О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
Гр.София, 15.03.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седми март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 1448 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Н. В., П. И. Л. и Д. Н. К. против Решение № 7438/ 14.11.2012 г. по гр.д.№ 11890/12 г. на СГС, ІV-Г състав. С посоченото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение от 20.06.2012 г. по гр.д.№ 23642/07 г. на СРС, 28 състав, с което е отхвърлен предявеният от касаторите против [фирма] иск за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищците и осъждане на ответника да им предаде владението на 1 100 кв.м. от имот с пл.№ * в кв.2 по плана на [населено място], м.”Х.”, идентичен с УПИ */за обществено обслужване и административна сграда/ от кв.11 по действащия план на [населено място], м.”Х. В.”. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното въззивно решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, с оглед на което се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск за собственост бъде уважен.
В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение е следният въпрос, уточнен и конкретизиран съобразно задължителните постановки на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК, а именно: Какъв е обхвата на косвения съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, респ. на съдебното решение за отмяна на отчуждаването по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, в производството по предявен иск за собственост от лицата, в чиято полза е издаден този акт. Касаторите поддържат, че произнасянето на въззивния съд по въпроса е в отклонение от задължителната практика на ВКС, с оглед на което е налице предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по касационната жалба- [фирма] е депозирал по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано предвид липсата на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд на релевираното от касаторите основание е обусловено от формиране на положителен извод, според който посочения правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е от обуславящо значение за изхода на конкретното дело дело, като при това въпросът следва да е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВС или ВКС, респ. в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Действително, въпросът за допустимите предели на косвения съдебен контрол относно материалната законосъобразност на административния акт, респ. на заместващото го съдебно решение за отмяна на отчуждаването по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, в конкретния случай има обуславящо значение за правилността на въззивното решение, доколкото въззивният съд е отхвърлил исковата претенция, като е приел за основателно възражението на ответника, според което съдебното решение за отмяна на отчуждаването по чл.4 от посочения закон не е могло да произведе присъщия си конститутивен вещноправен ефект, тъй като към датата на неговото постановяване /09.10.2001 г./ процесният имот е бил валидно придобит от ответното дружество по силата на извършен през 1999 г. апорт. На това основание е формиран решаващият краен извод на съда, че след като при отмяната на отчуждаването имотът не е бил държавна или общинска собственост, реституционният ефект не е настъпил, при което правото на собственост принадлежи на юридическото лице, придобило го по силата на извършената от общината непарична вноска. Изложени са съображения, според които, за разлика от ЗВСОНИ, приложимият за случая реституционен закон не предвижда възстановяване на собствеността върху имоти, собственост на обществени организации, техни фирми или еднолично търговски дружества с държавно или общинско имущество, което е аргумент да се приеме, че придобити права от такива субекти са пречка за възстановяване на собствеността по този закон. Така даденото от въззивния съд разрешение на обуславящия изхода на спора материалноправен въпрос е изцяло съобразено със задължителната съдебна практика на ВКС, вкл. с приложените към касационната жалба ТР № 9/2012 г. от 07.11.2012 г. по т.д.№ 9/12 г. на ОСГК и Решение № 339/ 07.07.2010 г. по гр.д.№ 1212/09 г. на І г.о., които приемат, че ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на Общинската служба по земеделие, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права, възникнали в периода след обобществяването на имота, и съобразно това не може да възразява, че лицето, на което е възстановена собствеността, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежаваният преди колективизацията. В конкретния случай ответното дружество е противопоставило именно възражение за собствени непротивопоставими права, свързани с придобиване на собствеността върху процесния имот по силата на апорт преди отмяната на отчуждаването, с оглед на което законосъобразно въззивният съд е приел, че тези права следва да бъдат зачетени и на това основание съдебното решение за отмяна на отчуждаването по чл.4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. закони не е могло да произведе конститутивен ефект, изразяващ се във възстановяване правата на правоприемниците на бившия собственик.
С оглед горното, не са налице предвидените в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на СГС, тъй като същото е съобразено със задължителната практика на настоящата касационна инстанция.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 7438/ 14.11.2012 г. по гр.д.№ 11890/12 г. на СГС, ІV-Г състав, по касационната жалба на Л. Н. В., П. И. Л. и Д. Н. К..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: