Р Е Ш Е Н И Е
№ 197
гр. София, 21.06.2012
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на седми юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 1244 по описа на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.307 във връзка с чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по молба на И. Н. И. за отмяна на влязлото в сила решение от 12.11.2009 г. по в.гр.д.№ 465/06 г. на Добричкия окръжен съд. С посоченото решение на въззивния съд е отменено решение № 42/ 04.04.2006 г. по гр.д.№ 274/05 г. на Балчишкия районен съд, вместо което е постановено по съществото на спора досежно допускането до делба на недвижими имоти в землището на [населено място], [община]. В молбата се твърди, че при разглеждането на делото във въззивната инстанция са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при призоваването на молителя, вследствие на което последният е бил лишен от възможност да участва в производството. На това основание се моли влязлото в сила решение на Добричкия окръжен съд да бъде отменено в частта досежно допускането до делба на имота, по отношение на който молителят заявява собственически претенции /поземлен имот № * по плана за земеразделяне на [населено място], идентичен с поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място]/, като в тази му част делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Ответникът по молбата [фирма]- [населено място] е депозирал становище, с което оспорва същата, като заявява, че при разглеждане на делото от Добричкия окръжен съд не са били допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, накърняващи правото на участие на молителя в производството.
Останалите ответници- П. Й. Г., И. В. М., М. К. В., М. Д. М., С. Д. Й., Т. В. М., Я. Г. Г., Н. Б. И., И. Г. И., Е. Д. Н., Ж. И. И., Г. И. Ж., И. П. И., [фирма], Н. К. И. и Б. Г. И. не са депозирали отговори в срока по чл.306, ал.3 ГПК.
Върховният касационен съд намира молбата с правна квалификация чл.303,ал.1, т.5 ГПК за ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по делото е образувано по предявен от Г. А. М. /починала в хода на въззивното производство и заместена по реда на чл.120 ГПК-отм. от правоприемниците й/ иск за делба на сънаследствени недвижими имоти в землището на [населено място], [община]. В съдебно заседание на 01.04.2009 г. въззивният съд е констатирал, че по делото са налице данни /издадена от Агенция по кадастъра скица на поземлен имот с идентификатор */ за отчуждаване на един от делбените имоти в полза на трето лице- И. Н. И., с оглед на което служебно е конституирал същия като съделител в производството. За насроченото на 14.09.2009 г. заседание по делото И. И. е бил призован от адрес: [населено място], [улица], като призовката е връчена на 25.08.2009 г. от служител на кметството при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели. В съдебно заседание на 14.09.2009 г. въззивният съд, като е приел, че всички съделители са редовно призовани, е дал ход на делото, както и на устните състезания, след което е постановил решението си.
Видно от представеното с молбата за отмяна Удостоверение за постоянен адрес № */ 30.11.2009 г., издадено от [община], молителят И. Н. И. е с регистриран постоянен адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] считано от 06.04.2000 г. Този факт се установява и от служебно изисканата справка изх.№ АУ01-418/ 05.06.2012 г. за регистрираните данни в Национална база данни “Население”, изготвена от Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” при Министерство на правосъдието. Видно от същата, И. Н. И. е с настоящ адрес: [населено място], [улица] /адресът, от който е бил призован за съдебното заседание пред въззивния съд/, считано от 17.06.2011 г., т.е. регистриран е на този адрес след оформяне на призовката от 25.08.2009 г. Представено е и Удостоверение № 047895/ 04.12.2009 г. на [община], от което се установява, че майката на молителя- С. К. И., е с регистриран постоянен адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] считано от 16.11.2001 г.
Представен е също така Н..акт № *, том *, рег.№ *, дело № */2011 г., от който се установява, че по реда на обстоятелствената проверка С. К. И. и съпругът й са признати за собственици по давност на дворно място с масивна жилищна сграда в [населено място], като от Удостоверение изх.№ */ 09.12.2009 г. на Кметство К. е видно, че имотът е с административена адрес: [улица], т.е. адресът, от който молителят е бил призован за производството пред Добричкия окръжен съд.
От показанията на разпитаната в настоящото производство като свидетел С. К. И. се установява, че призовката за съдебното заседание пред Добричкия окръжен съд е била връчена на нея, като свидетелката е отказала да я приеме, заявявайки, че връчването следва да се извърши на сина й. Посочва, че адреса, на който е изпратена призовката, се намира неин имот, на който тя не живее постоянно, а само периодично- главно през летния сезон. Синът й притежавал собствен имот в [населено място], където се намирал хотела му, като изрично забранил на майка си да приема съобщения за него на нейния адрес. Заявява изрично, че в [населено място] синът й живее в хотела си, а не в нейния имот. Преценявайки така изнесените от свидетелката сведения по реда на чл.172 ГПК- при отчитане на близката родствена връзка между нея и молителя, съдът им дава вяра, доколкото по делото не са налице данни в противен смисъл и като се има предвид, че показанията кореспондират с представените писмени доказателства досежно адресната регистрация на лицата.
При така установените данни Върховният касационен съд намира, че при разглеждането на делото от въззивния съд са били допуснати нарушения на правилата за връчване на призовки и съобщения по отношение на молителя, вследствие на което същият е бил лишен от възможността да участва в производството. Според чл.47 ГПК /отм./ призовка може да се връчи при отказ, удостоверен с подписа на поне един свидетел, ако призованото лице или домашните му откажат да я приемат. В конкретния случай такъв отказ не е налице, тъй като длъжностното лице по призоваването е предприело действия по връчване на призовката спрямо лице, което не е от категорията “домашни” по смисъла на процесуалния закон- доколкото към датата на оформяне на призовката страната по делото не е живяла на адреса, на който е извършено връчването. Без значение е обстоятелството, че лицето, чрез което е извършено връчването, е майка на молителя, след като се установява, че двамата не живеят на този адрес, и следователно не може да се предполага, че призовката ще бъде предадена на адресата. Това е така, тъй като възможността за връчване на призовки и съобщения чрез определена категория трети лица не е самоцелна, а е насочена да обезпечи действителното получаване на книжата от страната по делото- аргумент от чл.46, ал.2, изр.2 ГПК /отм./, предвиждащ изрично, че лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на този, до когото се отнася. По изложените съображения следва да се приеме, че извършеното по реда на чл.47 ГПК /отм./ връчване на призовката до молителя чрез неговата майка на адрес, на който страната не живее, противоречи на процесуалния закон и е довело до лишаването й от правото да вземе участие при разглеждане на делото. На това основание молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на Добричкия окръжен съд следва да бъде отменено в частта, с която е допусната съдебна делба на недвижим имот- нива от 2 дка, съставляваща поземлен имот № * по плана за земеразделяне на [населено място], идентичен с поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], и в тази му част делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като новото разглеждане започне от провеждане на първо редовно съдебно заседание във въззивната инстанция, за което съделителят И. Н. И. да бъде призован от настоящия или от постоянния си адрес, респ. от друг адрес, на който има данни да пребивава.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ влязлото в сила решение от 12.11.2009 г. по в.гр.д.№ 465/06 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е допусната съдебна делба на нива от 2 дка, съставляваща поземлен имот № * по плана за земеразделяне на [населено място], идентичен с поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място].
ВРЪЩА ДЕЛОТО в тази му част за ново разглеждане от друг състав на Добричкия окръжен съд при съобразяване на указанията, обективирани в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.