О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
гр. София 17.12.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 07 декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 408 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от Т. И. Р. против определение от 12.07.2012 г. по в.ч.гр.дело № 574/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставено без разглеждане възражението на жалбоподателя, направено по реда на чл.423 ГПК против заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 119/2012 г. на Панагюрския районен съд и е оставена без разглеждане подадената частна жалба от Т. Р. против определение № 157/19.05.2012 г. по същото дело и е прекратено производството по в.ч.гр.дело № 574/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния закона, необоснованости съществени нарушения на процесуалните правила. Иска отмяна и разглеждане по същество на възражението по чл.423, ал.1 ГПК
Ответникът по частната жалба Д. Г. З. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взема предвид данните по делото приема за установено следното:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в срока, предвиден в чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване с частна жалба съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение Пазарджишкия окръжен съд е оставил без разглеждане възражението на Т. Р. по реда на чл.423 ГПК против заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 118/2012 г. на Панагюрския районен съд – впоследствие номерът на делото – 118 е поправен от първоинстанционния съд по реда на чл.247 ГПК. Съдът е приел, че заповедта за изпълнение е издадена на 02.02.2012 г. и е връчена редовно на жалбоподателя на 09.02.2012 г. Съобщението за издадената заповед за изпълнение е изпратено на адрес [населено място], [улица], [община], обл. П. и е връчено на посочената дата лично на жалбоподателя Р.. Прието е, че възражението по чл.423 ГПК е постъпило в Окръжен съд [населено място] на 19.03.2012 г. – вх. № 1869. Според въззивния съд жалбоподателят е узнал за издадената заповед за изпълнение на 09.02.2012 г. и е подал възражението след изтичане на едномесечния срок по чл. 423,ал.1 ГПК. С оглед на това съдът е направил извода, че възражението е процесуално недопустимо и го е оставил без разглеждане.
С определение № 157/19.05.2012 г. по ч. гр. дело № 119/2012 г. Първоинстанционния съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед № 106/02.02.2012 г. за изпълнение на парично задължение, като е постановил на стр.1,ред 3 от горе надолу номерът на делото да се чете № 119. Подадената частна жалба от Т. Р. срещу определението въззивният съд е приел за процесуално недопустима, тъй като същото не подлежи на обжалване.
Изводите на въззивния съд са правилни.
Съгласно разпоредбите на чл.423,ал.1 ГПК в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането може да подаде възражение до въззивния съд при наличие на предпоставките, визирани в т.1, 2, 3 и т. 4-та. За да прецени съдът дали са налице посочените предпоставки възражението на длъжника следва да е подадено в указания в чл.423,ал.1 едномесечен срок. Началният момент на срока е от узнаване на заповедта за изпълнение от длъжника, а не от момента на връчването й на адреса за призоваване по делото. В настоящият случай заповедта за изпълнение е връчена лично на жалбоподателя-длъжник на 09.02.2012 г., а възражението по чл.423,ал.1 ГПК е постъпило в съда след изтичане на едномесечния срок – на 19.03.2012 г. Поради това е правилен извода на съда за процесуална недопустимост на възражението, като просрочено, поради което и правилно не е разгледал възражението по същество – т.е. не е извършил преценка за наличие на предпоставките, визирани в чл.423,ал.1,т.1,2,3 и/или 4-та.
Правилно въззивният съд е приел, че определението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед № 106/02.02.2012 г. за изпълнение, като са приложени разпоредбите на чл. 247 ГПК не подлежи на обжалване. Съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в процесната заповед за изпълнение – поправен е номера на делото, по което е издадена заповедта. Това определение не подлежи на обжалване, тъй като са приложими разпоредбите на чл.413,ал.1 ГПК, според които заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта на разноските
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение като законосъобразно следва да се потвърди.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че неправилно въззвният съд не е възстановил срока по чл.423,ал.1 ГПК за подаване на възражение, който жалбоподателят пропуснал поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, че служебно задължение на съда е при доказани факти от жалбоподателя – заболяване, поради които пропуснал срока да подаде възражение по чл. 423 ГПК да се удължи този срок, съответно да го възстанови, че едномесечният срок изтича, след като отпаднат твърдяните особени непредвидени обстоятелства.
Видно от обстоятелствената част и петитума на подаденото до Пазарджишкия окръжен съд възражение вх. № 1869/19.03.2012 г. от жалбоподателя Т. Р. в същото не се съдържа искане по чл.64,ал.2 ГПК за възстановяване на пропуснатия едномесечен срок по чл. 423,ал.1 ГПК. Във възражението са изложени само твърдения и доводи за наличие на предпоставките, предвидени в чл.423,ал.1,т.3 и т.4 ГПК – жалбоподателят не е могъл да узнае своевременно за връчването на заповедта за изпълнение, поради особени непредвидени обстоятелства – заболяване, както и не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Освен това съгласно чл. 63, ал.3,вр.ал.1 ГПК срокът за подаване на възражение по чл. 423,ал.1 ГПК не може да бъде продължаван от съда по молба на заинтересваната страна, подадена преди изтичането му, при наличие на уважителни причини.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 519/12.07.2012 г. по в.ч.гр.дело № 574/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставено без разглеждане възражението на Т. И. Р. от [населено място], общ.П. по реда на чл.423 ГПК против заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 119/2012 г. на Панагюрския районен съд и е оставена без разглеждане подадената частна жалба от Т. И. Р. против определение № 157/19.05.2012 г. по ч.гр.дело № 119/2012 г. на Районен съд [населено място] и е прекратено производството по в.ч.гр.дело № 574/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: