О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№247
С., 13.06.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1532 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Х. В. и [фирма], [населено място], чрез пълномощника им адвокат К. Н. К. против решение № 2016 от 3.12.2015 г., постановено по гр.д. № 2182 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Варна в частта, с която е потвърдено решение № 2416 от 29.05.2015 г. по гр.д. № 12595/2013 г. на Районен съд-Варна за уважаване на предявените от Б. К. В. иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху терен с площ от 15 кв.м., представляващ част от поземлен имот с идентификатор № 10135.3512.277, върху която е разположен модулен павилион № 60 и иск по чл.109 ЗС за премахване на модулен павилион № 60.
Б. К. В. е подал писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва основателността на касационната жалба, но не изразява становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
В. съд е приел за установено, че процесният имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ на наследници на Х. К. В. /сред които е и ищецът/ и които са въведени във владение с протокол № 8/31.03.2004 г., като с договор от 13.05.2010 г. възстановените съсобственици са разпределили ползването и реална част от поземлен имот с идентификатор № 10135.3512.277, включваща и площта, заемана от модулен павилион № 60 е отредена за ползване на Б. К. В.. Ответникът К. Х. В. се легитимира като собственик на модулен павилион № 60, представляващ трайно прикрепено към терена масивно строителство, въз основа на договор за покупко-продажба от 1.06.2004 г. Същият е част от търговски модулен комплекс в жк „М. I“, изграден въз основа на разрешение за строеж по чл.120, ал.4 ППЗТСУ за срок от 10 години с разрешение за ползване № 274/9.10.1997 г., като спрямо обектите не е проведена процедурата по § 17, ал.2 ПР ЗУТ.
При горните факти Окръжен съд-Варна е направил извод, че ищецът се легитимира като един от съсобствениците на поземлен имот с идентификатор № 10135.3512.277, като терена, заеман от модулен павилион № 60 му е отреден за ползване. Приел е, че ответниците могат да оспорват правата на ищеца, основани на реституция по ЗСПЗЗ, но само във връзка със собствените си противопоставими права, а в случая същите са завладели вещта /според твърденията им/, съответно са наематели /според твърденията на ищеца/, поради което не следва да се обсъждат възраженията относно материалната законосъобразност на решението за възстановяване правото на собственост. Изложил е съображения, че не са допуснати процесуални нарушения поради необсъждането и на довода за невписване на съдебното решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, тъй като същия е направен едва в хода на устните състезания /пледоарията по съществото на спора/, както и относно непредставянето на посочени в исковата молба доказателства, тъй като същите не са обсъждани от съда. Счел е, че ответниците нямат правно основание да ползват терена, тъй като в случая павилиона е построен като временен строеж за срок от 10 години, който срок е изтекъл към 2006-2007 г., а при непровеждане на процедурата по § 17, ал.2 ПР ЗУТ построеното не е придобило траен устройствен статут и на ответника не е учредено право на строеж. За неоснователно е прието твърдението на ответника, че е придобил по давност правото на собственост върху терена, тъй като от една страна терена не е бил предмет на договора за покупко-продажба от 1.06.2004 г., а от друга страна владението е прекъснато със сключване на договор за наем с част от възстановените собственици. Тъй като ответниците нямат правно основание да владеят терена и да държат на него модулния павилион № 60, съдът е уважил предявените искове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите поставят следните въпроси:
1. има ли процесуално задължение въззивният съд, когато потвърди първоинстанционното решение съгласно чл.272 ГПК, да обсъди в мотивите на своето решение всички възражения и доводи, обективирани във въззивната жалба на страна по делото или е достатъчно само да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, като ги преповтаря и добавя към тях свои мотиви, но не и такива по възраженията и доводите на страната;
2. длъжен ли е въззивният съд да отчете характера на реституцията на земеделска земя в урбанизирана територия, при която собствениците на постройките в рамките на реализираното строителство имат права да ги ползват отделно от земята и как следва да се прилага чл.108 във вр. чл.97 ЗС в контекста на възможността да се притежава правото на собственост на постройките отделно от земята.
3. когато страната е съдействала за създаване на положението, което твърди, че пречи, подписвайки книжата за въвода във владение върху земеделска земя в урбанизирана територия, в която е имало комплексно застрояване, може ли да претендира след това премахването на някои от сградите, твърдейки наличие на противоправно въздействие на сградата, върху възстановената земя.
Първият въпрос е обоснован с мотива на въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение по иска по чл.109 ЗС, а именно, тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния и твърдениетона касаторите, че съдът не се е произнесъл по голяма част от точно формулираните възражения във въззивната жалба. Въпросът е неотносим към данните по делото. В. съд е изложил съображения за основателност на иска по чл.109 ЗС, различни от тези, мотивирали районния съд, поради което е потвърдил и решението само поради съвпадане на крайния извод. Обсъдени са и са изложени изрични мотиви за всички конкретни доводи във въззивната жалба /относно неосъществяването на косвен съдебен контрол върху реституционното решение, необсъждане на възражението за липса на вписване на решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, непредставянето на посочени в исковата молба писмени доказателства, както и относно построяването на павилиона въз основа на издадено разрешение за строеж/, като касаторите не сочат конкретно възражение, по което да липсва произнасяне.
Вторият въпрос е обоснован с тезата на касаторите, че съдът е следвало да осъществи косвен съдебен контрол относно земеделската реституция в контекста на чл.10б ЗСПЗЗ. Въпросът е неотносим в настоящия случай, тъй като по делото липсват каквито и да било данни, свързани с хипотезата на чл.10б ЗСПЗЗ – данните по делото, а и твърденията на самите касатори, че благоустройственото мероприятие, при което е изграден и процесния павилион е реализирано през 1996 г., а предпоставките за възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ се преценяват към момента на влизане на закона в сила – 4.03.1991 г.
Третият въпрос е обоснован с тезата, че след като ищецът е въведен във владение на терена без сградите и е станал собственик на застроен имот, той е приел застрояването на модулния комплекс без да го оспори повече от 10 години и то е съобразено с неговата воля, още повече, че е сключвал и договори за наем за части от земята, върху която е застрояването. Посочената теза освен, че е въведена за пръв път в касационната жалба, по никакъв начин не може да бъде свързана с нормативно уредените способи за придобиване правото да се държи постройка в чужда земя, а именно въз основа на учредено право на строеж /чл.77 във вр. чл.63 ЗС/, поради което и поставеният въпрос не е правен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Варна в атакуваната му част.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2016 от 3.12.2015 г., постановено по гр.д. № 2182 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Варна.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: