О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
гр. София 18.03.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – второ гражданско отделение в закрито заседание на 15 март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.д. № 36 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищците В. Т. М. и Б. Л. М. против определение № 1170/30.11.2012 г. по ч.гр.дело № 355/2012 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 12.09.2012 г. по гр.дело № 1060/2012 г. на Разградския районен съд, с което е районният съд е отказал да освободи жалбоподателите от заплащане на такси и разноски по делото.
Жалбоподателите поддържат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане – незаконосъобразност и необоснованост. Искат отмяната и постановяване на друго, с което да бъдат освободени от заплащане на държавна такса и разноски по гр. дело № 1060/2012 г. на Разградския районен съд.
В изложението към частната жалба е поставен правният въпрос – при произнасяне по молби за освобождаване от държавни такси и разноски по чл.83,ал.2 ГПК съдът следва да прецени общото материално състояние на ищците и да съпостави същото с цената на иска и размера на държавната такса, решен в противоречие с практиката на ВКС – определение № 276/21.05.2009 г. по ч.гр.дело № 298/2009 г. на ВКС I г.о., постановено по чл.274,ал.3 ГПК.
Ответникът по частната жалба не е изразил становище.
Настоящият състав на ВКС Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежни страни и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за неоснователно искането на жалбоподателите-ищци за освобождаване от държавни такси и разноски по гр.дело № 1060/2012 г. на Разградския районен съд. Прието е, че не са налице предпоставките на чл.83,ал.2 ГПК.
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателите. С определение № 276/21.05.2009 г. по ч.гр.дело № 298/2009 г. на ВКС I г.о., постановено по чл.274,ал.3 ГПК е прието, че при преценка за наличие предпоставките по чл.83,ал.2 ГПК съдът следва да прецени общото материално състояние на ищците, съпоставено с цената на иска и размера на държавната такса. Правният въпрос в обжалваното определение съдът е разрешил в противоречие с разрешението, дадено в цитираното определение на състав на ВКС.
Разгледана по същество частната жалба е частично основателна по следните съображения:
Видно от представените от жалбоподателите-ищци писмени доказателства – декларации за имотно състояние, удостоверения за декларирани данни, издадени от [община] – изх. № У./12.06.2012 г. и изх. № У./12.06.2012 г., удостоверения за получавани месечни пенсии за осигурителен стаж и възраст, издадени от РУ”Социално осигуряване” [населено място], удостоверения изх. № 176/06.06.2012 г. и изх. № 177/06.06.2012 г., издадено от А. д-р А. Т. за заболявания, от които страдат ищците, удостоверения от СИС при Районен съд [населено място] жалбоподателят Б. Л. М. получава месечна пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 299.12 лв., от които се удържат 74.78 лв. От приложеното удостоверение, изх. № МП-16069/24.10.2011 г. издадено от РУ”Социално осигуряване” [населено място] се установява, че от посочената пенсия се удържа сумата 74.78 лв. от месец ноември 2011 г. на осн. чл.446,ал.1,т.1 ГПК, чл.85,ал.1,т.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и получено запорно съобщение № 3/03.01.2011 г. на държавен съдебен изпълнител. Жалбоподателката В. Т. М. получава месечна пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 181.89 лв. Всеки от жалбоподателите страда от заболяванията – Б. М. от есенциална хипертония, персистиращо предсърдно мъждене, сърдечна недостатъчност I и II ф., В. М. от хипертонична болест II ст.захарен диабет II тип, диабетна полиневропатия, артрозна болест, гонартроза. От посочените писмени доказателства се установява, че ищците не получават други доходи освен месечните пенсии, не са търговци, не притежават недвижими имоти и автомобили. Съпоставени месечните доходи на ищците с общия размер дължима държавна такса 180 лв. – по 60 лв. за двата оценяеми иска и по 30 лв. по двата неоценяеми иска съдът намира, че ищците не разполагат с достатъчно средства за да я заплатят, както и да заплатят дължимите разноски по делото.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че по отношение на ищците са установени предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК и същите следва да бъдат освободени от заплащане на държавна такса по предявените искове общо над сумата 30 лв. Ищците следва да бъдат освободени изцяло от заплащане на разноски по делото. Обжалваното определение следва да се отмени за сумата над 30 лв. дължима държавна такса и изцяло в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателите за освобождаване от разноски по делото.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на определение № 1170/30.11.2012 г. по ч.гр.дело № 355/2012 г. на Разградския окръжен съд.
Отменя определение № 1170/30.11.2012 г. по ч.гр.дело № 355/2012 г. на Разградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено разпореждане от 12.09.2012 г. по гр.дело № 1060/2012 г. на Разградския районен съд, с което съдът е отказал да освободи В. Т. М. и Б. Л. М. от заплащане на такси над сумата общо 30 лв. и е отказал да освободи посочените лица от заплащане на разноски по гр. дело № 1060/2012 г. на Разградския районен съд и вместо отменената част постановява
Освобождава В. Т. М. и Б. Л. М., двамата с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, съдебен адрес [населено място], [улица], кантора 24, чрез адв. Й. К. от заплащане на държавна такса по предявените искове по гр. дело № 1060/2012 г. на Разградския районен съд общо над сумата 30 лв., както и от заплащане на разноски по същото дело на Разградския районен съд на основание чл.83,ал.2 ГПК.
Потвърждава определение № 1170/30.11.2012 г. по ч.гр.дело № 355/2012 г. на Разградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено разпореждане от 12.09.2012 г. по гр.дело № 1060/2012 г. на Разградския районен съд, в частта с която съдът е отказал да освободи В. Т. М. и Б. Л. М. от заплащане на такси за сумата общо 30 лв. по гр.дело № 1060/2012 г. на Разградския районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: