1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
[населено място], 12.11.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, Петчленен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Мирослав Мирчев
Камелия Маринова
Веселка Марева
Василка Шаламанова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 35 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 135, ал.4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – Русе и Районен съд – [населено място], повдигнат от последния с определение № 540 от 23.07.2014г. по гр.д. № 1026/2013г.
Административен съд-Русе е сезиран от Н. Х. Х. – кмет на Община [населено място] могили с жалба против решение № 348 от 22.03.2013г. на Общинския съвет [населено място] могили, с което на основание чл. 21, ал.1, т.5 ЗМСМА е намален размера на основната месечна заплата на Кмета на Община [населено място] могили от 1 462лв. на 900лв. С решение № 12 от 28.05.2013г. административният съд е отхвърлил жалбата. С Решение № 16 795 от 16.12.2013г. по гр.д. № 9199/2013г. Върховният административен съд е обезсилил решението и прекратил производството като е изпратил делото за разглеждане на Районен съд -гр.Бяла. Изложил е съображения, че решението на общинския съвет е взето от съвета в качеството му на работодател на кмета, поради което спорът следва да се определи като трудов. Позовал се е на съдебна практика, която сочи, че кметът е работещ по трудово правоотношение на изборна длъжност.
Пред Беленски районен съд е образувано гр.д. № 1026/2013г. Съдът е оставил производството без движение и дал указания за излагане на обстоятелствата, на които се основава иска и посочване в какво се състои искането към съда. Н. Х. е приложил коригирана искова молба, в която е изложил, че взетото решение на общински съвет за намаляване на трудовото му възнаграждение е противозаконно поради това, че Кодекса на труда /чл. 118/ забранява едностранно изменение на трудовото правоотношение, така и поради обстоятелството, че при приемане на решението общинският съвет е нарушил Правилника за организация и дейността на общинския съвет. С определение от 27.01.2014г. районният съд е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес, доколкото не се търси защита на нарушено гражданско право, а спорът е за законосъобразността на определен административен акт, по който гражданският съд не е компетентен да се произнесе. Определението е отменено от Русенски окръжен съд, който се е позовал на решението на Върховния административен съд; дал е указание за назначаване особен представител на ответника предвид факта, че ищецът Н. Х. като кмет се явява законен представител на [община] могили. След връщане на делото в районния съд е постановено определението от 23.07.2014г., с което е повдигнат настоящия спор за подсъдност. В мотивите съдът е изтъкнал, че обжалваното решение на Общинския съвет – [населено място] могили е властническо волеизявление на орган на местно самоуправление и спорът за законосъобразността му е от компетентност на административните съдилища съгласно чл. 145 и сл. АПК и чл. 45, ал. 3 и 5 ЗМСМА.
За да се произнесе настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното:
С предявената пред административния съд жалба е оспорено решението на Общинския съвет – [населено място] могили, взето на основание чл. 21, ал.1, т.5 ЗМСМА. Оспорването на актовете на общинския съвет пред съответния административен съд е предвидено в чл. 45, ал.3 ЗМСМА, а разпоредбата на ал.5 на същия законов текст изрично дава възможност на кмета да извършва такова оспорване. Вярно е, че съгласно чл. 38, ал.7 ЗМСМА кметовете на общини, райони и кметства имат всички права по трудово правоотношение, освен тези, които са несъвместими с тяхното правно положение. Разпоредбата намира приложение спрямо евентуални спорове за неплатено трудово възнаграждение, за обезщетения, за трудов и осигурителен стаж и други права по Кодекса на труда. Именно такива са били хипотезите, разгледани в цитираните от Върховния административен съд две решения, постановени от същия съд. В настоящия случай жалбоподателят Н. Х. – кмет на [община] могили не търси защита на свои накърнени трудови права, а атакува решението на Общинския съвет като твърди, че то е незаконосъобразно взето. Ето защо, не може да се приеме, че предявеният спор е трудовоправен. Разпоредбата на чл. 38, ал.7 ЗМСМА ограничава приложението на нормите на трудовото право спрямо кметовете, изхождайки от съвместимостта на тези норми с уреденото от закона правно положение на кметовете. След като чл. 21, ал.1, т.5 ЗМСМА дава право на общинския съвет да определя размера на трудовото възнаграждение на кметовете, то очевидно тази норма е несъвместима с нормите на Кодекса на труда, според които трудовото възнаграждение се определя по съгласие на работодателя и работника при сключване на трудовия договор и не може да се изменя едностранно /чл. 66, ал.1,т.7 и чл. 118, ал.1 КТ/. Затова повдигнатият спор следва да се квалифицира като административноправен. Както бе посочено по-горе оспорването на актовете на общинските съвети се извършва пред административния съд – чл. 45, ал.3 ЗМСМА и кметът е сред лицата, които могат да инициират това оспорване – чл. 45, ал.5 ЗМСМА.
Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа заявеното от кмета на Община-гр.Две могили Н. Х. Х. оспорване на Решение № 348 от 22.03.2013г. на Общински съвет-гр.Две могили е Административен съд – [населено място], на когото да се изпрати делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
3.
4.