О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
гр. София 10.10.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 4 октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 632 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ответниците Б. И. Б., В. А. И., И. А. П. и М. А. Д., всички чрез адв. З. Н. против решение № 83/20.02.2012 г. по гр. дело № 759/2011 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 11/24.01.2011 г. по гр.дело № 4/96 г. на Свогенския районен съд, с което е постановено да се изнесат на публична продан следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], С. о. – 1. ливада от 2 901 кв.м., представляваща парцел * от масив 20 по плана на [населено място], С. о., м.”Д.”, ливада от 3 690 кв.м., представляваща парцел * от масив 46 по плана на [населено място], С. обл., м.”К. м.”, като след извършване на проданта получената сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти.
Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. към кой момент следва да се преценява вида и характера на земеделския имот с оглед възможността за разделянето му при делбата – момента на постановяване на решението на административния орган, решението по допускане на делбата или момента на извършване на делбата, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. длъжен ли е съдът по делбата да положи усилия за разпределението на дяловете съобразно участващите в делбата колена, решаван противоречиво от съдилищата – цитирано е решение № 604/18.10.2002 г. по гр.дело № 235/2001 г. на ВКС I г.о., 3. длъжен ли е съдът да извърши служебна проверка на вида и характера на земеделските имоти, предмет на делба чрез служебно назначена съдебно-техническа експертиза или по друг начин с оглед установяване на актуалния им вид и характер и възможността да се обособят дялове в параметрите по чл.10 ППЗСПЗЗ, решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС т.10.
Ответниците по жалбата не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Делото е делбено във фазата по извършване на съдебната делба.
Въззивният съд е приел, че с решение № 745/30.11.2005 г. по гр.дело № 357/2005 г. на ВКС е допусната делба на два земеделски имота – ливада от 2 901 кв.м., представляваща парцел * от масив 20 по плана на [населено място], С. о., м.”Д.” и ливада от 3 690 кв.м., представляваща парцел * от масив 46 по плана на [населено място], С.обл., м.”К. м.” между страните по делото както следва – 180/1260 ид. части за Т. И. Б./ починал през 2008 г. и оставил наследници по закон Р. Г. Б., Й. Т. А., М. Г. Д. и Т. Г. Т./, по 90/1260 ид.части за Б. И. И., Л. А. И., С. П. И. и В. П. И., по 60/1260 ид.части за Б. Н. И. и Е. Н. С., по 45/1260 ид. части Б. И. Б., В. А. И., И. А. П., М. А. Д., А. В. А. и С. В. М., по 36/1260 ид.части за Л. М. Н., Д. М. Г., Т. М. В./ починала 2006 г. с наследници по закон Р. Е. В. и Б. Е. В./, И. М. А., и В. М. П. – Н., по 30/1260 ид.части за П. С. И., В. И. Н., Г. Х. К., Х. Г. К. и С. Г. К..
Като е взел предвид заключението на вещите лица по назначената тричленна техническа експертиза съдът е приел, че пазарната цена на допуснатите до делба имоти е 37 713 лв. и 47 970 лв., че имотите са неподеляеми при спазване изискванията на чл.10,ал.1 ППЗСПЗЗ и не могат да се обособят в самостоятелни дялове според делбените квоти.
Въззивният съд е приел, че извършването на делбата във втората фаза на делбеното производство не може да се извърши по някой от предвидените способи в чл.291,чл.292 и чл.288,ал.2 и ал.3 ГПК/отм./ – чрез теглене на жребий, чрез отреждане на дялове от съда, съответно възлагане на неделимия имот по реда на чл.292 и чл.288 ГПК/отм./. Прието е, че допуснатите до делба имоти са неподеляеми на седем дяла, а съделителите се групират в седем колена. С оглед на това съдът е направил извода, че единственият възможен способ за извършване на делбата е изнасяне на имотите на публична продан – чл.288,ал.1 ГПК/отм./. Прието е, че не е налице и съгласие за групиране на наследниците и получаване в общ дял на някои от тях на обособена част от имотите, за да получи всеки реална част от наследството.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението. За да се установи посочената предпоставка разрешението на правния въпрос следва да допринесе за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия – т.е. правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Правния въпрос е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена поради настъпили промени в законодателството и обществените условия. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос касае приложението на разпоредбите на чл. 288,ал.1 ГПК/отм./, чл.7, чл.14,ал.1,т.1 ЗСПЗЗ, чл. 10 ППЗСПЗЗ, които норми са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е постановена обилна съдебна практика, за осъвременяване на която не са налице данни за промени в законите и обществените условия.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по втория правен въпрос, посочен в изложението. С решение № 604/18.10.2002 г. по гр.дело № 235/2001 г. на ВКС I г.о. е застъпено становището, че съдът следва да съдейства на страните за доброволното решаване на спора чрез спогодба, че в този случай съдът следва да прояви по-голяма активност за постигането на спогодба. Прието е, че когато земеделските земи могат да се разделят на дялове, съответни на броя на участващите в делбата колена – наследници и при заявено желание от всички съделители делбата може да се извърши чрез разпределение на имотите, без това да нарушава правилото на чл. 60,ал.1 ЗН. Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в противоречие с разрешението в цитираното решение на състав на ВКС, тъй като хипотезата, по която се е произнесъл е различна. В случая въззивният съд е постановил делбените имоти да се изнесат на публична продан, тъй като е установил, че двата земеделски имота не могат да се разделят на дялове, равни на броя на участващите в делбата колена наследници, които са седем и не е заявено желание от всички съделители за групирането им и получаване в общ дял на обособена част от имотите.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия правен въпрос, поставен в изложението. Въззивният съд е приел, че двата делбени имота са неподеляеми, като е възприел заключение на вещи лица по назначена СТЕ, което не представлява отклонение от цитираната практика на ВКС в ТР № 1/2001 г. – т.10-та.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 83 от 20.02.2012 г. по гр.дело № 759/2011 г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба вх. № 703/03.04.2012 г., подадена от ответниците Б. И. Б., В. А. И., И. А. П. и М. А. Д., всички чрез адв. З. Н. и с адрес [населено място], С. о..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: