О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№30
[населено място], 21.01.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 132 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №1240 от 08.06.2015г. по гр.д. № 710/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 18121 от 10.11.2014г. по гр.д.№ 11 828/2013г. на Софийски градски съд, І-12 състав, за отхвърляне на предявения от Министерство на вътрешните работи против Е. Н. Р. иск по чл. 108 ЗС относно апартамент № 15 в [населено място] на [улица], вх.Ж, ет.4.
Касационната жалба е подадена от ищеца Министерство на вътрешните работи. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи материалноправния въпрос: дали нарушенията на нормативно регламентираната процедура по отдаване под наем на жилище – частна държавна собственост оказват влияние върху действителността на сключения впоследствие договор за продажба на имота от Държавата на наемателя. Поради липсата на съдебна практика се поддържа основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответницата Е. Р. изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
П. страна Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, взема становище за основателност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е иск по чл.108 ЗС. Ищецът Министерство на вътрешните работи претендира, че е собственик на имота като се позовава на нищожност на сключения през 2007г. между него и М. Г. – праводател на ответницата, договор за продажба на жилището, представляващо част от ведомствения жилищен фонд на МВР. Нищожността на договора се основава на допуснати нарушения при възникването на наемното правоотношение, предхождащо продажбата, а именно: нарушения на чл. 13, ал.3, чл.20, чл.21 и чл. 27 от Наредбата за управление, отдаване под наем и разпореждане с недвижими имоти – частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на МВР/приета 1999г. и отменена 2007г./, изразяващи се в неизготвяне на проект за разпределение на свободните жилища между картотекираните служители; неутвърждаване на този разпределителен протокол от министъра; даване на еднолично становище от заместник-министър по молбата за наемане на цялото жилище. Изтъкнато е и нарушение на закона при извършената продажба, а именно, че заповедта на министъра на извършване на продажбата е издадена на основание протокол на Централната жилищна комисия № ДС-3883 от 22.11.2007г., а в този протокол не е разгледана молбата на Г. за закупуване на апартамента.
Съдът е установил, че М. Г. е била служител на МВР, кандидатствала е през 2004г. за настаняване във ведомствено жилище, картотекирана е като жилищно нуждаеща се и през 2006г. е настанена в стая, тъмен вестибюл и общо ползване на сервизни помещения в процесния апартамент. Поради освобождаване на жилището от другите наематели тя е била настанена през април 2007г. в цялото жилище. През месец октомври с.г. е назначена от министъра на вътрешните работи комисия, която да прегледа преписките, образувани по искания за замяна и закупуване на ведомствени жилища. С протокол от заседание на 22.11.2007г., изведен с рег.№ ДС-4037 от 28.11.2007г., комисията е разгледала молбата на М. Г. за закупуване на жилището на бул.Д.” № 57 /т.12 от протокола/ и е дала положително становище. Със заповед от 12.12.2007г. на министъра на вътрешните работи е разпоредено жилището да се продаде на М. Г., като в мотивировъчната част е посочен протокол на жилищната комисия рег.№ 3883 от 22.11.2007г. Видно, че протоколът с рег.№ 3883 е от заседание на комисията, проведено на 14.11.2007г. и в него не е разглеждана молба на М. Г.. На 27.12.2007г. е сключен договор за продажба на жилището. През 2009г. с договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт М. Г. е прехвърлила апартамента на ответницата Е. Р..
При тези обстоятелства въззивният съд е приел на първо място, че редът за извършване на продажби на ведомствени жилища – частна държавна собственост към момента на процесната сделка е този, предвиден в Наредбата на разпореждане с недвижими имоти частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на МВР/отм./. Проследявайки последователността на извършените действия, довели до сключване на договора, съдът е заключил, че процедурата по закупуване на жилището е спазена. Изяснил е несъответствието между изходящия номер на протокола на жилищната комисия и датата на проведеното заседание и е достигнал до извод, че в заповедта за продажба е допусната грешка като е посочен номера на протокола от заседанието на 14.11.2007г., а не правилния номер на протокола от заседанието на 22.11.2007г. когато е разгледана молбата на Г.. Това погрешно изписване на номера на протокола, според съда не може да обоснове незаконосъобразност на заповедта. Наведените от ищеца доводи за нарушения при настаняването на Г. в жилището съдът също е обсъдил и е намерил за несъстоятелни. Изтъкнал е, че всички визирани конкретни нарушения – по изготвяне на проект за разпределение на жилищата, утвърждаването му от министъра на вътрешните работи, обявяването му на видно място, разглеждане на възраженията срещу него, касаят действия на администрацията на ищеца и затова не могат да бъдат вменени във вина на служителя, който кандидатства за настаняване. Позоваването на такива недостатъци представлява черпене на права от собствено виновно поведение.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът счита, че такива не са налице. Поставеният правен въпрос дали допуснати нарушения на закона при настаняването в жилището рефлектират върху действителността на сключения впоследствие договор за продажба на жилището с наемателя, е получил утвърдителен отговор от съда, а и този отговор съответства на установената съдебна практика, създадена най-вече по разглеждане на исковете с правно основание чл.7 ЗВСОНИ. Въпросът по-скоро има отношение към мотивите на първата инстанция, която е отказала да разглежда нарушенията при възникването на наемното правоотношение по съображения, че това е отделно облигационно правоотношение. В. съд е обсъдил сочените от ищеца недостатъци в процедурата по настаняването под наем и е заключил, че в случая те не могат да обусловят нищожност на договора за продажба, защото всички те касаят действия на администрацията на ищеца, а не на служителя – наемател. Този извод кореспондира със установените в съдебната практика критерии кои нарушения на нормативни актове при покупко-продажба на държавни жилища, обуславят отнемане на собствеността на купувачите. Така, според Решение № 419 от 19.07.2010г. по гр.д. № 389/2009г. на І г.о. на ВКС при добросъвестност на купувача и когато няма съществено нарушение на материалноправни разпоредби, а само дребни административни пропуски, за които вина носи администрацията, а не приобретателя, договорът не може да се обявява за нищожен. В същата насока е и практиката на Е. в Решението от 15.03.2007г. по делото В. и др. срещу България по жалби №№ 43278/1998г., 45437/1999г., 48014/1999г., 48380/1999г., 51362/1999г., 53367/1999г., 60036/2000г., 73465/2001г. и 194/2002г.
При така изложените съображения касационно обжалване не може да бъде допуснато.
В полза на ответницата по жалбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1240 от 08.06.2015г. по гр.д. № 710/2015г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на Министерство на вътрешните работи.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи с адрес за призоваване: [населено място], [улица] да заплати на Е. Н. Р. от [населено място],[жк], вх.А, ет.6, ап.23 сумата 400 /четиристотин/ лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: