О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
Гр.София, 13.11.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 754 по описа на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. Д. срещу решението на Софийски градски съд, ІІ-Д състав, постановено на 06.06.2012 г. по гр.д.№ 3033/11 г. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение на СРС, 64-ти състав от 08.12.2009 г. по гр.д.№ 6216/05 г., като е отхвърлен предявеният от С. Д. П. /починала в хода на първоинстанционното производство и заместена от универсалните й правоприемници П. А. Д. и М. А. П./ против В. К. Д. иск с правна квалификация чл.30 ЗН- за намаляване на дарението, извършено с Н..акт № 193, том ХХХХІ, дело № 7392/90 г. на Нотариуса при Нотариалната служба при ІІ Софийски районен съд, с което К. Д. П. и съпругата му С. Д. П. са прехвърлили в полза на сина на първия от тях- В. К. Д., правото на собственост върху апартамент № 54, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] заедно с принадлежащото към него избено помещение № 20 и 0,558% ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавно място, до размера, необходим за попълване на запазената част на С. Д. П. от наследството на съпруга й К. Д. П.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, с оглед на което се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция по чл.30 ЗН бъде уважена със законните последици.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа, че правилността на обжалваното въззивно решение е обусловена от два материалноправни въпроса. Първият от тях е свързан с преценката, дали при действието на СК /1968 г./ придобивната давност, изтекла по време на брака в хипотезата, при която единият от съпрузите е започнал да упражнява самостоятелно владение от преди сключването на брака, обуславя възникване на съпружеска имуществена общност върху придобития на това основание имот. Поддържа се, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос противоречи на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /ПП № 8/80 г./, както и на практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК /Решение № 613 от 15.10.2002 г. по гр.д.№ 138/02 г. на ВКС, І г.о./, според които при изтичане на време на брака на придобивна давност, започнала да тече преди неговото сключване в полза на единия съпруг, придобитото представлява съпружеска имуществена общност. Вторият въпрос е формулиран, както следва: Когато един имот е собственост на двама съпрузи, като една идеална част е лична собственост на единия съпруг, а другата представлява СИО, и съпрузите извършат дарение на целия имот в полза на трето лице- низходящ на съпруга, притежаващ индивидуални собственически права върху идеална част от имота, може ли след неговата смърт преживелият съпруг да иска на основание чл.30 ЗН намаляване на дарението на идеалната част, представляваща СИО, или това е възможно само по отношение на дарението на идеалната част, принадлежала на наследодателя. Касаторът заявява, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос противоречи на влязло в сила съдебно решение /Решение № 413 от 15.06.2004 г. по гр.д.№ 5/04 г. на ВКС, І г.о./, според което в масата по чл.31 ЗН следва да се включи притежаваната от наследодателя в режим на СИО идеална част от имота, предмет на извършеното дарение. Заедно с това поддържа, че произнасянето на ВКС по въпроса е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба- В. К. Д. е депозирал по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който моли същата да не се допуска до разглеждане, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, а и предвид обстоятелството, че е подадена от лице, която няма качеството на страна по делото- П. А. Д..
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
За да отхвърли исковата претенция по чл.30 ЗН, въззивният съд е изложил мотиви, според които предмет на извършеното с Н..акт № 193/90 г. дарение е имот- апартамент на [улица], бл.118 в [населено място], притежаван от дарителите в режим на СИО, при което преживелият съпруг не може да иска намаляване на дарение, в което самият той е участвал, при заобикаляне на специалните основания за отмяна на дарението, предвидени в чл.227 ЗЗД. Във връзка с обема на наследствената маса по чл.31 ЗН е прието, че дворно място от 500 кв.м., представляващо получен от К. П. реален дял при извършена през 2000 г. доброволна делба между него и брат му С. П. на имот от 1000 кв.м. в землището на [населено място], м.”Д.”, е било индивидуална собственост на К. П., макар и нотариалният акт за признаване правото му на собственост по реда на обстоятелствената проверка върху имота от 1000 кв.м. да е съставен по време на брака между него и С. П. /1981 г./. В тази връзка е посочено, че събраните по делото доказателства обуславят извода, че придобивната давност в полза на наследодателя е била изтекла още преди сключването на брака му през 1971 г. Като аргумент е изтъкната доказателствената сила на констативния нотариален акт, при което лицето, което твърди, че не ползващото се от акта лице, а друг притежава собствеността, носи тежестта да го докаже, а по делото такива доказателства не са ангажирани. Освен това, посочено е, че доколкото наследодателите на братята К. и С. П. са починали съответно през 1953 г. и 1969 г., след смъртта им техните преки наследници очевидно са присъединили владението им към собственото си владение, поради което срокът на придобивната давност е изтекъл преди 1971 г.
Като се имат предвид така поставените в основата на въззивното решение правни изводи, следва да се приеме, че формулираните от касационния жалбоподател материалноправни въпроси действително имат обуславящо значение за изхода делото като предпоставка за допускане на касационното обжалване съобразно задължителните постановки на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г., ОСГТК. Обосновано е твърдението, че първият въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС, респ. с незадължително решение на ВКС, постановено при действието на ГПК от 1952 г./отм./. Както ПП № 8/80 г., така и цитираното от касатора Решение № 613 от 15.10.2002 г. по гр.д.№ 138/02 г. на ВКС, І г.о. приемат, че в хипотезата, при която преди сключване на брака единият съпруг е започнал сам да владее като свой собствен недвижим имот, а придобивната давност изтече по време на брака, на общо основание /чл.13, ал.1 от СК от 1968 г./ имотът става СИО, тъй като придобиването е осъществено по време на брака. В конкретния случай въззивният съд е формирал извод в противен смисъл, като е приел, че макар и нотариалният акт по реда на обстоятелствената проверка да е съставен по време на брака между К. П. и С. П., придобитото не е СИО, а лична собственост на съпруга, на чието име е издаден титула за собственост, без по делото да има данни, че владелците са се позовали на давност, изтекла преди 1971 г., както и изобщо да е установена продължителността на владението на техните наследодатели /поисканите с молба от 24.11.2008 г. от ответника гласни доказателства за установяване на това обстоятелство не са били събрани по делото/. Предвид изложеното, по отношение на формулирания от касационния жалбоподател материалноправен въпрос относно възникване на СИО при действието на СК от 1968 г. за имот, придобит по силата на давност, започнала да тече в полза на единия съпруг преди брака и изтекла по време на брака, са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Вторият посочен от касатора въпрос, уточнен и конкретизиран съобразно постановките на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г., ОСГТК, по същество е свързан с преценката, допустимо ли е с иск по чл.30 ЗН наследник-преживял съпруг да претендира намаляване на дарение на имот в режим на СИО, извършено съвместно от него и починалия съпруг-негов наследодател. Доколкото по този въпрос не е налице задължителна практика, създадена по реда на чл.290 ГПК, следва да се приеме, че произнасянето на настоящата касационна инстанция по него би представлявало принос за развитието на правото като основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Колкото до възражението на ответника по касация, че жалбата е подадена от ненадлежна страна, същото е очевидно неоснователно- касационен жалбоподател е П. А. Д., конституиран като ищец в рамките на първоинстанционното производство с определение в закрито заседание на 06.11.2006 г. като наследник по завещание на починалата ищца С. Д. П., като същият е заместил на основание чл.120 ГПК /отм./ и починалият впоследствие неин наследник по закон- А. Д. П..
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-Д състав, постановено на 06.06.2012 г. по гр.д.№ 3033/11 г., по касационната жалба на П. А. Д..
УКАЗВА на касатора, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да представи доказателство за платена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. по сметка на ВКС /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, като при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на доказателство за внасяне на посочената по-горе такса делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: