О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
Гр.София, 21.06.2012
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 453 по описа на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Ц. срещу Решение № VІ-124/ 21.12.2011 г. по в.гр.д.№ 1873/10 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено Решение № 123/ 01.07.2005 г. по гр.д.№ 18/04 г. на Царевския районен съд, като е уважен предявеният от С. на а. в Б. против [община] положителен установителен иск за собственост- за признаване правото на собственост на ищеца върху имот с кад.№ * по кадастралната карта на [населено място] /част от имот № * в кв.* по плана за земеразделяне на землището на [населено място], м.”К.”/, ведно с прилежащия терен от 14 973 кв.м., находящ се в землището на [населено място], м.”К.”, за който са отредени новообразувани поземлени имоти с №№ *, *, *, *, *, * и * в кв.* по одобрената кадастрална карта на землището на [населено място]. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното въззивно решение е неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост, с оглед на което се моли за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа, че правилността на обжалваното въззивно решение е обусловена от материалноправен въпрос, свързан с приложението на нормата на чл.2, ал.3 ЗОС /отм., ДВ, бр. 101 от 2004 г./, според която не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991 г, включително и прилежащият терен. Изложени са твърдения, според които произнасянето на въззивния съд по този въпрос не е съобразено с практиката на ВКС, вкл. задължителна такава, създадена по реда на чл.290 ГПК- основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Конкретно се поддържа, че от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснования извод, че ищецът е построил в процесния терен 150 бр. бунгала до 13.07.1991 г., които не са временни постройки по смисъла на чл.120 ППЗТСУ /отм./, поради което въззивното решение се явява несъобразено с приложената съдебна практика, признаваща правото на собственост на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, застроили земя- бивша социалистическа собственост, независимо дали върху терена им е било учредено право на строеж. Заедно с това се излагат доводи, че допускането на касационното обжалване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/, тъй като изходът на делото ще предопредели, дали процесният имот ще остане в патримониума на [община] или ще се счита собственост на юридическо лице с идеална цел, каквото е С. на а. в Б..
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че твърдяните от касатора основания за допускане на касацията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК не са налице. Видно от мотивите на въззивното решение, действително исковата претенция за собственост на С. на а. в Б. е уважена, тъй като съдът е приел, че процесният имот е бил застроен със средства на ищеца в периода до 13.07.1991 г., с оглед на което и на основание чл.2, ал.3 ЗОС /отм./ построеното ведно с прилежащия терен е станало собственост на сдружението с нестопанска цел, за което е без значение дали в негова полза е било учредено право на строеж. Така възприятият от въззивния съд решаващ правен извод е съобразен с приложимия материален закон и изцяло кореспондира с цитираната и приложена от самия касатор практика на ВКС, постановена както при действието на отменения ГПК, така и по реда на чл.290 от действащия процесуален закон /Решение № 768 от 02.11.2010 г. по гр.д.№ 1958/09 г. на ВКС, І г.о./. Въпросът, дали събраните по делото доказателства са в състояние да обусловят извод за приложимост на нормата на чл.2, ал.3 ЗОС /отм./ в конкретния случай, е ирелевантен за произнасянето по чл.288 ГПК, тъй като не е свързан с преценката на основанията за допускане на касационното обжалване, а е такъв по съществото на спора, доколкото по смисъла на чл.281, т.3 ГПК необосноваността на формираните от въззивния съд фактически изводи обуславя отмяната на решението му като неправилно. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че временният характер на извършеното застрояване по смисъла на чл.120 ППЗТСУ /отм./ е без значение за изхода на спора, доколкото практиката на ВКС по чл.290 ГПК приема, че правилото на чл.2, ал.3 ЗОС /отм./ намира приложение и при изградени от кооперативните организации и сдруженията с идеална цел сгради с временен статут, които съществуват при влизане в сила на закона- доколкото същият не изисква построеното да има траен градоустройствен статут и предвид предвидената в пар.17 ПР на ЗУТ възможност чрез изменение на действащия подробен устройствен план временните строежи да получат траен устройствен статут /Решение № 305/ 28.11.2011 г. по гр.д.№ 1421/10 г. на ВКС, ІІ г.о./.
Не е налице и твърдяното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според задължителните указания, обективирани в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, това основание е налице, когато приложимият закон е непълен, неясен или противоречив, при което произнасянето на Върховния касационен съд по въпроса, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, би формирало съдебна практика, представляваща принос за развитието на правото. Разпоредбата на чл.2, ал.3 ЗОС /отм./, която е от решаващо значение за изхода на спора за собственост между С. на а. в Б. и [община], е в достатъчна степен ясна, конкретна и вътрешно безпротиворечива. По приложението й е установена константна съдебна практика, с която обжалваното въззивно решение е съобразено, при което исканото допускане на касационното обжалване не би допринесло за нейното развитие.
Предвид горепосочените съображения, поддържаните от касатора основания за допускане на касацията не са налице, поради което касационната жалба не следва да бъде допусната до разглеждане.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № VІ-124/ 21.12.2011 г. по в.гр.д.№ 1873/10 г. на Бургаския окръжен съд, по касационната жалба на [община].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: