О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
Гр.София, 27.12.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 934 по описа на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307 във връзка с чл.304 ГПК.
Образувано е по молба на Л. Х. Б. и З. Н. Б. за отмяна на влязлото в сила Решение № 149/ 04.11.2011 г. по в.гр.д.№ 390/11 г. на Варненския апелативен съд. С посоченото въззивно решение е потвърдено Решение № 541/ 27.04.2011 г. по гр.д.№ 1101/10 г. на Варненския окръжен съд, с което е уважен предявеният от А. Н. против Г. Н. Г. отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК- за установяване, че ответникът не е собственик на южната част от имот с идентификатор *, съставляващ реална част с площ от 1800 кв.м., при граници: от север- останалата част от имот *, от запад- имот *, от юг- имот * и от изток- общински път- имот *, която част съставлява бивш поземлен имот № * по предходен кадастрален план на местността, идентичен с имот № * от КП от 1983 г. „В.”, ІV микрорайон- [населено място]. Молителите поддържат, че имат качеството на трети лица, спрямо които влязлото в сила съдебно решение има сила, без да са били страни в производството по неговото постановяване, в качеството им на съсобственици, наред с ответника Г. Г., на имота, за който е признато, че не е собственост на последния. Заявяват, че се намират във владение на имота, но не са били конституирани като ответници по делото и не са могли да се защитят по предявения срещу съсобственика им отрицателен установителен иск, решението по който ги обвързва. На това основание молят влязлото в сила решение на Варненския апелативен съд да бъде отменено.
Ответникът по молбата А. Н. е депозирал по реда на чл.306, ал.3 ГПК отговор, с който оспорва допустимостта й, като заявява, че молителите нямат качеството на трети лица, спрямо които влязлото в сила решение има сила по смисъла на чл.304 ГПК. Претендира присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за разглеждане на така подадената молба за отмяна на влязло в сила решение, тъй като същата се основава на твърдения, които не придават на молителите надлежна процесуална легитимация да искат отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено в чужд за тях исков процес. По смисъла на чл.304 ГПК правото на отмяна принадлежи на третото лице, което разполага с право на иск по делото като участник в неделимо правоотношение, с оглед на което би имало качеството на необходим другар в случай, че би било конституирано като страна в процеса. По този начин законът обезпечава правото му на участие в разглеждането на делото, от което третото лице е било лишено, като се възобновява неговото разглеждане с участието на това лице като главна страна. В този смисъл легитимирано да иска отмяна на влязлото в сила решение е само това трето лице, което е обвързано от силата на пресъдено нещо, формирана от решението, което не разполага с друг ред да защити правото си, засегнато от това решение. С., който не е участвал в производството, образувано по предявен от или срещу друг участник в общността иск с предмет правата му върху общия имот, не е трето лице по смисъла на чл.304 ГПК, тъй като в процеса съсобствениците са обикновени, а не необходими другари- тяхното материалноправно положение не е еднакво, делата им могат да бъдат решени различно и следователно неучаствалият в процеса съсобственик не може на това основание да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение, тъй като същото обвързва само другия участник в съсобствеността. Доколкото молителите извеждат правния си интерес да искат отмяната на влязлото в сила решение на Варненския апелативен съд единствено от твърдението, че са съсобственици наред с ответника в имота, по отношение на който със сила на пресъдено нещо са отречени правата на последния, същите не разполагат с необходимата за допускане на молбата им до разглеждане процесуална легитимация, тъй като на общо основание разполагат с възможността да защитят претендираните от тях собственически права в отделен процес.
Предвид изложените съображения, молбата на Л. Х. Б. и З. Н. Б. за отмяна на влязлото в сила Решение № 149/ 04.11.2011 г. по в.гр.д.№ 390/11 г. на Варненския апелативен съд е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
На основание чл.78, ал.4 ГПК в полза на ответника А. Н. следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, а именно сумата 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид недопускането на молбата за отмяна до разглеждане, не се дължи произнасяне по искането за спиране на изпълнението на влязлото в сила съдебно решение, още повече като се има предвид, че същото е постановено по установителен иск и като такова не представлява изпълнително основание по смисъла на чл.404, т.1 ГПК.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане молбата на Л. Х. Б. и З. Н. Б. за отмяна на влязлото в сила Решение № 149/ 04.11.2011 г. по в.гр.д.№ 390/11 г. на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА Л. Х. Б.- ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] и З. Н. Б.- ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплатят поравно на А. Н.- ЕГН [ЕГН], сумата 600 лв. /шестстотин лева/ разноски.
Определението може се обжалва с частна жалба пред друг 3-членен състав на ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на молителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: