О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
гр. София, 07.12.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 05 декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 421 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от ищеца Х. Р. Р., чрез адв. Н. Г. против определение № 2065/02.07.2012 г. по ч. гр. дело № 1647/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 02.05.2012 г. по гр.дело № 4963/2011 г. на Пловдивския районен съд, с което е прекратено производството по делото в частта по предявения от Х. Р. Р., чрез адв.Н. Г. против Е. П. Ф., представлявана от особен представител адв.М. С. за заплащане на договорна лихва върху главницата в размер на 19.5%, считано от подаване на исковата молба в съда – 16.03.2011 г. до окончателното изплащане на главницата.
Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение – съществено нарушение на процесуалните правила. Иска отмяна и връщане на делото на районния съд за произнасяне по предявения иск.
В изложението към касационната частна жалба са формулирани правни въпроси, решени според жалбоподателя при наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Ответницата по частната жалба Е. П. Ф. не е изразила становище по частната жалба.
Върховният касационен съд състав на II гражданско отделение намира, че касационната частна жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
С обжалваното определение съдът е приел, че предявеният иск от жалбоподателя Х. Р. за присъждане на договорна лихва от 19.5% върху главницата от 1726.30 лв. по договор за заем за периода от време от предявяване на иска до изплащане на сумата е процесуално недопустим.
Прието е, че разпоредбата на чл.86,ал.1 ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпените вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Прието е, че законът не допуска присъждане на размер по-висок от законната лихва и този размер се определя от БНБ. Според съда в случая не е приложима и нормата на чл.124,ал.2 ГПК, като в тази хипотеза са допустими искове с посочени примери след прекратяване на договор за наем наемателят продължава ползването на имота въпреки противопоставяне на собственика и тогава ще дължи обезщетение, тъй като има характер на повтарящо се задължение и може да се поиска присъждането му и за времето след постановяване на решението до предаване на имота. Прието е, че съобразно съдебната практика и при делата за издръжка се прилага посочената разпоредба.
Предявеният иск от жалбоподателя Х. Р. е за заплащане на договорна лихва от 19.5% върху претендирана главница от 1726.30 лв. по договор за заем за периода от време от предявяване на иска – 16.03.2011 г. до окончателното изплащане на главницата. Искът е за парично вземане и е оценяем. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК при претенция за периодични платежи за неопределено време размерът на цената на иска се определя от сбора от платежите за три години. В настоящият случай цената на иска е в размер на сумата 1009.90 лв.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че въззивното решение, което следва да се постанови по така предявения иск е по гражданско дело с цена до 5000 лв. и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежи на касационен контрол. С разпоредбите на чл. 274, ал. 4 ГПК е установено ограничение на допустимостта на касационно обжалване на определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване с оглед цената на иска. В случая както се посочи решението, което следва да постанови въззивният съд е по иск с цена до 5000 лв. Поради това на осн. чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 2 от ГПК определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване. Подадената касационна частна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане касационна частна жалба вх. № 19913/25.07.2012 г., подадена от ищеца Х. Р. Р., чрез адв. Н. Г., [населено място], [улица] срещу определение № 2065/02.07.2012 г. по ч. гр. дело № 1647/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 02.05.2012 г. по гр.дело № 4963/2011 г. на Пловдивския районен съд, с което е прекратено производството по делото в частта по предявения от Х. Р. Р., чрез адв.Н. Г. против Е. П. Ф., представлявана от особен представител адв.М. С. за заплащане на договорна лихва върху главницата в размер на 19.5%, считано от подаване на исковата молба в съда – 16.03.2011 г. до окончателното изплащане на главницата.
Прекратява производството по ч. гр.дело № 421/2012 г. по описа на ВКС II Гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл.274,ал.2,пр.2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг състав на Гражданска колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: