О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
Гр.София, 03.12.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 850 по описа на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. М. М., Е. Г. Б. и К. Г. С. срещу Решение № 147/ 21.04.2012 г. по в.гр.д.№ 697/11 г. на Пернишкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е обезсилено Решение № 661/ 18.10.2010 г. по гр.д.№ 447/07 г. на Пернишкия районен съд в частта му, с която е уважен предявеният от касаторите против наследниците на В. Б. Г. иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ- за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищците- Л. А. В. е била собственик на част нива, цялата с площ от 4,870 дка, находяща в местността “Ю.” в землището на [населено място], която част попада върху имот с пл.№ * по картата на землището, с площ от 3,5 дка, като производството по делото в тази му част е прекратено като недопустимо. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното въззивно решение, основано на извод за липса на правен интерес от предявения установителен иск за признаване правото на собственост на наследодателя на ищците върху процесния имот към момента на масовизацията поради несъществуване на спор за материално право между тях и ответниците, е неправилно поради несъобразяването му с приложимия материален закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ бъде уважена, евентуално- връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за произнасяне по предявения иск.
В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторите поддържат, че правилността на обжалваното въззивно решение е обусловена от правен въпрос, произнасянето по който противоречи на задължителните указания, обективирани в ТР № 1/97 г., гр.д.№ 11/97 г., ОСГК. Уточнен и конкретизиран съобразно постановките на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г., ОСГТК на ВКС, въпросът се отнася до преценката, налице ли е спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ в случай, че органът по поземлената собственост е отказал възстановяване на собствеността на ищците на друго основание /в случая- обстоятелството, че заявеният имот е включен в Държавния горски фонд/, но от данните по делото се установява, че процесният имот е заявен за възстановяване от ответниците.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото посоченият правен въпрос е от обуславящо значение за изхода на делото, като същевременно произнасянето на въззивния съд по него противоречи на задължителните указания на ТР № 1/97 г. на ОСГК. За да формира решаващия си извод за недопустимост на производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, Пернишкият окръжен съд е изложил мотиви, според които отказът на ОСЗГ за възстановяване собствеността на ищците е основан на това, че имотът попада в Държавния горски фонд и се намира в друго землище, поради което уважаването на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ не може да е основание за изменение на това решение, тъй като съдебното решение няма да обори основанието за отказа на административния орган. Според указанията на ТР № 1/97 г. обаче, процесуална предпоставка за допустимост на специалния установителен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е единствено наличието на правен интерес, произтичащ от наличието на образувани по реда на чл.14 ЗСПЗЗ административни производства за възстановяване на собствеността, при което уважаването на иска е основание по реда на чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ органът по поземлената собственост да промени кръга от лица, в чиято полза е признато право на възстановяване. Според посоченото тълкувателно решение, наличието на спор за материално право не е основание за постановяване на отказ за възстановяване на собствеността, а само за спиране на административното производство до решаване на спора по исков ред /чл.13, ал.5 З., респ. чл.54, ал.1, т.5 АПК/, поради което и обективното наличие на такъв спор не може да е обусловено от постановен отказ на това основание.
Предвид гореизложеното, касационното обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като на касаторите се укаже необходимостта от представане на доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 30 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 147/ 21.04.2012 г. по в.гр.д.№ 697/11 г. на Пернишкия окръжен съд, по касационната жалба на Б. М. М., Е. Г. Б. и К. Г. С..
УКАЗВА на касаторите в 1-седмичен срок от съобщението да представят доказателство за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв., като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: