3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
гр.София, 17 ноември 2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, Петчленен състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Таня Вачева
Камелия Маринова Веселка Марева
Мирослава Георгиева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 48 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 135, ал.4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – София град и Софийски районен съд, повдигнат от последния с определение № 226677 от 02.10.2017г. по гр.д. № 59840/2016г.
Административният съд е сезиран на 25.08.2016г. от [фирма], ЕИК 10220720, с искова молба против А. „М.” с посочено правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 320 лв. със законната лихва от 12.11.2012г. Изложено е, че на 10.12.2012г. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за опит за пренасяне през границата на 114 кг от прекурсора /APAAN/, собственост на дружеството, като стоката е била иззета от М. „А. С.”. Впоследствие управителят на дружеството М. Б. е била привлечена като обвиняема за опит за контрабандно пренасяне в особено големи размери на материала алфа ацетилфенилацетонитрил. Наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 15.06.2016г., като е установено, че веществото нито е прекурсор, нито е наркотично вещество. От неоснователното изземване на веществото на дружеството са причинени имуществени вреди на стойност 7 320лв., като се има предвид, че срокът на годност на стоката е изтекъл на 24.09.2012г. и тя е негодна.
С определение № 5851 от 24.10.2016г. по адм.д. № 8550/2016г. Административен съд-София град е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд, като е изтъкнал, че извършеното от митническите органи изземване на стоката е в рамките на образувано наказателно производство, така че вредите, за които се претендира обезщетение, са причинени не от административна дейност, а от дейност на правозащитни органи. Поради това отговорността следва да е по чл.2 ЗОДОВ и компетентността е на гражданския съд.
Софийски районен съд е изискал от ищеца уточнение на исковата молба, а именно да заяви от кои конкретни действия и на кой орган са произтекли вредите – дали от привличането като обвиняем или от неоснователното изземване от митническите власти на внасяното вещество, или от други действия/бездействия. С молба от 21.08.2017г. ищецът е заявил, че конкретното действие, от което са причинени вредите, е изземването на 5 варела с нетно тегло по 100 кг от веществото алфа ацетилфенилацетонитрил, извършено на 12.11.2012г. от митнически служител Г. В. С.. Незаконосъобразността на това изземване е установена с влязла в сила присъда на Софийски градски съд по нохд.№ 1408/2016г. След това уточнение, е постановено определението на Софийски районен съд от 02.10.2017г., с което е повдигнат спорът за подсъдност. Съдът е приел, че предявеният иск се основава на твърдения за вреди, настъпили във връзка с незаконосъобразно изземване от митническите власти на внасяно в страната вещество. Посочил е, че според разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата носи отговорност за вреди, причинени на граждани или юридически лица, от административна дейност, като предпоставките са: незаконособразен акт, действие или бездействие при или по повод административна дейност, реална вреда и причинна върза между незаконосъобразния акт и вредата. Тази отговорност се реализира в исково производство по чл. 203 и сл. АПК. С оглед на това съдът е счел, че спорът, повдигнат от дружеството [фирма] е от компетентност на административен съд.
За да се произнесе настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира следното:
Въз основа на изложените в исковата молба фактически обстоятелства и извършеното изрично уточнение от страна на ищеца, че вредите са причинени от извършеното на 12.11.2012г. изземване на внасяната стока от митническите органи, следва да се приеме, че спорът е по чл. 1 ЗОДОВ и е от компетентност на административен съд. Актът на изземване на веществото е извършен в рамките на административната дейност на митническите органи по контрол на пренасяните през границата стоки – чл.2 ЗМ. Видно от приложената Разписка № 2012 0463, че задържането е предприето на основание чл. 41 ЗАНН и чл. 229, ал.1 ЗМ, т.е. с оглед на съмнение за извършено митническо нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 233 ЗМ пренасянето на стоки през границата без знанието и разрешението на митническите органи е административно нарушение – митническа контрабанда, доколкото не съставлява престъпление. А чл. 242 НК въздига като престъпления само някои от тези митнически нарушения, при които са налице посочени в закона допълнителни квалифициращи признаци. Затова в случая наказателно производство е образувано в по-късен момент /на 10.12.2012г./ въз основа на съобщение на А. „М.”-А. С. за извършено престъпление, след като е счетено, че нарушението покрива фактическия състав на престъпление.
С оглед на това, доколкото ищецът – юридическо лице сочи, че вредите са произтекли от предприетото задържане на стоката, а същото несъмнено е част от извършваната от митническите органи административна дейност, то искът следва да бъде квалифициран по чл. 1 ЗОДОВ и съгласно чл. 203 АПК подлежи на разглеждане от административен съд. Отделно, отговорността по чл. 2 ЗОДОВ е за действия на органите на следствието, прокуратурата и съда, а посоченият ответник А. „М.” не е такъв орган, а и по реда на чл.2 ЗОДОВ подлежат на обезщетяване вреди на граждани, но не и на юридически лица.
В този смисъл следва да се разреши повдигнатия спор за подсъдност.
Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа исковата молба на [фирма], ЕИК 10220720, против А. „М.” с посочено правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 320 лв. със законната лихва от 12.11.2012г., е Административен съд-София град, на когото да се изпрати делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
3.
4.