О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
София, 18.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 120 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение №449,постановено на 01.12.2011г. от тричленен състав на ВКС, ІІ ГО по гр.д.№1162/2011г. е оставена без разглеждане касационна жалба вх.№48479/28.05.2011г.,подадена от Н. В. В.,Т. В. П.,Е. П. М.,В. П. М.,В. Ц. И. и С. Ц. П. чрез пълномощника им адв.В. срещу решение от 15.04.2011г. на Софийски градски съд,ІІ-а въззивен състав,постановено по гр.д.№1795/2008г. и производството по делото е прекратено.
Определението е обжалвано от Н. В. В.,Т. В. П.,Е. П. М.,В. П. М. и С. Ц. П. с частна жалба вх.№494/17.01.2012г.,подадена чрез адв.Д. В.. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Излагат се съображения,че обжалваемият интерес по конкретното дело следва да бъде определен от стойността на имота, предмет на иска по чл.108 ЗС,вкл. с оглед разпоредбата на чл.68 ГПК,в която е указано,че паричната оценка на предмета на делото е цената на иска,а в чл.69 ГПК е указано,че размерът на цената на иска се определя на база данъчната оценка на имота,предмет на иска,а ако няма такава на база пазарната му стойност. Поддържат,че данъчната оценка,определена към момента на предявяване на иска,т.е. към 2003г. не би следвало да бъде база на определяне на паричната оценка на предмета на делото,а следва да бъде представена актуална данъчна оценка на имота или пазарна оценка. Излагат също и съображения,че при определяне на паричната оценка на предмета на делото следва да се прилагат процесуалните норми на действащия ГПК,който се прилага и по отношение на касационното производство.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по частна жалба И. П. С. и М. И. К. като наследници по закон на Н. М. С.,изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода,че подадената от Н. В. В.,Т. В. П.,Е. П. М.,В. П. М.,В. Ц. И. и С. Ц. П. касационна жалба срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 15.04.2011г. по гр.д.№1795/2008г., следва да бъде оставена без разглеждане поради недопустимост на касационното обжалване, тричленният състав на ІІ ГО на ВКС е приел,че в случая цената на иска е под 5000лв. с оглед приложеното в първоинстанционното производство удостоверение за данъчна оценка на спорния имот, сочещо,че данъчната оценка на имота е 6.80лв./лист 6 от делото/, като цената на иска следва да бъде определена според правилата на отменения ГПК /чл.55,ал.1, буква”б”ГПК/отм./,тъй като исковата молба е предявена на 02.01.2003г. при действието на отменения ГПК. Прието е,че цената на иска в случая очевидно не надвишава 5000лв.,което обуславя извода,че обжалването пред касационната инстанция на решението на въззивния съд е недопустимо.
Така изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло по причина,че на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК/ред. ДВ.бр.100/2010г./ подлежат само решенията по въззивни дела с цена на иска над 5000лв., каквато хипотеза в случая не е налице.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите,че при определяне цената на иска следва да бъде взета предвид актуалната данъчна оценка или пазарната оценка на имота,а не данъчната оценка,представена при образуване на производството по делото.
Процесуалните правила,въз основа на които се определя цената на иска са установени в разпоредбата на чл.55 ГПК/отм./, действувала към момента на предявяване на иска, като в случая приложение следва да намери правилото на чл.55,ал.1,б.”б”, съгласно което цената на иска се определя от ? от данъчната оценка на имота. В случая,видно от удостоверение №23-00/052,издадено от ТДД-София,ДП-Искър-ДБ П. на 22.04.2003г. данъчната оценка на процесния недвижим имот е в размер на 6.80лв. или,както е прието и в обжалваното определение, цената на иска очевидно не надвишава 5000лв.Още повече,че при образуване на производството по гр.д.№14175/2003г. по описа на Софийски районен съд е внесена държавна такса в размер на 15.00лв., която съответствува на така определената цена на иска. Тази цена на иска е възприета от съда и не е оспорена от ответниците до приключване на производството пред първоинстанционния съд,с оглед на което следва да се приеме,че и преценката за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.2 ГПК следва да се извърши въз основа на така определената цена на иска,доколкото процесуалният закон не установява други критерии за това. След приключване на първото съдебно заседание по делото цената на иска се стабилизира,вкл. от гледна точка на родовата подсъдност.
Действително до влизане в сила на ЗИДГПК/обн.ДВ.бр.100/2010г./ в практиката на ВКС се приемаше,че за допустимостта на касационното обжалване има значение и пазарната цена на имота,но подобно тълкуване се налагаше с оглед действалата до 22.11.2010г. редакция на чл.280,ал.2 ГПК,която предвиждаше,че преценката за допустимостта на касационното обжалване следва да бъде извършена с оглед обжалваемия интерес,който не винаги съвпада с цената на иска. Към настоящия момент,както и към момента на постановяване на обжалваното определение,разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК установява като критерий за допустимостта на касационното обжалване именно цената на иска,определена по действащите съдопроизводствени правила.
Неоснователни са доводите,че цената на иска следва да бъде определена по правилата на сега действащия ГПК.
Цената на иска се определя към момента на подаване на исковата молба въз основа на действащите към този момент съдопроизводствени правила,като това правило е установено и трайно възприето от съдебната практика. Недопустимо е веднъж определената цена на иска да се променя освен в изрично предвидените в процесуалния закон случаи,каквато хипотеза обаче по настоящето дело не е налице,тъй като сега действащия ГПК не установява подобно правило при извършването на преценка за допустимостта на касационното обжалване. Ако подобна промяна е допустима или по отношение на вече извършено съдопроизводствено действие приложение следва да намерят правилата на новия процесуален закон, това следва да бъде изрично предвидено. По отношение начина на определяне на цената на иска обаче сега действащия ГПК не предвижда подобна възможност.
По изложените съображения Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №449/01.12.2011г. на тричленен състав на ВКС,ІІ ГО,постановено по гр.д.№1162/2011г.
Председател: Членове: