О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
гр. София 17.12.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 7 декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч.гр.дело № 266 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от Етажната собственост на @@5@ [населено място], чрез адв. Г. С. против определение от 11.07.2011 г. по ч.гр.дело № 3078/2011 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба, подадена от Етажната собственост срещу определение от 08.03.2010 г. по гр.дело № 16894/2009 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото като процесуално недопустимо.
Поддържаните от жалбоподателя основания за неправилност на обжалваното определение са нарушение на материалния и процесуален закон. Иска отмяна на определението и връщане на делото на Софийски районен съд за разглеждане на спора по същество.
В изложението към частната жалба от 12.12.2011 г. и от 08.02.2012 г. са формулирани въпросите: 1. според жалбоподателя налице са основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК, тъй като по делото е представил решение № 20/26.01.2010 г. по гр.дело № 4882/2008 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК, с което съдът се произнесъл по реда за прилагане на чл.97,ал.3 ГПК, който съответства на чл.124,ал.4 ГПК, че жалбоподателят е доказал правния интерес от предявяване на иска по чл.124,ал.4 ГПК, 2. че определението на Софийски районен съд и Софийски градски съд са в противоречие с практиката на съдилищата в РБългария относно законосъобразността на официалните документи, 3. от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е, че съгласно практиката на ВКС засегнатите лица имат правен интерес да установят неверността на записани изявления, които правят документ с невярно съдържание или неистински, защото именно в кръга на правомощията на определено лице е бил издаден документ, който само от външна страна е верен и истински, а по същество не отговаря на изискванията за което е издаден.
Ответникът по частната жалба С. община не е изразил становище.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:
Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима.
Определението на Софийски градски съд не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че предявеният иск пред Софийски районен съд от жалбоподателя Етажната собственост на @@16@ [населено място] е положителен установителен иск за собственост върху поземления имот, в който е построена жилищната сграда в режим на етажна собственост. Прието е, че с исковата молба и допълнителни уточняващи молби ищецът-жалбоподател е уточнил, че претендираното от него право се оспорва от собственици на съседен имот. Искът е предявен срещу С. о., тъй като същата издала скица за процесния имот с намалена площ, с което действие ощетила жалбоподателя.
Прието е от въззивния съд, че наличието на правен интерес от търсената с иска защита е обосновано от жалбоподателя във въззивната жалба с различен от предявения иск – иск за установяване неистинност на документ. Прието е, че основателността на предявената претенция е обоснована от жалбоподателя с твърдения за неистинност на издадена от С. о. скица, като оспорването на съдържанието й не е въведено от ищеца в хода на делото с отделен установителен иск.
Въззивният съд е приел, че в исковата молба са изложени твърдения, че претендираното право на собственост е нарушено от трети за спора лица. Прието е, че действията на ответника по издаване на скица, която е оспорена не накърняват правото на ищеца, тъй като скицата представлява удостоверителен документ, който няма правосъздаващи или правопроменящи правни последици. Според вззивния съд жалбоподателят не се е позовал на други неправомерни действия на ответника, от които да се изведе извода за наличие на правен интерес от търсената защита. С оглед на това съдът е направил извода, че не е налице правен интерес от предявения положителен установителен иск, поради което същият е недопустим.
При тези съображения въззивния съд е оставил без уважение частната жалба на ЕС на @@19@ [населено място], против определение на Софийски районен съд от 08.03.2010 г. по гр.дело № 16894/2009 г., с което производството по делото е прекратено като процесуално недопустимо.
Съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Софийски градски съд, тъй като в изложението от 12.12.2011 г. и от 08.02.2012 г. жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, който въззивният съд е разрешил при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280,л.1,т.1,2 и т.3-та ГПК. Съобразно даденото тълкуване в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното определение. ВКС не е длъжен да го изведе от изложението към касационната частна жалба, но може да го уточни и конкретизира. В настоящият случай жалбоподателят не е посочил ясно и точно правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, включен в предмета на спора и съответно да е обусловил правните изводи на Софийски градски съд. Такъв въпрос не може да се доуточни и конкретизира от изложението, съдържащо се в частната жалба. Жалбоподателят формално е възпроизвел разпоредбите на чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК без да формулира конкретно правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. На това основание не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение без да се обсъжда наличието на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и/или 3 ГПК. Доводите в изложенията представляват такива по правилността на обжалваното определение, които следва да се преценяват от съда само ако се допусне касационно обжалване, основание за което както се посочи не е налице.
Жалбоподателят е цитирал решение № 20/26.01.2010 г. по гр.дело № 4882/2008 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК. Със същото е разрешен правния въпрос дали е допустим иск по чл.97,ал.3 ГПК/отм./ за установяване верността на частен документ. Прието е, че такъв иск е допустим – в конкретния казус е допустим иск за установяване верността на списък на учредители на П.”И.-М” [населено място] б.. Цитираната практика на ВКС е неотносима в случая, тъй като предявеният иск, приет от съда за недопустим с обжалваното определение е положителен установителен иск за собственост на недвижим имот – с пр.осн.чл.124,ал.1 ГПК, а не за установяване неистинност на документ – с пр.осн.чл.124,ал.4 ГПК.
С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение от 11.07.2011 г. по ч.гр.дело № 3078/2011 г. на Софийски градски съд по касационна частна жалба вх. № 94242/24.10.2011 г., подадена от Етажна собственост на @@31@ [населено място], чрез адв. Г. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: