О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
Гр.София, 05.11.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 654 по описа на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С Решение № 675/ 24.02.2011 г. по гр.д.№ 6340/08 г. на Варненския районен съд е допуснато да се извърши съдебна делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], м.”А.”, съставляващ ПИ № * по плана на новообразуваните имоти за[жк], идентичен с имот № * по кадастралния план от 1977 г., с площ от 700 кв.м. по нотариален акт, а по скица- 824 кв.м., между съделителите Г. Д. А., И. Д. А., И. Н. Н., С. И. Н., О. В. Ф., Ж. Г. Ф. и К. Г. Г. при следните квоти: за Г. А. и И. А.- общо 1000/2200 ид.ч., за И. Н. и С. Н.- общо 350/2200 ид.ч., за О. Ф. и Ж. Ф.- общо 350/2200 ид.ч. и за К. Г.- 500/2200 ид.ч., като като искът за делба на описания имот е отхвърлен за разликата над 700 кв.м. до 823 кв.м. Със същото решение е отхвърлен предявият от Г. Д. А. и И. Д. А. иск за делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], м.”А.”, съставляващ ПИ № * по плана на новообразуваните имоти за[жк], идентичен с имот № * по кадастралния план от 1977 г., с плок от 500 кв.м. по нотариален акт, а по скица- 522 кв.м. С Решение № 3706/ 19.08.2011 г., постановено по реда на чл.247, ал.1 ГПК, е изключена от допуснатата делба по отношение на ПИ № *съделителката М. М. Д..
С Решение № 496/ 13.03.2012 г. по в.гр.д.№ 2171/11 г. на Варненския окръжен съд така първоинстанционното решение на Варненския районен съд е отменено в частта, с която е допусната делба на ПИ № *, като е отхвърлен иска за делба за разликата над 700 кв.м. до 823 кв.м., и в частта, с която е отхвърлен иска за делба на ПИ № *, вместо което е допуснато извършване на съдебна делба на ПИ с идентификатор * по кадастралната карта на[жк], с площ от 824 кв.м., и на ПИ с идентификатор * по кадастралната карта на[жк], с площ от 980 кв.м., между съделителите и при квотите, определени от първоинстанционния съд, като е отхвърлен предявеният от Г. Д. А. и И. Д. А. иск за делба на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор * в [населено място], м.”А.”, с площ от 522 кв.м.
Срещу така постановеното решение на въззивния съд са постъпили две касационни жалби.
Съделителите О. В. Ф., И. Н. Н. и С. И. Н. атакуват въззивното решение в частта, с която е допуснато извършване на съдебна делба на ПИ с идентификатор * и на ПИ с идентификатор * по кадастралната карта на[жк]с участието на ответника К. Г., както и за разликата над 700 кв.м. до 823 кв.м. за първия от двата имота. Поддържат, че в тази му част решението е неправилно поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на противопоставените от тях възражения и на подкрепящите ги доказателства, както и поради нарушаване на материалния закон. Заявяват, че определените в решението делбени квоти със знаменател 2200 биха били правилни само в случай, че и трите делбени имота са допуснати до делба, тъй като общата им площ е 2200 кв.м., докато общата площ на допуснатите до делба имоти с идентификатори * и * е 1804 кв.м.
В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение е следният процесуалноправен въпрос: Допустимо ли е решаване на правен спор от съдилищата в Република България при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и конкретно на разпоредбата на чл.235 ГПК, изразяващо се в необсъждане /или избирателно обсъждане/ на направените възражения, както и на подкрепящите ги доказателства. В изложението е формулиран и един материалноправен въпрос, отнасящ се до преценката, дали в хипотезата на придобиване по давност от един съсобственик на реална част от общия имот, имуществената общност се прекратява само за тази реална част и само за този съсобственик, или прекратителният ефект настъпва по отношение на всички съсобственици и за всички поотделно владяни части от имота.
Съделителите Г. Д. А. и И. Д. А.обжалват въззивното решение на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска им за делба на имот с идентификатор *, като поддържат, че същото е неправилно поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторите заявяват, че в обжалваната част на решението въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от обуславящо значение за изхода на делото, който, уточнен и конкретизиран с оглед предмета на конкретното дело съобразно задължителните постановки на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г. на ОСГТК, се отнася до предпоставките, при които съсобственик може да придобие по давност общия имот. Поддържат, че изложените от въззивната инстанция изводи по този въпрос не са съобразени със задължителната практика на ВКС- основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
По касационната жалба на О. В. Ф., И. Н. Н. и С. И. Н.
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд на релевираните от касаторите основания е обусловено от формиране на положителен извод, според който посочения процесуалноправен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е от обуславящо значение за изхода на конкретното дело дело, като при това въпросът следва да е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВС или ВКС, в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение или произнасянето на касационната инстанция по въпроса да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвиденото в процесуалния закон изискване за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не е налице. Доколкото касаторите не твърдят противоречие между обжалваното въззивно решение и конкретен влязъл в сила съдебен акт, следва да се приеме, че искането им за допускане на касационното обжалване се основава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по-конкретно на хипотезата, при която допускането на касационната жалба до разглеждане би било от значение за развитието на правото /тъй като “точното прилагане на закона” е свързано с наличие на погрешна или изгубила актуалност съдебна практика, наличието на каквото в случая не се твърди/. Според задължителните постановки на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК, поставеният в основата на въззивното решение правен въпрос е от значение за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. Въпросът, допустимо ли е решаване на правен спор от съда при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и конкретно на разпоредбата на чл.235 ГПК, изразяващо се в необсъждане или избирателно обсъждане на направените възражения, както и на подкрепящите ги доказателства, е с предизвестен отговор предвид пределно ясната формулировка на чл.281, т.3 ГПК, според която е неправилно всяко въззивно решение, постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Съгласно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК, правният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК следва да е конкретен, ясно и точно формулиран, а не да представлява възпроизвеждане на законови разпоредби, които не се нуждаят в каквато и да е степен от изясняване и тълкуване.
Колкото до формулирания от касаторите материалноправен въпрос, същият е изцяло ирелевантен за изхода на спора. Поначало упражнявано от един съсобственик владение на реална част от общия имот е в състояние да го направи собственик по давност на тази част, ако същата може да е обект на самостоятелни собственически права /какъвто именно е конкретния случай, доколкото владяната от ответника Г. реална част от общия имот е обособена като самостоятелен поземлен имот с пл.№ * по рагулационния план от 1993 г./. Оттук обаче не следва, че на това основание се погасяват собственическите му права върху останалата част от имота, освен ако другите съсобственици се позоват на изтекла в тяхна полза придобивна давност за тази част. Да се приеме противното, би означавало да се допусне служебно приложение на института на давността, в нарушение на формулираната по достатъчно ясен и императивен начин разпоредба на чл.120 ЗЗД. Доколкото в случая заинтересуваните съделители не са релевирали твърдения за придобиване по давност на останалите делбени имоти /в отговора си на исковата молба ответникът О. Ф. се е позовал единствено на реалното разпределение на ползването между съсобствениците, като е заявил придобиване по давност само на придатък към реално ползваната от него част, която не принадлежи към общия имот/, поставеният от касационните жалбоподатели материалноправен въпрос се явява без значение за материалноправната легитимация на страните в настоящото делбено производство.
Предвид изложеното, поддържаните от касационните жалбоподатели основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК не са налице.
По касационната жалба на Г. Д. А. и И. Д. А.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че по отношение на тази касационна жалба са налице предвидените в чл.280, ал.1, т.1 ГПК предпоставки за допускането й до разглеждане. За да отхвърли предявената от касационните жалбоподатели искова претенция за делба на поземлен имот с идентификатор *, въззивният съд е приел, че същият е станал изключителна собственост на ответника К. Г. по силата на придобивна давност предвид упражнявано от 1969 г. непрекъснато владение, което не е било смущавано от останалите съсобственици. Изложени са мотиви, според които Г. е манифестирал намерението си да свои целия имот публично, посредством извършената през 1986 г. съдебна делба- спогодба между него и бившата му съпруга, при която имотът е бил поставен в негов дял. При така изложените от въззивния съд решаващи правни мотиви, с оглед на които е прието, че за описания имот не е налице имуществена общност между съделителите, а изключителни собственически права на един от тях, поставеният от касаторите материалноправен въпрос относно начина, по който следва да се манифестира спрямо останалите участници в общността намерението на съсобственика да придобие по давност идеалните им части, действително се явява определящ за изхода на делото в тази му част. Произнасянето на Варненския окръжен съд по този въпрос е в противоречие със задължителните постановки на ТР № 1/ 06.08.2012 г. по т.д.№ 1/12 г., ОСГК, според което съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, следва при спор да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си, като тези действия са доведени до знанието им. Без значение е, че посоченото тълкувателно решение е прието след постановяване на обжалваното въззивно решение, тъй като предпоставките за допускане на касационното обжалване се преценяват към датата на произнасянето по реда на чл.288 ГПК.
С оглед изложеното, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Д. А. и И. Д. А. иска за делба на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор * в [населено място], м.”А.”, с площ от 522 кв.м.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 496/ 13.03.2012 г. по в.гр.д.№ 2171/11 г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която е допуснато извършване на съдебна делба на ПИ с идентификатор * и на ПИ с идентификатор * по кадастралната карта на[жк]с участието на ответника К. Г. Г., както и за разликата над 700 кв.м. до 823 кв.м. за ПИ с идентификатор *, по касационната жалба на О. В. Ф., И. Н. Н. и С. И. Н..
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 496/ 13.03.2012 г. по в.гр.д.№ 2171/11 г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Д. А. и И. Д. А. иска за делба на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор * в [населено място], м.”А.”, с площ от 522 кв.м., по касационната жалба на Г. Д. А. и И. Д. А..
УКАЗВА на касационните жалбоподатели Г. Д. А. и И. Д. А. в 1-седмичен срок от съобщението да представят доказателство за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лв. /чл.18, ал.2,т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: