О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София,26.06.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 241 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение №1345,постановено на 20.01.2012г. от СГС,ІІ г с-в е оставена без разглеждане частната жалба с вх.№1043051/17.10.2011г. на П. Л. Т. като процесуално недопустима и производството по делото е прекратено.
Определението е обжалвано от П. Л. Т. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа,че в същото липсват мотиви по поставените с жалбата въпроси.
Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК.Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.404,т.1 ГПК влезлите в сила решения на съдилищата подлежат на принудително изпълнение,като по молба на страната първоинстанционният съд,който е разглеждал делото следва да издаде изпълнителен лист,след като провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника /чл.405 и чл.406 ГПК/. При подадена молба за издаване на изпълнителен лист съдът дължи произнасяне по съдържащото се в нея искане досежно всички присъдени суми.В случая с писмена молба от 28.09.2011г. пълномощникът на П. Л. Т. е поискал издаване на изпълнителен лист за присъдените суми по решение от 16.02.2010г., постановено по гр.д.№29769/2008г. по описа на Софийски районен съд,с което по реда на чл.349,ал.1 ГПК в дял на Д. М. О. е поставен апартамент №30,находящ се в [населено място],ж.к.”Х. Д.”, [жилищен адрес]определена е сумата,която същият е следвало да заплати на съделителката П. Л. Т. за уравнение на дяловете в шестмесечен срок от влизане на решението в сила,същият е осъден да заплаща на П. Л. Т. сумата 215.50лв. месечно като обезщетение за еднолично ползване на апартамента,както и разноски в размер на 75лв. /платен депозит за СТЕ/. С решение № Р-ІІ-64-136/20.06.2011г.,постановено по същото дело в производство по чл.349,ал.6 ГПК е констатирано обезсилване по право на решението от 16.02.2010г., което апартаментът е поставен в дял на Д. М. О. и е постановено имотът да бъде изнесен на публична продан. В частта,с която в полза на П. Л. Т. е присъдено обезщетение за еднолично ползване на имота до приключване на делбеното производство,както и в частта,с която са присъдени направените по делото разноски обаче постановеното на 16.02.2010г. решение е влязло в сила на 13.03.2010г.,не е било отменяно,нито по отношение на същото е констатирано настъпило обезсилване или друга пречка за изпълнението му.По подадената от П. Л. Т. молба за издаване на изпълнителен лист за присъдените с това решение суми обаче е разпоредено издаване само на сумата 75лв. присъдени разноски. Досежно дължимото от Д. М. О. обезщетение за ползването на имота изричен отказ да бъде издаден изпълнителен лист не е постановен, поради което следва да се приеме,че липсва произнасяне по искането в тази му част.
В подадената на 17.10.2011г. частна жалба с вх.№1043051 се поддържа, че не е налице произнасяне по цялото искане с оглед на което се иска допълване на разпореждането за сумите,които са присъдени като обезщетение за лишаване от ползването на имота,но ако се приеме,че не е необходимо допълване на разпореждането,то изявлението да се счита за частна жалба срещу частичното неуважаване на искането. На първоинстанционния съд следователно жалбоподателката е предоставила да прецени дали е налице произнасяне по цялото искане за издаване на изпълнителен лист за присъдените с решението от 16.02.2010г. суми,като според настоящия състав подобна преценка следва да бъде извършена изрично с нарочен съдебен акт,който да очертава пределите на произнасяне на първоинстанционния съд,а оттам и пределите на обжалване на същия. По така направеното искане обаче първоинстанционният съд не се е произнесъл и е разпоредил жалбата да бъде изпратена на СГС по компетентност.
С обжалваното определение СГС е приел,че липсва отделен съдебен акт,подлежащ на обжалване,излагайки съображения,свързани с прогласеното обезсилване на възлагането.
Действително първоинстанционният съд не е постановявал съдебен акт,който да съдържа отказ от издаване на изпълнителен лист за присъденото в полза на П. Л. Т.,т.е. липсва подлежащо на обжалване по реда на чл.407 ГПК разпореждане. Липсва обаче и произнасяне по направеното в частна жалба с вх.№1043051/17.10.2011г. искане за допълване на разпореждането и за присъдените като обезщетение суми. Разпореждането,с което първоинстанционният съд е изпратил жалбата по компетентност на СГС не може да се възприеме като отказ от издаване на изпълнителен лист,нито като произнасяне по така направеното искане за допълване на разпореждането от 30.09.2011г., тъй като процесуалният закон не предвижда възможността непроизнасянето по направено от страната искане да бъде квалифицирано като отказ същото да бъде уважено. Липсата на подлежащ на обжалване съдебен акт обосновава недопустимост на подадена частна жалба само ако единственото искане, което същата съдържа,е за изрично произнасяне от страна на въззивния съд по искане,което е било отправено до първоинстанционния. В случая обаче частната жалба съдържа искане за допълване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист,ако се приеме,че липсва произнасяне по цялото искане,което е адресирано до първоинстанционния съд,като отправеното до СГС искане е под условие-само ако се приеме,че е налице отказ от издаване на изпълнителен лист за сумите,присъдени като обезщетение. И след като според въззивния съд произнасяне по искането за издаване на изпълнителен лист за присъдените с решението от 16.02.2010г. суми липсва /с изключение на разноските/,следвало е жалбата да бъде върната на СРС за произнасяне по съдържащите се в нея искания, които са адресирани именно до първоинстанционния съд. По тези съображения настоящият състав приема,че обжалваното определение следва да бъде отменено,като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по искането на П. Л. Т. за издаване на изпълнителен лист за присъденото в нейна полза обезщетение за еднолично ползване на процесния недвижим имот.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №1345/20.01.2012г.,постановено от СГС,ІІ г състав по в.ч.гр.д.№ 17880/2011г. и
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по искането на П. Л. Т. за издаване на изпълнителен лист за присъденото с решение от 16.02.2010г.,постановено по гр.д.№29769/2008г. по описа на СРС обезщетение.
Председател:
Членове: