Р Е Ш Е Н И Е
№ 89
Гр. София, 27.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 29 май през 2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при участието на секретаря С. Толева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №386/17 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.307, ал.2 ГПК.
ВКС разглежда молбата на Р. И. за отмяна на влязлото в сила решение на Добрички окръжен съд по гр.д. №418/15 г. от 15.12.2015 г., което не е допуснато до касационно обжалване с опр. по гр.д. №980/16 г. от 2.06.16 г. на ВКС, второ г.о.. С уточняваща молба, след оставяне на молбата за отмяна без движение от администриращия я съд за прецизиране на искането, молителят е посочил, че иска отмяна на цитираното влязло в сила решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Районен съд Добрич №4/28.04.15 г. по гр.д. №3309/10 г. С последното според молителя е приета оценката на делбения имот, възложен на ответницата по молбата М. М.. Отмяната се иска на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК, въз основа на представеното ново доказателство – становище без дата от арх. М. К., проектант на част „архитектурна” на процесната сграда.
В съдебно заседание молителят, чрез пълномощника си адв. П. поддържа молбата и моли да бъде уважена.
Ответницата М. М. в писмен отговор оспорва молбата като неоснователна.
ВКС на РБ, като разгледа молбата, намира следното:
С влязлото в сила решение на ОС Добрич по гр.д. №418/15 г. от 15.12.15 г. е обезсилено решението на Районен съд Добрич по гр.д. №3309/10 г. от 12.05.14 г. в частта, с която ответницата М. М. е осъдена да заплати на молителя Р. И. сумата от 1980 лв., на осн. чл.31, ал.2 ЗС, като обезщетение за лишаването му от ползване на ? ид. ч. от съсобствените на страните двуетажна жилищна сграда и гараж в [населено място], на [улица], индивидуализирани по делото и в решението. Молбата за отмяна не е насочена срещу тази част от решението на Добрички ОС, според направеното от молителя уточнение.
Със същото влязло в сила въззивно решение е потвърдено решението на Районен съд Добрич по гр.д. №3309/2010 г. от 28.04.15 г. в частта, с която Р. И. е осъден да заплати на М. М. сумата от 39 752,69 лв., представляваща сбор от дължимата от ответника ? от солидарно поетите от страните като кредитополучатели по време на брака им задължения по договор за ипотечен кредит от 3.10.07 г. с Банка [фирма], изпълнени от ищцата в повече от припадащата й се част за посочения период, включително и след прекратяване на брака с развод.
Уважаването на искането за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се предпоставя от откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда, или макар да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключването на делото, поради обективна невъзможност. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. За да са „нови“ фактите трябва да не са били включени във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които трябва да са относими към факти, възникнали преди приключването на делото.
Тези предпоставки в случая не са налице – представеното от молителя с твърдение, че е ново доказателство по см. на чл.303, ал.1,т.1 ГПК, писмено становище от арх. К. е частен документ без дата и не съдържа данни за нови обстоятелства, имащи значение за спора, разрешен в влязлото в сила решение от 15.12.15 г. по гр.д. №418/15 г. на ОС Добрич. В становището е посочено, че в несъществено отклонение от одобрения архитектурен проект е изпълнен втори етаж на сградата, който следва да бъде включен в Р. и за него да бъде издадено разрешение за строеж. Тези обстоятелства са неотносими към претенцията по сметки с пр. осн. чл.127, ал.2 ЗЗД, разрешена с атакуваната по реда на отмяната част от влязлото в сила решение.
Делбата е извършена чрез разпределяне на имотите по реда на чл.353 ГПК и на съделителя Р. И. е присъдено парично уравнение на дела му, въз основа на приетото заключение на вещо лице, с решение на РС Добрич по гр.д. №3309/10 г. от 12.05.14 г. Това решение не е предмет на молбата за отмяна, според посоченото в нея и уточнението й, за което е възразила и ответницата М. М.. Освен това обстоятелствата, изложени в становището на арх. К., не са новооткрити по см. на чл.303, ал.1,т.1 ГПК – установени са по делото с приетото заключение на техническата експертиза, изготвена от в.л. Я..
Направените в молбата за отмяна оплаквания за касационни основания по чл.281,т.3 ГПК – необоснованост на влязлото в сила решение и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не могат да бъдат разгледани в извънинстанционното производство по чл.303 и сл. ГПК. Основанията за отмяна на влязло в сила решение са изчерпателно посочени в закона – чл.303, ал.1 ГПК и не съвпадат с / не повтарят/ тези по чл.281, т.3 ГПК.
Молбата за отмяна е неоснователна и следва да остане без уважение, като на ответницата се присъдят поисканите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 350 лв., чието заплащане е удостоверено с приложения договор за правна помощ.
Поради изложеното ВКС на РБ, състав на трето г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. П. И. за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд Добрич от 15.12.2015 г. по гр.д. №418/15 г. в частта, с която е потвърдено решение на Районен съд Добрич №4/28.04.15 г. по гр.д. №3309/10 г., на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. П. И. да заплати на М. Д. М. разноски за адвокатско възнаграждение за това производство в размер на 350 / триста и петдесет/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: