2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 3873/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
гр.София, 31.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на трети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА НИНОВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 3873/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Шуменския окръжен съд с № 84 от 02.04.2013 год., постановено по гр.дело № 342/2012 год., с което е отменено решение № 81 от 06.04.2012 год. по гр.дело № 1271/2011 год. на Районен съд-гр.Н. пазар в частта, в която са отхвърлени предявените от Районна потребителна кооперация „С.”, [населено място] срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС за осъждане ответника да предаде на ищеца владението на недвижим имот, представляващ масивна едноетажна сграда, очертана с оранжев цвят на приложената скица към съдебно-техническата експертиза в първоинстанционното производство, със застроена площ от 277.20 кв.м., построена в имот № 501.102 по сега действащия план на [населено място], при граници на целия имот: имоти с № № 501.1180, 501.125, 501.1145, 501.101 и 501.93, а по нотариален акт: парцел ІІІ, кв.113 по плана на [населено място], обл.В., целият от 7420 кв.м. при граници: запад-улица, изток-парцел ІІ-РПК, север-парцел ІV-РПК и юг – парцел V-РПК и с правно основание чл.59 ЗЗД до размера на сумата 10 424 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на горния имот, както и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника сумата над 17,75 лева до присъдения размер от 1 020 лева на основание чл.78, ал.3 ГПК и вместо него е постановено друго за:
– признаване за установено на основание чл.108 ЗС по отношение на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район С., [улица][жилищен адрес] представлявано от управителя М. Х., че Районна потребителна кооперация „С.”, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Маргаритка Б., е собственик на основание нотариален акт № 42, том ХІХ, н.дело № 3858/1998 год. на НПРС, с който е призната за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: масивна едноетажна сграда, очертана с оранжев цвят на приложената скица към съдебно-техническата експертиза в първоинстанционното производство, със застроена площ от 277.20 кв.м., построена в имот № 501.102 по сега действащия план на [населено място], при граници на целия имот: имоти с №№ 501.1180, 501.125, 501.1145, 501.101 и 501.93, а по нотариален акт: парцел ІІІ, кв.113 по план на [населено място], обл.В., целият от 7420 кв.м., при граници: запад-улица, изток-парцел ІІ-РПК, север-парцел ІV-РПК и юг-парцел V-РПК, като е осъдено [фирма] на основание чл.108 ЗС да предаде владението на описания по-горе недвижим имот на Районна потребителна кооперация „Съгласие”, с
– осъждане [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район С., [улица][жилищен адрес] представлявано от управителя М. Х., да заплати на Районна потребителна кооперация „Съгласие”, [населено място], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Маргаритка Б. на основание чл.59 ЗЗД, сумата в размер на 10 424 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствения й недвижим имот: масивна едноетажна сграда, очертана с оранжев цвят на приложената скица към съдебно-техническата експертиза в първоинстанционното производство, със застроена площ от 277.20 кв.м., построена в имот № 501.102 по плана на [населено място], при граници на целия имот: имоти с №№ 501.1180, 501.125, 501.1145, 501.101 и 501.93, а по нотариален акт: парцел ІІІ, кв.113 по план на [населено място], обл.В., целият от 7420 кв.м., при граници: запад-улица, изток-парцел ІІ-РПК, север-парцел ІV-РПК и юг-парцел V-РПК, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 11.11.2011 год. до окончателното изплащане на сумата.
Недоволен от въззивното решение е касаторът [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от адвокат Е. Х., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК като счита, че изводите на съда по отношение основните правни въпроси от значение за правилното решаване на спора по чл.108 ЗС между страните са в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд на Република България и Върховния съд на Н. Република България по следните въпроси:
1. Съставлява ли нотариалният акт, издаден по реда на чл.587 от ГПК официален документ, издаден от орган, изрично натоварен със закон да изпълнява тези функции, поради което има обвързваща съда доказателствена сила или такъв акт не се ползва с материална доказателствена сила относно констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост?
2. Преценявайки дали е налице владение или държане, длъжен ли е съдът да изхожда от законовата презумпция, изразена в чл.69 от ЗС или може да изгради изводите си по този въпрос само на база основанието, на което е установена фактическата власт върху имота? При наличието на договор, по силата на който е първоначално установено държане, освободен ли е съдът от задължението да провери дали вещта, респ. имотът, не се владее от лицето, което упражнява фактическата власт?
3. При наличие на изградена в завършен вид постройка по времето, когато собственик на земята и на постройката е едно и също лице, след прехвърляне собствеността на земята на друго лице какъв статут има сградата –собственост върху постройка, респ. приращение към земята или вещно право на строеж в чужд имот?
4. Задължен ли е съдът при постановяване на решението да обсъди всички събрани доказателства по делото и доводите на страните?
От ответника по касация Районна потребителна кооперация(РПК)”Съгласие”, [населено място], представлявана от адвокат З. Д. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жаба с оглед наведеното основание за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищцовата кооперация се легитимира като собственик на процесната сграда по давностно владение, констатирано с нотариален акт № 42, том ХІХ, н.дело № 3858/1998 год. по чл.587, ал.2 ГПК и като вид нотариално удостоверяване съставлява официален документ, който има обвързваща доказателствена сила съгласно чл.179 ГПК. Взето е предвид, че макар и сградата да е ползвана от 1994 год. до предявяване на исковата молба – упражняваната фактическа власт от ответното дружество е на държател, а не на владелец, което произтича от предварителния договор за съвместна дейност, който в последствие е прекратен – за това при липса на доказателства за упражнено владение върху процесния обект не може да се приеме, че е придобит по давност на основание чл.92 и чл.79, ал.1 ЗС. С оглед основателността на иска с правна квалификация чл.108 ЗС е приет за доказан и иска по чл.59 ЗЗД основателен в уважения размер.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил ТР № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост като е съобразено и разпределението на доказателствената тежест по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК;
ППВС № 6/1974 год. касае подобрения върху недвижим имот;
Решение № 16 от 16.06.2010 год. по гр.дело № 442/2009 год. на І-во гражданско отделение на Върховния касационен съд е постановено в производство по чл.290 ГПК по субективно съединени искове с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК/отм./ във връзка с чл.67 ЗС за установяване, че учреденото с нотариален акт право на строеж на апартамент е погасено по давност. Прието е, че правото на строеж е реализирано когато сградата, за която е учредено е завършена в груб строеж – изградени са ограждащите стени и е направен покрив и в този момент се придобива собственост и върху обектите, за които носители на правото на строеж са различни лица, защото те не могат да съществуват без присъщите им общи части по чл.38 ЗС, т.е. налице е различна фактическа обстановка.
Обжалваното въззивно решение не противоречи на решение № 68 от 22.02.2012 год. по гр.дело № 748/2011 год. на ІІ-ро гражданско отделение, постановено в производство по чл.290 ГПК относно преценката на всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение на съда и върху приетите за установени обстоятелства и закона и в рамките на твърдените по делото факти съгласно чл.12, чл.235, ал.2 и чл.269 ГПК.
Така както е изложено основанието за допустимост касае неправилност на въззивното решение – основание по чл.281, т.3 ГПК.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация се присъждат направените по делото разноски за настоящото производство в размер на сумата 450 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение с № 84 от 02.04.2013 год., постановено по гр.дело № 342/2012 год. по описа на Шуменския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], район „С.”, [улица][жилищен адрес] да заплати на РПК”Съгласие”, [населено място], [улица] на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 450/четиристотин и петдесет/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: