забраната за корекция на същите се налага извода, че е необходима преценка за необходимост от извършване на ревизия за окончателното им установяване по вид, размер и основание.
Следва да се има предвид, че дори да се констатира липсата на основания за осигуряване на лицето по реда на чл.40, ал. 1 – ал. 3 от ЗЗО, за същото са дължими здравно осигурителни вноски съгласно чл. 40, ал. 4 (ал. 5, в сила от 24.11.2006 г.) от 330.
Процедурата за извършване на прихващането/възстановяването е разписана в чл. 129, ал. 1 от ДОПК. Допустимостта за осъществяването й е обвързана с преклузивен срок, в който искането следва да бъде подадено. Същият е до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. При неспазването му искането не се разглежда. В случая този преклузивен срок е изтекъл за задълженията за задължителни осигурителни вноски, внесени до 31.12.2004 г.
По отношение основателността на искането следва да се има предвид следното:
Видовете публични вземания са изброени изчерпателно в разпоредбите на чл. 13, ал. 2 от ДПК /отм./ и чл. 162, ал. 2, 5 и 6 от ДОПК. Разпоредбите сочат, че публичните вземания са само държавни и общински, като са включени и вземанията на посочени органи на Европейския съюз и на държавите-членки, но не и вземанията на задължените лица. За тези вземания специална норма за давността в ДПК (отм.) и ДОПК не е предвидена. Аналогия с разпоредбите на чл. 140 от ДПК (отм.) и чл. 171 от ДОПК, в които е регламентиран срокът, с изтичането на който се погасяват публичните задължения, е недопустима с оглед на липсата на идентичност между вземането на държавата и вземането на задълженото лице от държавата. Предвид горното, вземанията на задълженото лице от държавата могат да се квалифицират като частноправни, поради което за тях е приложим Законът за задълженията и договорите (ЗЗД). Погасяването на частноправните вземания съгласно чл. 110 от ЗЗД става с изтичане на 5-годишна давност.
Правилата за спиране и прекъсване на давността също са регламентирани в ЗЗД чл.115 и чл.116. Давността спира при настъпването на определено в закон обстоятелство, като изтеклият до този момент срок запазва своето действие. Основанията за спиране са посочени в чл. 115 от ЗЗД. Прекъсването на погасителната давност за вземанията на задълженото лице от държавата е такъв факт, предвиден в закона, с настъпването на който започва да тече нов давностен срок. Основанията за прекъсване на давността са посочени в чл. 116, б.“а“, б.“б“, б.“в“ от ЗЗД – случаите на признаване на вземането от длъжника, на предявяване на иск или възражение и на предприемане на действия по принудително изпълнение.
Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. В случая ако се докаже обстоятелството, че лицето не е упражнявало трудова дейност, следва да се приеме, че вноските за ДОО са внасяни при първоначална липса на основание, поради което погасителната давност тече от внасянето им. Същото се отнася и за вноските за здравно осигуряване. По отношение на същите следва да се има предвид, че на прихващане/възстановяване подлежат само тези, които не са погасени по давност, но само до размера, надхвърлящ размера на вноската, дължима на основание чл.40, ал. 4 (ал. 5, в сила от 24.11.2006 г.) от ЗЗО.
Компетентния орган по приходите е необходимо да изследва обстоятелството дали искането за прихващане или възстановяване е подадено в срока по чл. 129, ал.1 от ДОПК – до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване и подлежи на разглеждане.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/