Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
Гр. София, 29.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 29.05.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
При участието на секретаря Северина Толева,
като разгледа докладваното от съдия И. т.д. №60227/16 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №7088/15 г., с което след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу П. П. и М. П. иск с пр. осн. чл.266 ЗЗД, вр. с чл.69, ал.1 ТЗ – за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 20 124,11 лв., представляваща остатък от възнаграждение по договор за извършване на СМР, сключен на 7.12.2011 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 2.10.13 г.
Обжалването е допуснато за проверка на допустимосттта на въззивното решение, за която ВКС следи служебно в обжалваната част, на осн. чл.269 ГПК и съобразно указаното в ТР №1/19.02.10 г. и ТР №1/9.12.2013 г., т.5.
В съдебно заседание процесуалният представител на касатора адв. М. поддържа жалбата. Моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и вместо него да се постанови ново, с което искът да бъде уважен.
Ответниците по жалба П. П. и М. П., чрез адв. Е. и адв. И., я оспорват и молят да бъде оставено в сила обжалваното въззивно решение.
ВКС на РБ, състав на трето г.о., като разгледа жалбата, намира следното: В исковата молба, при обосноваване на легитимацията на ответниците е посочено, че по договора за СМР / груб строеж на триетажна жилищна сграда/ от 7.12.2011 г., на който основава претенцията си ищецът като изпълнител, възложител на работата е [фирма], в процес на учредяване, представлявано от управителите П. П. и М. П.. Ответниците са и собственици на поземления имот, в който е извършено строителството на сградата. До подаване на исковата молба търговско дружество [фирма] не е възникнало. Договорът от 7.12.2011 г.е породил права и задължения за учредителите на дружеството, които отговарят солидарно за поетите задължения, съгл. чл.69, ал.1 ТЗ. На това основание ищецът моли ответниците П. П. и М. П. да му заплатят исковата сума, като неизплатен остатък от възнаграждението по договора, ведно със законната лихва.
В отговора на исковата молба ответниците П. П. и М. П. са възразили срещу допустимостта на предявения иск – посочили са, че не са надлежна страна по иска, защото не са учредители на дружеството, сключило договора, с указание, че е в процес на учредяване – чл.69, ал.1 ТЗ. Такива са Р. П. и М. П.. Освен това към момента на депозиране на отговора дружеството е вписано в търговския регистър. От това следва, че правата и задълженията по договора преминават по право върху възникналото дружество, на осн. чл.69, ал.2 ТЗ. Тези възражения на ответниците са подкрепени с представените с отговора доказателства за учредяването и вписването на дружеството в търговския регистър – учредителен протокол, дружествен договор и удостоверение от търговския регистър от 17.12.2013 г. От учредителния протокол е видно, че ответниците са избрани за управители на дружеството или във вътрешните им с учредителите на дружеството отношения, ответниците са овластени по см. на чл.69, ал.2 ТЗ да представляват учредителите при извършване на сделки от името на учредяваното дружество.
Първоинстанционния съд, въпреки направеното от ответниците възражение, не е оставил исковата молба без движение за конституиране на надлежния ответник, а е разгледал и разрешил спора по същество, приемайки, че възражението на ответниците е относимо към материалноправната им легитимация по иска и по него съдът се произнася с решението по делото. Същото е приел и въззивният съд.
Тези изводи противоречат на постановеното в ТР №1/9.12.13 г., т.5, а именно: Когато исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В мотивите към този отговор е пояснено, че когато нередовността на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, въззивното решение е недопустимо. Такова решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото. Това лице следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало пред първата инстанция. В този случай, ако порокът се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие. Когато порокът се констатира от ВКС, той следва да обезсили и въззивното, и първоинстанционното решение, като върне делото на първата, а не на въззивната инстанция.
Това разрешение е приложимото в случая. С исковата молба ищецът е насочил иска си срещу ответниците – физически лица, с твърдението, че са учредители и управители на дружество в процес на учредяване. При направеното от тях възражение срещу допустимостта на иска, подкрепено с доказателства за възникване на дружеството и с оглед на този настъпил след предявяване на иска факт от значение за спорното право, който съдът следва да вземе предвид на осн. чл.235, ал.3 ГПК, първоинстанцнионният съд е следвало да остави исковата молба без движение с указание за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие. Това не е сторено и порокът не е констатиран от въззивният съд, който е пререшил спора по съществото му. ВКС констатира порока при обжалване на въззивното решение и с оглед на указаното в цитираната по-горе задължителна практика намира, че следва да обезсили въззивното и първоинстанционното решение по делото и да го върне на първата инстанция за конституиране на надлежния ответник по иска, срещу когото процесът да започне отначало.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА постановените по спора въззивно решение на Градски съд София по гр.д. №7088/15 г. от 18.05.16 г. и първоинстанционно решение на Софийска районен съд по гр.д. №41387/13 г. от 23.01.15 г.
Връща делото на първоинстанционния Софийски районен съд за ново разглеждане с дадените по-горе указания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: