О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
Гр.София, 15.10.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 642 по описа на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на И. Д. Б. за отмяна на влязлото в сила решение на Монтанския окръжен съд, постановено на 20.05.2010 г. по в.гр.д.№ 111/10 г. С това въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение на РС- [населено място] от 18.02.2010 г. по гр.д.№ 526/09 г., с което е уважен предявеният от Г. Д. Г. и Г. Д. К. против молителката иск с правна квалификация чл.108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищците и осъждане на ответника да им предаде владението на 42 кв.м., представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор *.422.622 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място]. В молбата за отмяна се твърди, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на молителката при неговото решаване, тъй като били част от доказателствата, приобщени към гр.д.№ 491/91 г. по описа на РС- [населено място], по което страна е била не тя, а нейният баща- Д. И. Б.. С решението по посоченото дело на основание чл.32, ал.2 З. /отм./ било признато по отношение на ОбНС- [населено място] наличието на непълнота в плана на [населено място], утвърден със Заповед № РД-02-14-93/86 г., изразяваща се в ненанасяне на построения през 1981 г. масивен железобетонен гараж в дъното на имот парцел V- *, собственост на И. Б.. Заедно с това са изложени и подробни съображения за неправилност на влязлото в сила решение на Монтанския окръжен съд поради несъобразяването му с материалния закон, както и с нормите на Европейската конвенция за защита права на човека. Моли се влязлото в сила решение по чл.108 ЗС да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от надлежния съд.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане. Съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. В конкретния случай обстоятелството, че през 1991 г. по реда на чл.32, ал.2 З. е било съдебно установено наличието на непълнота в плана на [населено място], изразяваща се в ненанасяне на масивен железобетонен гараж в дъното на имот парцел V- *, очевидно не е “новооткрито”, доколкото същото изрично е било обсъдено в мотивите на първоинстанционното решение, като съдът е приел, че според заключението на изслушаното по делото вещо лице гаражът регулационната граница между съседните имоти на страните преминава през гаража и последният попада в процесното придаваемо място с около 0,80 м. от западната му страна. Нещо повече- част от приложените към молбата “нови писмени доказателства” /решение от 07.03.1991 г. по гр.д.№ 491/91 г. на РС- [населено място] и скица № 192 от 20.06.2007 г./ са били приобщени към доказателствения материал по приключилото дело. Колкото до наверените доводи за неправилност на влязлото в сила съдебно решение поради несъобразяването му с материалния закон, същите са неотносими в настоящото извънинстанционно производство, доколкото неправилността не е основание за отмяна по смисъла на чл.303 ГПК, а представлява основание за касационно обжалване на въззивните решения по реда на упражнявания от ВКС инстанционен контрол /чл.281, т.3 ГПК/.
В заключение, от изложеното по-горе може да се обобщи, че по същество молбата за отмяна е насочена към извършване на проверка на правните изводи, поставени в основата на влязлото в сила въззивно съдебно решение, без да е налице непълнота на фактическия или доказателствения материал по делото, което е допустимо единствено по предвидения в Глава 22 ГПК ред за касационно обжалване, а не посредством извънредния способ на отмяната.
Предвид горепосочените съображения, предвид липсата на надлежно твърдение за наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, молбата за отмяна не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане молбата на И. Д. Б. за отмяна на влязлото в сила решение на Монтанския окръжен съд, постановено на 20.05.2010 г. по в.гр.д.№ 111/10 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг 3-членен състав на ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на молителя.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: