О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№127
[населено място], 21.03.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 778 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 99 от 27.05.2015г. по гр.д. № 110/2015г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение №1794 от 28.10.2014г. по гр.д. № 2090/2014г. на Пловдивски окръжен съд за отхвърляне на предявения от К. Д. Ц. против Г. А. Ц., починала и заместена от наследниците си И. К. Д., С. К. Д. и Г. Д. Ц., иск за прогласяване нищожност на саморъчно завещание, съставено на 16.05.1992г. от К. Д. Ц., починал на 12.07.1993г., в полза на Г. А. Ц. относно Ѕ ид.ч. от апартамент в [населено място] на [улица], вх.В, ет.4, ап.12.
Касационната жалба е подадена от ищеца К. Д. Ц. и е приподписана от адв. И. И.. За обосноваване достъпа до касационно обжалване са поставени следните въпроси: 1/ настъпила ли е преклузията по чл. 133 ГПК за допускане на експертиза, ако ответникът не е направил такова искане в отговора на исковата молба; 2/ налице ли е основание за отвод на съдията, който е участвал в състава, събирал доказателства по делото; 3/може ли въззивният съд да обсъжда доказателства, събрани от първоинстанционен съд, чието решение впоследствие е обезсилено, както и такива събрани от въззивен съд, който не се е произнесъл по съществото на спора, а е обезсилил решението на районния съд и е изпратил делото за разглеждане от окръжен съд като първа инстанция. Наред с тези процесуални въпроси са поставени и въпросите: правилно ли е приложена нормата на чл. 25 ЗН относно формата на завещанието, предвид практиката, че всяка вероятност води до нищожност на завещанието; кой преценява дали сравнителният материал е достатъчен в количествено, качествено и времево отношение; може ли съдът да обоснове решението относно автора на завещанието върху косвени свидетелски показания.
Ответникът И. К. Д. е представил писмен отговор, в който излага съображения за недопускане на касационно обжалване, придружен от съдебна практика.
Ответникът Г. Д. Ц. в писмения си отговор взема становище за основателност на жалбата и за наличие на основания за допускане на касационно обжалване.
Ответникът С. Д. не е представил отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 42, б.”б” във вр. с чл. 25, ал.1 ЗН за прогласяване нищожност на саморъчно завещание, съставено на 16.05.1992г. от К. Д. Ц. в полза на Г. А. Ц. – негова съпруга. Първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест като е указал на ищеца, че носи тежестта да установи автентичността на същото. Приета е графическа експертиза, според която завещанието е подписано от завещателя, а текстът вероятно е написан от завещателя. Въз основа на тази експертиза районният съд е отхвърлил иска. Пред окръжния съд е извършена поправка на доклада в частта относно доказателствената тежест, като е указано, че тя се носи от страната, която се ползва от завещанието. Прието е заключение на нова почеркова експертиза въз основа и на допълнителен сравнителен материал, според която ръкописният текст най-вероятно е изпълнен от завещателя. Поставена е допълнителна задача на същото вещо лице, което при наличния и представен нов сравнителен материал достига до извод, че текстът е написан от завещателя. В резултат на оспорване от страна на ищеца е допусната нова графологична експертиза. Тя също потвърждава категоричния извод, че завещанието е написано от К. Ц.. Пловдивски окръжен съд е постановил решение, с което е обезсилил решението на първата инстанция, приемайки че по правилата на родовата подсъдност делото следва да се разгледа от окръжен съд като първа инстанция. В образуваното пред окръжния съд първоинстанционно производство не са събирани нови доказателства. Съдът е приел, че завещанието отговаря на изискванията на чл. 25, ал.1 ЗН като е взел предвид двете заключения на вещи лица, които дават категоричен извод за авторството на ръкописния текст. С обжалваното въззивно решение Пловдивски апелативен съд е потвърдил този съдебен акт. В отговор на наведените във въззивната жалба доводи е изтъкнал, че с обезсилване на решението не се обезсилват извършените от постановилия го съд процесуални действия; те запазват значението си съгласно чл. 118, ал.2 ГПК. Поради това не съществува пречка събраните доказателства да бъдат ползвани при новото разглеждане. На второ място съдът е намерил за неоснователни доводите за настъпила преклузия по отношение на ответника относно събирането на доказателства. Изтъкнал е, че при установени от втората инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада и разпределението на доказателствената тежест, то въззивният съд следва да даде на страните нови указания и възможност да ангажират съответни доказателства. В настоящия случай районният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест, въззивният съд е поправил тази грешка и е дал възможност на ответника като лице, ползващо се от завещанието, да ангажира доказателства за установяване действителността му. По преценката на експертизите съдът е изложил подробни съображения за възприемане на двете последни заключения, които дават категоричен извод за авторството на текста; намерил е за неоснователни доводите за недостоверност в количествено, качествено и времево отношение на сравнителния материал, тъй като жалбоподателят не е ангажирал друг сравнителен материал, а и вещите лица не са го приели за некачествен. В подкрепа на изводите на експертите съдът е взел предвид и събраните свидетелски показания, които кореспондират с експертизите, тъй като макар и по косвен път, сочат авторството на завещателя.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Първият правен въпрос, относно преклузията за ангажиране на доказателства от страна на ответника по иска, е разрешен в съответствие със закона и не може да се приеме, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. След като доказателствената тежест първоначално е била разпределена погрешно и на ответника не е указано, че носи тежестта да докаже действителността на завещанието, то последващите правилни указания относно доказателствената тежест, му дават право да ангажира доказателства, каквито не е бил поискал отначало. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.2.
Въпросът за основанието за отвод се поставя във връзка с доводите, че съдия М. П. е участвала в състава, разглеждал делото пред окръжния съд като въззивна инстанция и след това е докладчик по делото в Пловдивски апелативен съд. Вярно е, че съдия М. П. – докладчик по делото в Пловдивски апелативен съд е участвала при разглеждането и решаването на гр.д. № 2394/2012г. на Пловдивски окръжен съд. С решението по това дело обаче единствено е обезсилено първоинстанционното решение на Пловдивски районен съд като недопустимо поради нарушаване правилата за родовата подсъдност и делото е изпратено за разглеждане на Пловдивски окръжен съд, т.е. в това решение съдът не е обсъждал събраните доказателства и не е взел становище по съществото на спора, а се е занимал единствено с допустимостта на обжалвания пред него акт. Видно също така, че в съдебно заседание на 27.04.2015г. пред Пловдивски апелативен съд е поискан отвод от страна на жалбоподателя К. Ц., който не е приет от състава именно по съображения, че с решението на Пловдивски окръжен съд спорът не е решен по същество. Изложените обстоятелства и поставения въпрос не обуславят допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 22, ал.1, т.5 ГПК сочи, че не може да участва като съдия по делото лице, което е участвало при решаване на делото в друга инстанция. В случая съдия П. не е участвала при решаването на спора по същество, а само при събирането на доказателства в друга инстанция, което не съставлява основание за отвод.
Третият и четвъртият въпрос, формулирани от касатора в изложението, следва да бъдат обединени, тъй като касаят допустимостта да бъдат ценени доказателствата, събрани от първоинстанционен съд, чието решение впоследствие е обезсилено, както и такива събрани от въззивен съд, който с решението си е обезсилил решението на районния съд и е изпратил делото за разглеждане от окръжен съд като първа инстанция. К. намира, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, което е предпоставка за допускане на касационно обжалване. Не може да се приеме наличие на соченото основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е налице съдебна практика по чл. 290 ГПК, според която когато районния съд е разгледал иск, родово подсъден на окръжен съд, то въззивният съд следва да обезсили това решение и да изпрати делото на компетентния съд като се запазват последиците от предявяване на иска и производството продължава като се зачитат извършените от страните процесуални действия – Решение № 8 от 01.02.2012г. по гр.д. № 1011/2012г. на ІVг.о. на ВКС. Липсва противоречие със соченото от касатора Решение № 3922 от 21.10.1980г. по гр.д. № 2422/80г. на І г.о., което съставлява незадължителна практика, тъй като в настоящия случай решаващите доказателства са събрани не от районния съд, а от Пловдивски окръжен съд като втора инстанция, т.е. от равен по степен съд на родово компетентния такъв.
Следващите правни въпроси, изведени от касатора са следните: правилно ли е приложена нормата на чл. 25 ЗН относно формата на завещанието, предвид практиката, че всяка вероятност води до нищожност на завещанието; кой преценява дали сравнителният материал е достатъчен в количествено, качествено и времево отношение; може ли съдът да обоснове решението относно автора на завещанието върху косвени свидетелски показания. Първият въпрос, както показва и формулировката му, касае правилността на изводите на съда по делото и не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Освен това, съдът е основал изводите си не на експертизи, които дават заключение с елемент на вероятност, а на две експертизи, които категорично сочат завещателя за автор на текста на завещанието. Поради това въпросът е неотносим към изхода на спора. Същото се отнася и за въпроса дали сравнителният материал е достатъчен. От една страна, това се преценява от вещите лица, изготвящи експертизите, а от друга страна, касаторът не е ангажирал доказателства за неавтентичност на представения сравнителен материал. Последният въпрос е за косвените доказателства, по-точно за свидетелските показания. Въпросът е поставен некоректно, тъй като съдът не е основал изводите си за действителността на завещанието на косвени свидетелски показания, а е използвал тези показания като допълнително доказателство, подкрепящо изводите на вещите лица относно авторството на завещанието.
Ето защо, обобщено, въпросите от последната група не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като не са определящи за изхода на спора, нито спрямо тях е установено някое от допълнителните основания по чл. 280, ал.1,т.1-3 ГПК.
Горните изводи обуславят постановяване на съдебен акт за недопускане на касационно обжалване. В полза на ответника И. Д. следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 99 от 27.05.2015г. по гр.д. № 110/2015г. на Пловдивски апелативен съд по касационната жалба на К. Д. Ц..
ОСЪЖДА К. Д. Ц. от [населено място], [улица], ет.3, ап.9 да заплати на И. К. Д. от [населено място], [улица], ап.25 сумата 500/петстотин/ лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.