5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№363
гр. София, 13.08.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 26 юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
ч.гр.дело № 148 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ответника В. Й. Д. против решение № 577/04.05.2011 г. по в.гр.дело № 1408/2010 г. на Варненския окръжен съд, в частта с която е изменено определение № 11675/23.07.2010 г. по гр.дело № 2761/2008 г. на Варненския районен съд, като са намалени присъдените в полза на И. В. Г. от [населено място] и Г. Д. Г. от [населено място] разноски, дължими от В. Й. Д., Г. В. Г. и Н. В. Г. от 395 лв. на 376.67 лв. С решение № 1208/26.10.2011 г. по същото дело е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 577/04.05.2011 г. по гр.дело № 1408/2010 г. на Варненския окръжен съд , като в диспозитива, с който е изменено определение № 11675/23.07.2010 г. по гр.дело № 2761/2008 г. на Варненския районен съд след „дължими от В. Й. Д.” не се чете текста „Г. В. Г. и Н. В. Г.”, а вместо „от 395 лв. на 376.67 лв.” се чете „от 131.67 лв. на 125.56 лв.”
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение, което в частта за разноските има характер на определение – нарушение на материалния и процесуален закон. Иска отмяна на същото.
В изложението към частната жалба поставя правните въпроси: 1. следва ли ответникът по иск с пр.осн.чл.32,ал.2 ЗС да дължи разноски, ако не е дал повод за завеждане на иска и с цялостното си поведение е признал иска, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 2619/19.11.1965 г. по гр.дело № 2200/65 г. на ВС II г., решение № 189/11.05.1989 г. по гр.дело № 135/89 г. на ВС IV г.о., ТР № 15/18.02.1970 г. на ОСГК на ВС, 2. при предявен иск по чл.32,ал.2 ЗС след като свободното дворно място се състои от две различни независимо обособени една от друга части и след като само жалбоподателят ползва едната част и никога не е имало спор за ползването на тази част, нито с ищците, нито с останалите двама ответници и след като жалбоподателят не е дал повод за предявяване на иска и не го е оспорвал през целия ход на делото следва ли същият да бъде осъден да заплати разноските по делото на ищците, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 3. в съответствие с принципа за справедливостта и доколкото при делата за разпределение на ползването на свободната част от общото дворно място страните по делото се явяват задължително необходими другари и са „размити” разликите между ищец и ответник, не е ли по-правилно и законосъобразно по аналогия с делбените производства да се разпределят разходите по делото между всички страни в производството и не е ли по-правилно разпределението да се извърши съобразно размера на получената свободна площ, като се разпределят само необходимите разноски/държавни такси и депозити за вещи лица/, но не и адвокатски хонорари, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по частната жалба И. и Г. Г., чрез адв.М. Ч. в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на частната жалба по същество.
Ответниците по частната жалба Г. В. Г. и Н. В. Г. не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:
Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима.
Решението на Варненския окръжен съд, което в обжалваната част има характер на определение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
С решение № 577/04.05.2011 г. по в. гр. дело № 1408/2010 г. Варненският окръжен съд се е произнесъл по предявен иск с пр. осн. чл. 32, ал. 2 ЗС, като първоинстанционното решение № 94/24.02.2010 г. по гр.дело № 2761/2008 г. на Варненския районен съд е обезсилено по отношение на съсобственика В. Г. В. и е потвърдено същото решение в останалата част, с която е постановено разпределение ползването на съсобствения имот – дворно място, находящо се в [населено място], [улица], цялото с площ от * кв.м., представляващо УПИ * в кв. * по плана на * микрорайон на [населено място] между съсобсвениците И. В. Г., Г. Д. Г., В. И. Т., В. Й. Д., Г. В. Г. и Н. В. Г..
Със същото решение е изменено определение № 11675/23.07.2010 г. по гр.дело № 2761/2008 г. на Варненския районен съд, като са намалени присъдените в полза на И. В. Г. и Г. Д. Г. разноски, дължими от В. Й., Г. В. Г. и Н. В. Г. от 395 лв. на 376.67 лв. Определението на Варненския районен съд, което е изменено с въззивното решение районния съд се е произнесъл по подадена молба от жалбоподателя В. Й. Д. по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. С посоченото определение на Варненския районен съд от 23.07.2010 г. по гр.дело № 2761/2008 г. е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските.
В. съд е приел, че жалбоподателят В. Д., като един от ответниците дължи разноски на ищците с оглед изхода на спора, тъй като е станал причина за завеждане на делото и не е признал предявения иск Прието е, че жалбоподателят не е признал иска, тъй като в писмения си отговор по предявения иск е изразил становището, че не се спазва договореното с В. В. разпределение на ползването на дворното място от 1977 г. и е заявил искане при разпределение да ползва частта от имота, очертана в червен цвят на скицата на вещото лице. Прието е, че това становище на жалбоподателя не представлява признание на иска.
При тези съображения съдът е направил извода, че жалбоподателят, Г. Г. и Н. Г. дължат направените от ищците разноски по делото, които са изчислени в размер на 376.67 лв.
С решение № 1208/26.10.2011 г. по в.гр.дело № 1408/2010 г. на Варненския окръжен съд е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 577/04.05.2011 г. по гр.дело № 1408/2010 г. на В. в диспозитива относно дължимите разноски, като е прието, че след”дължими от В. Й. Д.” не се чете текста”Г. В. Г. и Н. В. Г.”, а вместо „от 395 лв. на 276.67 лв.” се чете „от 131.67 лв. на 125.56 лв.”. Съдът е приел, че дължимите разноски от жалбоподателя са в размер на сумата 125.56 лв. с оглед изхода на спора.
Срещу това решение жалбоподателят В. Д. е подал касационна частна жалба вх. № 37940/28.11.2011 г., която с разпореждане № 1258/02.02.2012 г. по в.гр.дело № 1408/2010 г. на Варненския окръжен съд е върната. Разпореждането е влязло в сила.
По поставените правни въпроси:
Съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по първия правен въпрос, поставен в изложението.
С решение № 2619/19.11.1965 г. по гр.дело № 2200/1965 г. на ВС II г.о. е прието, че разноските на ответните се възлагат на ищеца, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на делото и ако е признал иска. Ако едно от тези две условия не е налице разноските не могат да се възложат на ищеца. С обжалваното решение, което в обжалваната част има характер на определение съдът е разрешил правния въпрос по аналогичен начин.
С решение № 189/11.05.1989 г. по гр.дело № 135/89 г. на ВС IV г.о. е прието, че при иск за разпределение ползването на съсобствен недвижим имот съсобствениците са задължително необходими другари и по делото трябва да бъдат конституирани всички съсобственици. С това решение не е разрешен правният въпрос, поставен от жалбоподателя, поради което не е налице предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С ТР № 15/18.02.1970 г. на ОСГК на ВС е прието, че по общото правило, прокарано в чл.64 ГПК/отм./ разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор. Съдът се е произнесъл по дължимостта на разноските по предявен иск за прекратяване на брака, поради развод при хипотеза, когато с решението за развод съдът не се е произнесъл по вината, поради това, че страните не са искали това. Прието е, че когато страните не са поискали произнасяне и относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака и съгласно чл.21,ал.2 СК/отм./ съдът не се произнася по вината, липсва установена вина, която е предпоставка за уважаване на искането за присъждане на разноски. Прието е, че само когато е направено искане и се констатира вина у един от съпрузите за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака се присъждат разноски на невиновния съпруг. Липсва ли констатация за вина липсва и възможност за присъждане на разноски. Те се понасят от страната така както са направени. Когато искът за развод е отхвърлен правилото на чл.270 ГПК/отм./ не може да намери приложение, тъй като то се отнася само за случаите, когато бракът се прекратява. При отхвърлен иск за развод има приложение чл.64 ГПК/отм./. В. съд не се е произнесъл в противоречие с цитираното ТР, тъй като същото касае съвсем различна хипотеза от настоящата. Настоящият казус е извън обхвата на цитираната практика на ВС.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК по втория и трети въпроси, поставени в изложението. Същите касаят приложението на чл.78,ал.1 и ал.2 ГПК. За да е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване разглеждането на правния въпрос следва да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия – т.е. правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Разпоредбите на чл.78,ал.1 и ал.2 ГПК са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, което в обжалваната част има характер на определение по поставените правни въпроси от жалбоподателя В. Д..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на Решение № 577/04.05.2011 г. по в.гр.дело № 1408/2010 г. на Варненския окръжен съд, в частта с която е изменено определение № 11675/23.07.2010 г. по гр.дело № 2761/2008 г. на Варненския районен съд, като са намалени присъдените в полза на И. В. В. Г. от [населено място] и Г. Д. Г. от [населено място] разноски, дължими от В. Й. Д., Г. В. Г. и Н. В. Г. от 395. лв на 376.67 лв., поправено с решение № 1208/26.10.2011 г. по същото дело, като в диспозитива, с който е изменено определение № 11675/23.07.2010 г. по гр.дело № 2761/2008 г. на Варненския районен съд след „дължими от В. Й. Д.” не се чете текста „Г. В. Г. и Н. В. Г.”, а вместо „от 395 лв. на 376.67 лв.” се чете от „131.67 лв. на 125.56 лв.” по касационна жалба вх. № 17217/28.05.2011 г., подадена от В. Й. Д. от [населено място], ул”Р.” № *, чрез адв.Пл.М.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: