О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
София,22.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 463 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение №278,постановено на 03.07.2012г. от тричленен състав на ВКС, ІІ ГО по ч.гр.д.№300/2012г. е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Н. М. Н.,подадена чрез пълномощника му адв.Н. М.,срещу определение №11751/01.08.2011г. по ч.гр.д.№9426/2011г. на Софийски градски съд.
Определението е обжалвано от Н. М. Н. с оплаквания, че същото е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон,необосновано и постановено при непълнота на доказателствата и с искане да бъде отменено. Поддържа,че определението е постановено при нарушение на националната нормативна уредба-§25 ПЗР ЗИДГПК/обн.ДВ.бр.100/21.12.2010г./,неотчитане на обстоятелството, че искът е предявен като частичен от 800000лв.,което според жалбоподателя е критерий при определяне допустимостта на обжалването; при нарушение на правото на Европейския съюз и международното право, а именно на правото на публичен процес /ищецът не е бил призоваван,за да защити правата си/,справедлив процес/извършена от държавата промяна на условията на процеса в хода на висящо съдебно производство,довела до лишаване от право на касационно обжалване/.
Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода,че подадената от Н. М. Н. частна касационна жалба срещу определение №11751/01.08.2011г. на Софийски градски съд,постановено по ч.гр.д.№9426/2011г., следва да бъде оставена без разглеждане поради недопустимост на касационното обжалване, тричленният състав на ІІ ГО на ВКС е приел,че в случая цената на иска е под 5000лв.,а съгласно разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК не подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС въззивните определения по делото с цена на иска до 5000лв.,т.е. производството по такива спорове е двуинстанционно. Прието е,че обстоятелството,че претенцията е заявена при условията на частичност не променя извода за недопустимост,тъй като съгласно чл.69,ал.1,т.1 ГПК цената на предявения за разглеждане иск за парично вземане е равностойна на търсената сума.
Така изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло по причина,че съгласно разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК в действащата към момента на постановяване на обжалваното определение редакция,не подлежат на обжалване определенията по дела,решенията по които не подлежат на касационно обжалване,а съгласно чл.280,ал.2 ГПК/ред. ДВ.бр.100/2010г./ на касационно обжалване подлежат само решенията по въззивни дела с цена на иска над 5000лв., каквато хипотеза в случая не е налице.
Разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК изрично предвижда,че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. като по смисъла на установеното в §25 ПЗР ЗИДГПК /обн.ДВ.бр.100/2010г./ правило по досегашния ред се разглеждат само висящите производства,т.е. производствата,които към момента на влизане в сила на този закон са вече образувани и висящи пред съответната съдебна инстанция. Установените в ЗИДГПК/обн.ДВ.бр.100/2010г./ правила за разглеждането на делата пред съответната съдебна инстанция намират приложение по отношение на всички производства,които са образувани след 22.12.2010г.,вкл. и за производствата по касационни жалби,подадени след тази дата,тъй като производството пред ВКС се приема за висящо от датата на подаване на касационната жалба. Обстоятелството,че исковото производство е било образувано преди тази дата не дава основание да се приеме,че производството по подадената на 29.10.2010 искова молба следва да се разглежда пред ВКС според съдопроизводствените правила,действували към тази дата. Начинът на действие на процесуалният закон се установява от законодателя при неговото приемане. Процесуалният закон действува занапред и по отношение на всички производства,които са висящи към момента на влизането му в сила. Изключенията от това правило следва да бъдат изрично предвидени в преходните и заключителни разпоредби на закона. Настоящият случай не попада в установеното в §25 ПЗР ЗИДГПК /обн.ДВ.бр.100/2010г./ изключение, поради което следва да се приеме,че преценката за допустимостта на подадената на 06.02.2012г. частна касационна жалба следва да се извърши с оглед действащата към тази дата редакция на чл.280,ал.2 ГПК. И доколкото разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК изрично предвижда,че недопустимостта на касационното обжалване по отношение на решението,което би било постановено по делото обуславя недопустимост и на касационното обжалване на преграждащите определения на въззивния съд,изводът на тричленния състав на ІІ ГО на ВКС в обжалваното определение следва да бъде споделен изцяло.
Обстоятелството,че претенцията е предявена като частична от 800000лв. не променя извода за недопустимост на касационното обжалване, тъй като цената на иска,която съставлява критерий за допустимостта на обжалването,се определя само от заявената за защита част от претенцията,а не от целия размер. В този смисъл следва да бъдат съобразени и указанията по приложението на процесуалния закон,дадени в т.1 на ТР №1/17.07.2001г. по гр.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС.
Обстоятелството,че в производството пред първоинстанционния съд не е проведено открито съдебно заседание и в този смисъл жалбоподателят поддържа,че е бил лишен от правото на публичен процес, е ирелевантно за допустимостта на касационното обжалване. В този смисъл за неоснователно следва да се приеме и искането за отправяне на преюдициално запитване относно тълкуването на чл.47 от Х. за основните права в Европейския съюз,вкл. и по отношение изискването правораздавателния орган задълбочено и надлежно да проучи всички изложени от страните доводи,твърдения и доказателства,доколкото предмет на разглеждане по настоящето дело не е допустимостта на исковото производство пред инстанциите по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №278/03.07.2012г. на тричленен състав на ВКС,ІІ ГО,постановено по ч.гр.д.№300/2012г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: