2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 3902/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
гр.София, 31.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на трети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА НИНОВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 3902/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 19.03.2013 год., постановено по гр.дело № 37/2013 год., с което е потвърдено решение № 1019 от 12.11.2012 год. по гр.дело № 799/2012 год. на Шуменския районен съд за отхвърляне предявения от Г. Б. Ц. с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], вх.3, ет.1, ап.56 срещу М. Б. А. с ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, ап.15 иск с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответницата да й предаде владението върху следния недвижим имот: апартамент № 15/петнадесети/, секция Б, на първи жилищен етаж на Ж.”Ч.”, [населено място], у л.”М.” № 29, застроен в държавен парцел І първи в кв.107/сто и седем/ по плана на [населено място], състоящ се от спалня, дневна, ниша и сервизни помещения на 57.80/петдесет и седем кв.м. и осемдесет кв.дцм/кв.м. площ, ведно с избено помещение № 3/три/ на 7.07/седем кв.м. и пет кв.дцм./кв.м., таван № 3/три/ на 16.25/шестнадесет кв.м. и двадесет и пет кв.дцм/кв.м., както и 2699/100000/две хиляди шестстотин деветдесет и девет стохилядни ид.части/ид.ч. за апартамента от общите части на сградата и правото на строеж на държавно място, при граници за апартамента: изток-апартамент № 14 на А. В. Г., от север-стълбище, отгоре-апартамент № 18 на А. Я. Н., Г. Я. Н., Е. Я. Н. и И. Я. С., отдолу-гаражи на Т. П. Х. и Д. Х. Д., граници за изба № 3, от юг-изба № 2 на А. В. Г., от север-стълбище, от изток-сервизно помещение и коридор, граници за таван № 3: от север-таван № 2 на А. В. Г., от изток-коридор и таван № 4 на А. Ц. А..
Недоволен от въззивното решение е касаторът Г. Б. Ц. от [населено място], представлявана от адвокат Н. Н., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните материалноправни въпроси:
– „тече ли придобивна давност по чл.79 ЗС в полза на владелците на недвижим имот в случаите, когато лицето-собственик на същия имот е ненавършило пълнолетие, за времето до навършването му на пълнолетие” и
– „може ли да се приеме, че ползуването само на таванско помещение на жилищен имот означава, че лицето-собственик на имота, което го осъществява, не упражнява правото си на собственост върху целия жилищен имот и по този начин губи това си право”.
От ответника по касация М. Б. А. от [населено място], представлявана от адвокат А. Ш. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените основания за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че след смъртта на Ц. А. Ц., починал на 15.02.1992 год. е оставил наследници-низходящи Б. и А. като първият се е отказал от наследство, а вторият е прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане целия процесен имот през 1993 год. на сина си А. А. Ц., след което имотът е прехвърлян многократно(четири пъти) за периода от 1996 год. до 2007 год. като последен приобретател, считано от 2007 год. е ответницата по спора М. Б. А.. Съобразено е, че със саморъчно завещание от 28.05.1990 год. Ц. А. Ц. е завещал ? ид.ч. от имота на Г. Б. Ц., т.е. към момента на наследяването същата има равни права с баща си както е по нотариалния акт от 1991 год. Взето е предвид, че в апартамента е живял Ц. А. Ц., а след неговата смърт-внукът му А. А. Ц. като ищците никога не са го владяли, като по делото няма доказателства за прекъсване или спиране на придобивната давност по отношение на добросъвестните владелци семейство С. по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, посочени в чл.81 ЗС и чл.116 ЗЗД, тъй като съгласно чл.70, ал.2 ЗС добросъвестността се предполага до доказване на противното.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба с оглед наведените основания за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Цитираните в изложението четири решения, за които се поддържа, че са трайно установена практика на Върховния касационен съд и на които се твърди, че въззивното решение противоречи, са постановени в производство за преглед по реда на влязло в сила решение на основание чл.225 и сл.ГПК/отм./:
Решение № 649 от 01.07.1993 год. по гр.дело № 477/1992 год. на І-во гражданско отделение е с предмет: дали страната-молител е станал собственик на имота, поради което липсва предмет на делбата. Взето е предвид, че според чл.70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена, а праводателят на молителя и негова майка не е станала собственица по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС, защото не е владяла имота непрекъснато, несъмнено, с намерение да го свои за себе си;
Решение № 404 от 16.06.2005 год. по гр.дело № 1904/1994 год. на ІV-то гражданско отделение има предвид, че оригинерното придобиване на собственост е способ, който не действува автоматично с изтичане на необходимия давностен срок, а е необходимо позоваване на владелеца, за да настъпи ефекта на давността, която не се прилага служебно съгласно чл.120 ЗЗД, което може да се извърши чрез предявяване на собственически иск, с възражение срещу предявен такъв или чрез снабдяване с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка въз основа на давностно владение;
Решение № 231 от 27.03.1997 год. по гр.дело № 1010/1996 год. на І-во гражданско отделение касае § 9 ПР на ЗС от 1951 год. при съобразяване, че предпоставка за присъединяване на владение по чл.82 ЗС при частен праводател към частен приемник е да се касае до владение на чужд имот, т.е. чужд както за предходния владелец, така и за следващия го владелец като последният не може да присъединява времето на владеене на собственика, а
Отменителното решение № 1135 от 23.12.1998 год. по гр.дело № 805/1998 год. на същото отделение е по аналогичен спор с решение № 80/1965 год. на ОСГК на Върховния съд, че съдът не може при наличието на публично завещание да приеме, че сънаследникът е установил владение за себе си на наследствената част на брат си, което е довело до неприлагане на чл.30 ЗН и до фактическо отменяване разпоредбите, охраняващи запазената част по чл.29 ЗН. Съобразено е, че конкуренция на придобивни основания е недопустима, а придобиването по оригинерен способ – чл.79, ал.1 ЗС може да се приеме, когато това право не е придобито вече от същото лице по друг начин.
Отделен е въпросът, че обжалваното въззивно решение не противоречи на посочената съдебна практика.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар в настоящото производство в размер на сумата 700 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд, постановено на 19.03.2013 год. по гр.дело № 37/2013 год.
ОСЪЖДА Г. Б. Ц. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.3, ет.1, ап.56 да заплати на М. Б. А. с ЕГН[ЕИК] от [населено място], [улица], вх.2, ет.1, ап.15 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 700/седемстотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: