О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
гр. София 08.06.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 17 май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 241 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Б. С. Р., чрез адв.М.Д. против решение № 1432/25.11.2011 г. по в.гр.дело № 1647/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 2632/14.06.2011 г. по гр. дело № 7830/2010 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от Ж. З. Р. против жалбоподателя за възстановяване на запазена част в размер на 1/3 от наследството, оставено от съпруга на ищеца С. Р. П. чрез намаляване на дарствено разпореждане с недвижим имот, представляващ 3/8 ид.части от ПИ, целият с площ от 2000 кв.-м., пл. № * по плана на 26-ти м.р. на [населено място], извършено от наследодателя в полза на сина му жалбоподателя Б. С. Р., обективирано в нот.акт № */2005 г. на осн. чл.30,ал.1 ЗН и вместо отменената част е възстановена запазената част на Ж. З. Р. от наследството, оставено от С. Р. П., починал на 14.07.2006 г., като е намалено с 1/3 ид.част дарението, извършено от С. П. в полза на Б. Р. на 3/8 от описания имот, извършено с нот.акт №*/2005 г.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК-нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба е поставен правния въпрос, който настоящият съдебен състав доуточни както следва – за възможността въззивният съд инцидентно по висящ процес да зачете последиците на влязло в сила съдебно решение на чуждестранен съд и представлява ли това признаване на чуждестранно съдебно решение по смисъла на чл.118 от КМЧП, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по жалбата Ж. З. Р., чрез адв. Ст.С. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Предявеният иск е с пр.осн.чл.30,ал.1 ЗН.
Прието е, че между наследодателя на страните С. Р. и ответницата по жалбата Ж. З. е сключен граждански брак на 14.04.1988 г. Наследодателят С. Р. П./същото лице е и с посоченото име С. Р./ е починал на 14.07.2006 г.
Прието е, че наследодателят придобил на основание покупко-продажба през 2002 г. с нот.акт № */2002 г. недвижимия имот – ? ид.части от ПИ, целия с площ от 2000 кв.м., пл. № *, идентичен с № * и № * по плана на 26-ти м.р. [населено място].
Процесния имот наследодателят дарил с нот. акт № */2005 г. на сина си жалбоподателят Б. С. Р..
Съдът е приел, че наследодателят оставил наследници – Ж. З. Р. – съпруга и деца – жалбоподателят Б. С. Р. и М. С. Д.. Прието е, че в копието от акт за смърт на С. Р. П. е с отбелязване, че е вдовец.
По делото жалбоподателят е представил удостоверение за развод по съдебно дело на съда в К. Б. К., постановен между С. Р. и Ж. З. Г./Ж. З. Р./. Според съдебното решение бракът, сключен на 14.04.88 г. е прекратен с влязло в сила решение на 24.03.90 г. По делото е представена молба вх. № 3 АО-1368/29.03.2011 г. до [община], Дирекция”ГРАО” от Б. Р. за признаване на решение за развод от 1990 г.
Прието е, че към момента на постановяване на въззивното решение от съответното длъжностно лице на [община] не е извършена корекция в регистъра в семейното положение на С. П..
От правна страна е прието, че между наследодателя С. П. и Ж. Р. е сключен граждански брак през 1988 г.
Относно представеното решение за прекратен граждански брак между наследодателя и Ж. Р. съдът е приел, че същото е постановено от чуждестранен съд в страна, с която РБългария няма подписана спогодба в областта на семейното право. Прието е, че са приложими разпоредбите на чл.117 и чл.118 КМЧП и за да се зачетат последиците на решението същото следва да бъде признато по предписания от кодекса ред.
Съдът е приел, че решението следва да се представи пред органа по гражданското състояние, който на осн.чл.118,ал.1 КМЧП следва да извърши признаване на решението.
Прието е, че не са представени доказателства [община] да е признала съдебното решение на К. съд, че пред органа по гражданското състояние тече проверка за изпълнение на всички изисквания по чл.117 КМЧП. Според въззивния съд представените пред първоинстанционния съд декларации по чл.117,ал.4 КМЧП от Б. Р. не могат да бъдат взети предвид, тъй като липсва компетентност за въззивния съд да признава чуждестранни решения.
Прието е, че след като не е налице признаване от компетентния орган на решението за развод, съдът решаващ граждански спор по отношение на който това решение на чуждестранен съд има значение не може директно да зачете последиците му. С оглед на това съдът е направил извода, че брака между наследодателя и Ж. Р. не е прекратен. Същата е преживяла съпруга и има право на запазена част от наследството му, която на осн.чл.29,ал.3 ЗН при двама низходящи и съпруга е 1/3 ид.част.
Въззивният съд е приел, че наследодателят се е разпоредил с процесния имот – дарил го е на сина си Б. П., който също е с право на запазена част. Прието е, че имота е придобит от наследодателя и Ж. Р. през време на брака им и е в режим на СИО. Извършеното разпореждане само от единия съпруг е породило действие и за другия съпруг, тъй като Ж. Р. не го е оспорила в 6 месечния срок от узнаването. Според съда 1/2 ид.част от придобития чрез покупко-продажба недвижим имот по н.акт № */2002 г. представлява делът на С. П. и тя би се върнала в имуществото му след смъртта му, ако не е извършено дарението с нот.акт № */2005 г.
Прието е, че дарението на половината от ? ид.части, представляващо 3/8 ид.части от поземления имот, извършено от С. П. в полза на Б. Р. накърнява запазената част на Ж. Р. от наследството на С. П. с 1/3 ид.част.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за основателност на предявения иск.
По правните въпроси:
Съдът намира,че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК на въззивното решение по поставения правен въпрос за възможността въззивният съд инцидентно по висящ процес да зачете последиците на влязло в сила съдебно решение на чуждестранен съд и представлява ли това признаване на чуждестранно съдебно решение по смисъла на чл.118 от КМЧП. По правния въпрос практиката на ВКС и на съдилищата е оскъдна. Съдът намира, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 1432/25.11.2011 г. по в.гр.дело № 1647/2011 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 149/14.01.2012 г., подадена от ответника Б. С. Р., чрез адв.М.Д..
Указва на жалбоподателя Б. С. Р. от [населено място], [улица] едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 50 лв. държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: