О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
Гр.София,05.07.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 408 по описа на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Х. К. и С. К. К. решението на СГС, ІІ-Б състав, постановено на 31.10.2011 г. по гр.д.№ 12244/09 г. С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното решение на СРС, 43-ти състав от 24.06.2009 г. по гр.д.№ 3593/06 г., и е прекратено като недопустимо производството по предявените от касаторите против Е. И. Д. обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.108 ЗС, чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради необоснованост и нарушаване на материалния закон, като се моли за неговото отменяване и касационно решение по съществото на спора, с което исковите претенции бъдат уважени със законните последици.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани въпроси, които според касаторите са обуславящи за правилността на обжалваното въззивно решение и за които твърдят, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, респ. решаван е противоречиво от съдилищата. Тези въпроси, уточнени и конкретизирани от касационния съд съобразно задължителните постановки на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г., ОСГТК на ВКС, са свързани с преценката, дали при погрешно заснемане на имот в кадастралния план като част от друг имот, засегнатият собственик може да се защити с иск за собственост, преди да е провел успешно специалния установителен иск по чл.53, ал.2 ЗКИР и да е завършила административната процедура за поправка на кадастралния план. За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по предявените искове за собственост по чл.108 и чл.109 ЗС и по обусловения иск за присъждане на обезщетение по чл.59 ЗЗД, въззивният съд е приел, че същите са недопустими като преждевременно заведени, доколкото спорът между страните е породен от допусната грешка при кадастралното заснемане на имотите им, чиято поправка от администрацията след установяване на грешката с иска по чл.53, ал.2 ЗКИР, е предпоставка за допустимост на исковете за собственост. Този решаващ правен извод на въззивния съд е обоснован със задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК- Решение № 401/ 17.05.2020 г. по гр.д.№ 510/09 г. на І г.о., което от своя страна обективира позоваване на Решение № 1022/09 от 17.03.2010 г. по гр.д.№ 552/09 г. на І г.о. в същия смисъл. От друга страна, според влязло в сила решение от 20.07.2004 г. по гр.д.№ 1368/99 г. на СГС между същите страни, допуснатата грешка в кадастъра не е пречка за уважаване на негаторен иск на С. и С. К. срещу Е. Д.- за премахване на изградена от последния постройка в имота им, и в този смисъл е налице различно произнасяне по обуславящия изхода на делото въпрос в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение. Това обаче не обуславя наличие на основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като решението на въззивния съд е съобразено с практика на касационната инстанция, която е задължителна по смисъла на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г., ОСГТК, доколкото посредством решенията по чл.290 ГПК се цели уеднаквяване на съдебната практика и осигуряване на точното прилагане на закона. Колкото до въпроса, дали за района, в който се намира процесния имот, е налице одобрена кадастрална карта, същият е без всякакво значение за правилността на въззивното решение, тъй като предвиденият в чл.53 ЗКИР ред за изменение на кадастъра по никакъв начин не е обусловен от наличие на одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър- според П..4 ПЗР на ЗКИР до одобряване на кадастрални карти и регистри заварените кадастрални планове и разписните списъци към тях, одобрени по реда на отменените ЗЕКНРБ и З., се поддържат от общинската администрация, като в тях се отразяват настъпилите изменения в надвижимите имоти, които се одобряват със заповед на кмета на общината /района/. И накрая- въпросът, в какво съотношение се намират предявените искове по чл.108 ЗС, чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД, не е от обуславящо значение за правилността на въззивното решение на СГС, доколкото е очевидно, че недопустимостта на претенцията за собственост /както на тази по чл.108 ЗС, така и на негаторния иск по чл.109 ЗС/ обуславя недопустимост и на производството по акцесорния иск с правна квалификация чл.59 ЗЗД. Противно на поддържаното от касаторите, въззивната инстанция не е формирала извод, че исковете са съединени при условията на евентуалност, а само относно наличието на връзка на обусловеност между кумулативно съединените искови претенции, което е съобразено с волята на ищците и естеството на предявените от тях искове.
С оглед гореизложените съображения, предвидените в процесуалния закон предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд не са налице.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ІІ-Б състав, постановено на 31.10.2011 г. по гр.д.№ 12244/09 г., по касационната жалба на С. Х. К. и С. К. К..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: