О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
гр. София, 15.02.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 12 февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 45 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищеца С. Ф. М., чрез адв. Н. П. и адв. П. Г. срещу разпореждане № 6138/14.12.2012 г. по гр.дело № 1266/2012 г. на Бургаския окръжен съд, с което е върната касационна жалба на С. Ф. М. срещу решение № II-112/26.10.2012 г. по гр.дело № 1266/2012 г. на Бургаския окръжен съд.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното разпореждане – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска отмяна и връщане на делото на въззивния съд за администриране на подадената касационна жалба по реда на чл.287 ГПК.
Ответниците по частната жалба С. Р. В. и И. А. В. не са изразили становище по частната жалба.
Върховният касационен съд състав на Второ гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното разпореждане съдът е приел, че касационната жалба, подадена от ищеца С. Ф. М. е процесуално недопустима, тъй като е обжалвано решение по въззивно гражданско дело с цена на иска под 5000 лв., поради което същото на основание чл.280, ал. 2 ГПК не подлежи на касационен контрол.
Извода на съда е правилен.
Жалбоподателят С. Ф. М. е подал касационна жалба срещу въззивно решение № II-112 от 26.10.2012 г. по гр.дело № 1266/2012 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 251/24.04.2012 г. по гр.дело № 3235/2011 г. на Бургаския районен съд. С последното е отхвърлен иска с пр.осн.чл.108 ЗС, предявен от жалбоподателя против С. Р. В. и И. А. В. за приемане за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на недвижимия имот – дворно място, находящо се в [населено място] гора, представляващо УПИ *, кв.6 с площ от 960 кв.м., ведно с изградената в дворното място масивна жилищна сграда и за предаване владението на недвижимия имот. Със същото решение е отхвърлен иска на жалбоподателя срещу същите ответници за отмяна на нот.акт № */99 г., с който последните са признати за собственици на описания имот.
Видно от приложената на л.26 от първоинстанционното дело писмо изх. № 3-11-03-52/1/26.05.2011 г., изпратено от [община] данъчната оценка на процесния имот е общо 2686.50 лв., от която сума данъчната оценка на терена е 2351.90 лв., а на жилищната сграда е 334.60 лв. Възоснова на тази данъчна оценка е определена цената на иска с пр.осн.чл.108 ЗС и е внесена държавна такса.
Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв.
В случая за определяне цената на иска се прилагат разпоредбите на чл.69,ал.1,т.2 ГПК, според които цената на предявения иск за собственост е в размер на данъчната оценка на имота, а ако няма такава в размер на пазарната цена на имота. Съгласно разпоредбите на чл.70, ал.1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца. Този въпрос може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска – чл.70,ал.1,пр.2-ро и 3-то ГПК. Възоснова на цената на иска, посочена от ищеца или определена от съда по реда на чл.70, ал.1,пр.2 и 3 ГПК се определя родовата подсъдност, дължимата държавна такса и правният интерес от съответното исково производство.
Относно касационното обжалване и преценката дали въззивното решение подлежи на обжалване съобразно установеното изискване в чл.280,ал.2 ГПК законодателят не е установил различни изисквания от посочените за определяне цената на иска.
По предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС от жалбоподателя С. М. цената на иска е определена на основание данъчната оценка на имота в размер на сумата 2686.50 лв.общо за терен и постройка. Между страните въпросът за размера на цената на иска не е бил спорен и поради това не е прилаган редът, предвиден в чл.70,ал.1,пр.2-ро и 3-то ГПК. Правилно въззивният съд е приел, че възоснова на тази оценка се определя цената на иска и е приложил разпоредбите на чл.280,ал.2 ГПК.
Изложените съображения налагат извода, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол, а подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се върне, в какъвто смисъл е и извода на съда в обжалваното разпореждане.
Доводите в частната жалба, че обжалваемият интерес следва да се определи възоснова на пазарната оценка на имота, която видно от приложената експертна оценка към 27.11.2012 г. е 17 103 лв. – терен и сграда са неоснователни. Обжалваното разпореждане следва да се потвърди, като правилно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава разпореждане № 6138/14.12.2012 г. по гр. дело № 1266/2012 г. на Бургаския окръжен съд, с което е върната касационната жалба на С. Ф. М., чрез адв.П. и адв.Г. против решение № II-112/26.10.2012 г. по гр.дело № 1266/2012 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: