О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
Гр.София, 24.10.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 586 по описа на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. Г. срещу Решение № 224/ 11.01.2012 г., постановено по гр.д.№ 12341/11 г. по описа на СГС, ІV-Г състав. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № І-35-46/ 09.05.2011 г. по гр.д.№ 5198/09 г. на СРС, 35 състав, с което са отхвърлени предявените от касационния жалбоподател против Х. В. Г., З. В. Щ., В. П. В., Ц. П. В. и С. о. положителни установителни искове за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК- за признаване правото на собственост на ищеца, на основание наследствено правоприемство и придобивна давност, върху УПИ * в кв.27 по регулационния план на [населено място], м.”Х. Б.”, заедно с построената в него масивна жилищна сграда с площ от 60 кв.м.; прекратено е производството по предявените от И. С. Г. отрицателни установителни искове- за установяване, че ответниците на са съсобственици на гореописания недвижим имот; признато е за установено на основание чл.194, ал.2 във връзка с ал.1 ГПК, че саморъчно завещание на И. Т. Х. от 08.03.1986 г. е неистински документ, като същото е изключено от доказателствата по делото. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното въззивно решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон и необоснованост /касационни основания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК/, поради което се моли същото да бъде отменено и постановено касационно решение по съществото на спора, с което исковите претенции на И. С. Г. за признаване на изключителни собственически права върху процесния имот бъдат уважени изцяло, евентуално- за ? ид.ч., ако се приеме, че останалата ? ид.ч. принадлежи на С. о.. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение са два материалноправни въпроса. Първият от тях е свързан с преценката за действителност на акт за държавна собственост, издаден на основание чл.11 от Закона за наследството /в редакцията към 1995 г./ преди смъртта на лицето, което не е оставило наследници и наследството му се получава от държавата. Този въпрос е поставен във връзка с направения от въззивния съд решаващ правен извод, според който ищецът не е могъл да придобие по давност процесния имот в периода след 1985 г. /като за периода до 1989 г. владението е било осъществявано от неговите родители, чието владение той присъединил/, тъй като предишният собственик И. Т. Х. /поч.1986 г./ не е оставил наследници по закон, а саморъчното му завещание в полза на ниговата бивща съпруга е признато за неистинско, и следователно на основание чл.11 ЗН имотът е станал собственост на държавата. В този връзка е посочено, че на основание чл.86 ЗС този имот не е могъл да се придобие по давност, вкл. и след изменението на разпоредбата /ДВ, бр.33/96 г./, предвид П..1 от РЗ на ЗИДЗС /ДВ, бр.105/06 г., ДВ, бр.113/07 г., ДВ, бр.105/11 г./, по силата на който течението на срока на придобивна давност за такива имоти е спряно до 31.12.2014 г., като на разпоредбата е придадено обратно действие, считано от 01.06.2006 г. Вторият поставен от касатора въпрос е свързан с преценката, допустимо ли е, с оглед на това, че съставеният акт за държавна собственост е действителен само за ? ид.ч., придобиване по давност на останалата 1/2 ид.ч. от имота. Според касатора, произнасянето на ВКС по така формулираните въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с оглед на което е налице предвидената в чл.280, ал.1, т.3 ГПК предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Ответниците по касационната жалба Х. В. Г., З. В. Щ., В. П. В. и Ц. П. В. са депозирали по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който молят касационното обжалване да не бъде допускано. Поддържат, че зададените от касатора въпроси са формулирани бланкетно и без връзка с мотивите на въззивното решение. Претендират разноски.
Ответникът по касационната жалба С. о. не е представил отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд не следва да бъде допуснато, доколкото формулираните от касационният жалбоподател материалноправни въпроси не са от значение за изхода на спора предвид формираните от въззивния съд решаващи правни изводи, поставени в основата на неговия акт. За да постанови решението си, въззивната инстанция е приела, че процесният имот е собственост на българската държава на основание чл.11 ЗН и като такъв не е могъл да се придобие от ищеца по давност предвид разпоредбите на чл.86 ЗС и П..1 от РЗ на ЗИДЗС /ДВ, бр.105/06 г., ДВ, бр.113/07 г., ДВ, бр.105/11 г./. Обстоятелството, че за имота е съставен акт за държавна собственост /1995 г./, респ. акт за частна общинска собственост /2000 г./, по никакъв начин не е поставен в основата на въззивното решение при преценка на материалноправната легитимация на ищеца по предявените положителни установителни искове. В този смисъл правилно и в съответствие с приложимия материален закон въззивният съд не е мотивирал правните си изводи с наличието или липсата на акт за държавна или общинска собственост за спорния имот, доколкото според чл.5 ЗДС актът за държавна собственост само удостоверява възникването, изменението или погасяването на правото на собственост на държавата, но няма правопораждащо действие, т.е. наличието или липсата му е без всякакво значение за действителното правно положение. Нямат правопораждащо действие и актовете за държавна собственост, съставени на основание чл.77 от Наредбата за държавните имоти /отм./- същите само удостоверяват притежававането от държавата на имоти, вече преминали в нейна собственост на някое от предвидените в закона основания, но липсата на такова актуване е без значение за принадлежността на правото.
Предвид изложеното, поддържаното от касационния жалбоподател основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е налице, тъй като постановените материалноправни въпроси, свързани със значението на акта за държавна собственост при заявяване на собственически права върху актувания имот от трети лица, не е от обуславящо значение за изхода на конкретното дело /т.1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по касация Х. В. Г., З. В. Щ., В. П. В. и Ц. П. В. следва да бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство, а именно сумата 2 000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 224/ 11.01.2012 г., постановено по гр.д.№ 12341/11 г. по описа на СГС, ІV-Г състав, по касационната жалба на И. С. Г..
ОСЪЖДА И. С. Г. – ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Х. В. Г.- ЕГН [ЕГН], З. В. Щ.- ЕГН [ЕГН], В. П. В.- ЕГН [ЕГН] и Ц. П. В.- ЕГН [ЕГН] поравно сумата 2 000 лв. /две хиляди лева/ разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: