О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
гр. София, 19.09.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 4422/2013 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на А. „М.”, [населено място] против въззивното определение от 10.05.2013 год. по ч. гр. д. № 450/2013 год. на Русенския окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 25.03.2013 год. по гр. д. № 7249/2012 год. на Русенския районен съд, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по административно дело № 1819/2013 год. на ВАС, ІІІ отделение.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и връщане на делото за разглеждане по същество на спора. Счита, че неправилно производството по делото е спряно до решаване на административния спор, който е неотносим към настоящия трудов спор.
Ответникът по частната жалба и ищец в производството – С. С., чрез адв. Т. Б. счита, че не са налице основания за допускане касационното обжалване на въззивното определение, а по същество, че жалбата е неоснователна, по изложените в представения писмен отговор съображения. Претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да потвърди първоинстанционното определение, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на административния спор, въззивният съд приел, че изходът от него е в непосредствена пряка зависимост за изхода на производството по предявения иск за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание оспорената пред административния съд разпоредба на параграф 9, ал. 1 ПЗР на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед доводите следва да се приеме позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение с оглед същността на казуса. Жалбоподателят счита, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като не е налице връзка на обусловеност на настоящия спор от изхода на административното производство с предмет оспорената разпоредба на подзаконовия нормативен акт.
Конкретни правни въпроси, по които е налице произнасяне от въззивния съд и които са обусловили извода му, не са формулирани от жалбоподателят, а последното е в негова тежест, както е разяснено и в т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС с оглед диспозитивното начало в гражданския процес. При това положение настоящата инстанция не би могла да прецени относимостта на релевираното основание, обосновано неправилно със значението на казуса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като същото е налице, когато се обосновава необходимост от разкриване на точния смисъл на правната норма по реда на нейното тълкуване, налагащо се от неточното й прилагане, или се поддържат доводи за наложителност от изменение на неправилна съдебна практика, или при липса на такава /т. 4 на цитираното ТР/. Такива съображения по приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не се поддържат в изложението към жалбата, а и разпоредбата не е неясна или непълна, за да се допуска разглеждането на делото от касационния съд с цел разкриване на точния й смисъл. Изложените доводи на жалбоподателя касаят оплаквания за неправилност при приложението на закона, които не могат да бъдат обсъждани в производството по допускане до касационното обжалване.
Поради изложените съображения поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице и касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
С оглед изхода в настоящето производство жалбоподателят следва да понесе направените от ответницата разноски в размер на 150 лв. представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 440 от 10.05.2013 год. по ч. гр. д. № 450/2013 год. на Русенския окръжен съд по подадената от А. „М.”, [населено място] частна касационна жалба против него.
Осъжда А. „М.”, [населено място] да заплати на С. И. С. от [населено място], [улица], вх. 2, ет. 4 направените в настоящето производство разноски в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: