О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
гр. София 13.03.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 24 януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 948 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца П. С. Л., чрез адв. С. Х. против решение от 02.08.2012 г. в. по гр. дело № 14829/2011 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 24.08.2010 г. по гр.дело № 30149/2007 г. на Софийски районен съд, в частта с която е поставен в дял на осн.чл.292 ГПК на В. Н. В. жилищният етаж от едноетажната жилищна сграда, находяща се в [населено място],[жк], [улица] със застроена площ от 91.97.кв.м., заедно със зимнично помещение с площ от 11.35 кв.м., заедно с подпокривното пространство на сградата, заедно със 74.08 % ид.части от общите части на сградата и от дворното място, в което е построена същото, съставляващо УПИ II-* в кв.200 по плана на [населено място], а в дял на П. Л. е поставен гараж, разположен в сутерена на едноетажна еднофамилна жилищна сграда с площ от 25.02.кв.м., находящ се в [населено място], СО-Р. „Н. И.”, кв.К., [улица], заедно със зимнично помещение, разположено в североизточния ъгъл на терена с полезна площ от 23.09 кв.м. заедно с 25.92% идеални части от общите части та сградата и от дворното място, в което е построена сградата.
Поддържаното основание за неправилност на въззивното решение от жалбоподателя по чл.281,т.1 ГПК е нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. приложим ли е способът по чл.292 ГПК/отм./ тогава, когато броя на обособените реални дялове отговарят на броя на съделителите, но правата на съделителите не са равни и са налице съществени различия в цените на допуснатите до делба имоти – жилище и гараж, както и в предназначението им – първият с жилищно такова, а втория за други нежилищни нужди, разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 47/12.02.2010 г. по гр.дело № 818/2009 г. на ВКС II г.о., 2 длъжен ли е съда да формира своите правни изводи по съществото на спора след преценка на всички относими доказателства по делото с оглед разпоредбата на чл.188 ГПК/отм./, аналогична на нормата на чл.12 и чл.235 ГПК, което означава да обсъди и прецени всички събрани по делото доказателства, доводите на страните и възоснова на тях да установи фактите и обстоятелствата по дело и приложи материалния закон, 3. необосновани ли са съжденията на въззивния съд, обусловили формирането на правния извод, че в конкретния случай са налице предпоставките за прилагане на способа за извършване на делбата по чл.292 ГПК/отм./, решени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 331/04.07.2011 г. по гр.дело № 1649/2010 г. на ВКС IV г.о., решение № 92/22.02.2011 г. по гр.дело № 1863/2010 г. на ВКС IV г.о., решение № 126/09.05.2011 г. по гр.дело № 421/2009 г. на ВКС IV г.о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр.дело № 761/2010 г. на ВКС IV г.о.
Ответникът по жалбата В. Н. В., чрез адв.С. Ц. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Делото е делбено във фазата по извършване на съдебната делба.
С влязло в сила решение от 09.04.2009 г. по гр.дело № 30149/2007 г. на Софийски районен съд е допусната делба на дворно място, находящо се в [населено място], СО-Р. Н. И.,[жк], [улица], цялото с площ от 670 кв.м., съставляващо УПИ II-*, кв.200 по плана на [населено място], м.”К.”, заедно с построената в него еднофамилна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 73 кв.м. с Р. 120 кв.м. и гараж между съделителите П. С. Л. при делбена част 1/3 ид.част и В. Н. В. при делбена част 2/3 ид.части. Съсобствеността между страните произтича от наследяване по закон за В. В. на починалата на 16.01.2007 г. съпруга П. В. и договор от 09.05.2007 г. за продажба на наследство, с който Л. П. и А. А. деца на П. В. продали на жалбоподателя П. С. Л. наследството, останало от покойната им майка.
Не е обжалвано пред въззивния съд и е влязло в сила първоинстанционното решение в частта, с която, с която е отхвърлена претенцията на В. В. на осн.чл.288,ал.3 ГПК/отм./ за възлагане на дворното място, представляващо УПИ II-*, кв.200 по регулационния план на [населено място] с площ от 670 кв.м. и построената в дворното място еднофамилна едноетажна жилищна сграда, състояща се от – в сутерена – зимник и гараж, в приземния етаж – дневна, кухня, баня и тоалетна, две спални, балкон, сервизно помещение и в подпокривния етаж – склад-сушилня и тавански помещение, в частта, с която е отхвърлена претенцията на В. Н. В. против П. С. Л. за заплащане на сумата 10 216 лв., с която се е увеличила към момента на постановяване на съдебното решение стойността на недвижимия имот вследствие извършени от В. В. подобрения и е осъден В. Н. В. да заплати на П. С. Л. сумата 5 094 лв. представляваща обезщетение за еднолично ползване на делбения имот за периода 18.11.2007 г. до 06.04.2010 г.
Въззивният съд е приел, че делбения имот е поделяем – двата самостоятелни обекта са жилищната сграда и вторият обект – гаража, находящ се в сутерена.
Прието е, че при избора на способ за извършване на делбата следва да се изхожда от броя на допуснатите до делба имоти и правата на страните, характерът, видът и стойността на допуснатите до делба недвижими имоти. Според съда основният способ за извършване на делбата е по чл.287 и чл.291 ГПК/отм./ – съставяне на разделителен протокол и теглене на жребие, след като допуснатите до делба имоти съответстват на броя на съделителите. Прието е, че предвидения способ в чл.292 ГПК/отм./ за извършване на делбата без теглене на жребие е изключение, които е приложим в случаите, когато тегленето на жребие се окаже невъзможно или много неудобно.
Съдът е приел, че делбеният имот е поделяем – жилищната сграда в която се намира гаража е поделяема на два реални дяла, като единия от тях представлява гаража. Според съда при наличие на повече от един имот и за всеки от съделителите има възможност да получи реален дял не следва имотите да се изнасят на публична продан. Неподеляемост по смисъла на чл.288,ал.1 ГПК/отм./ е налице при невъзможност всеки от съделителите да получи реален дял.
При тези съображения съдът е направил извода, че в дял на съделителя В. В. следва да се постави жилищната сграда заедно със 74.08 % ид.части от общите части на сградата и от дворното място в което е построена същата, а в дял на жалбоподателя гаража заедно с 25.92% ид.части от общите части на сградата и от дворното място, като В. В. следва да заплати на жалбоподателя за уравнение на дела сумата 10 554 лв.
По правните въпроси:
С решение № 47/12.02.2010 г. по гр.дело № 818/2009 г. на ВКС, постановено по чл.290 ГПК съдът се е произнесъл по правните въпроси относно съотношението на различните правни способи, предвидени в ГПК за ликвидиране на съсобствеността, предпоставките за тяхното прилагане и с оглед на приложението на същите по отношение на спора по делото. С решението е застъпено становището, че при избора на способ за извършване на делбата следва да се изхожда от броя на допуснатите до делба имоти и правата на страните, също и да се отчете характера, вида и стойността на допуснатите до делба недвижими имоти. Прието е, че основен способ за извършване на делбата е по чл. 287 и чл.291 ГПК/отм./ – съставяне на разделителен протокол и теглене на жребие, щом допуснатите до делба имоти съответстват на броя на съделителите. Прието е, че предвидената възможност в чл.292 ГПК/отм./ за ликвидиране на съсобственост без теглене на жребие е едно изключение, при което съдът разпределя дяловете без жребие само в случаите, когато това се окаже невъзможно или много неудобно. В конкретния казус по делото частите на съделителите, които са двама са равни, като съдът е приел, че са налице съществени различия в цените на допуснатите до делба имоти – апартамент и гараж, както и в предназначението им – първия с жилищно предназначение, а за втория – за други нежилищни нужди. Прието е, че при значителни различия по посочените критерии – стойност и предназначение на всеки от имотите способът за извършване на делба чрез теглене на жребие не следва да се прилага. Със същото решение е прието, че не следва да се прилага и предвидената възможност за ликвидиране на съсобствеността без теглене на жребие по чл.292 ГПК, тъй като двата имота, предмет на делбата се различават значително по стойност и са с различно предназначение и характер, като е отчетено, че делбените части на страните са равни. С оглед на тези съображения и като е отчетено, че по отношение на никой от съделителите не са налице предпоставките по чл.288,ал.2 ГПК/отм./ за възлагане в дял на жилищния имот следва да се приложи предвидения способ в чл.288,ал.1 ГПК/отм./ – имотите – апартамент и гараж да се изнесат на публична продан.
Правният въпрос съдът не е разрешил в противоречие с разрешението в посоченото решение на състав на ВКС, постановено по чл.290 ГПК. Хипотезата по която се е произнесъл въззивният съд е различна от тази, при която се е произнесъл съдът в цитираното решение. В случая както се отбеляза съделителите са двама с различни делбени части – 2/3 ид.части за В. В. и 1/3 ид.част за жалбоподателя П. Л. и делбения имот е поделяем на два дяла. При избора на способа за извършване на делбата съдът е приел, че същата следва да се извърши по реда на чл.292 ГПК/отм./, тъй като тегленето на жребие е крайно неудобно и създава значителни затруднения с оглед различието в стойността на дяловете и обема права. В настоящият случай при избора на способа за извършване на делбата съдът се е съобразил с поделяемостта на процесния имот на два реални дяла. При конкретното разпределение е взел предвид разликата в делбените части, като е спазено съотношението между стойността на имотите и стойността на дяловете – в полза на съделителя В. с делбена част 2/3 ид.части е поставена в дял жилищната сграда с по-висока стойност, а на жалбоподателя е поставен в дял гаража, като му е присъдена сумата 10 554 лв. за уравнение на дела. Съдът е съобразил установения начин на фактическо ползване на обектите, вида и характера им. Установеното различие в предназначението на всеки от имотите не е решаващо за избора на способ за извършване на делбата. Същото се преценява заедно с всички останали обстоятелства, които са посочени по-горе и които съдът е взел предвид –брой на делбените имоти, съответен на броя на съделителите, липса на предпоставките за извършване на делбата чрез теглене на жребий, спазено съответствие между стойността на имотите и стойността на дяловете, установен начин на ползване на имотите, вида и характера им. Ако се приеме, че за определяне способа за извършване на делбата – изнасяне имотите на публична продан е решаващо установеното различие в предназначението на всеки от имотите то това би противоречало на трайно установената съдебна практика по приложението на чл.292 ГПК/отм./ и на целта на делбата, която е прекратяване на съсобствеността и то по възможност чрез предоставяне на реален дял от съсобствените имоти на всеки съделител.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не е установено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпросите, поставени в п.2-ри и 3-ти от изложението. Тези въпроси касаят правилността на обжалваното решение и са основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същите съдът преценява при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство, в което съдът извършва преценка дали са налице предпоставките по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК при ясно и конкретно формулиран правен въпрос за допускане на касационно обжалване. При липса на поставен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по делото съдът само на това основание не следва да допусне касационно обжалване без да преценява наличието на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и/или 3 ГПК.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата В.В. следва да се присъди сумата 1500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 02.08.2012 г. по гр.дело № 14829/2011 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 113069/01.11.2012 г., подадена от ищеца П. С. Л. от [населено място][жк], [жилищен адрес] чрез адв. С. Х., съдебен адрес [населено място], [улица], партер.
Осъжда П. С. Л. от [населено място][жк], [жилищен адрес] да заплати на В. Н. В. от [населено място], общ.С., [улица] сумата 1500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: