Решение №16 от 10.1.2013 по гр. дело №509/509 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 16

гр. София 10.01.2013 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 18 октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 509 описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците Н. М. А. и Ц. Г. А. и двамата чрез адв. Д. Д. против решение № 70/14.02.2012 г. по гр. дело № 566/2011 г. на Софийски окръжен съд, в частта с която е отменено решение № 89/11.05.2011 г. по гр.дело № 538/2010 г. на Ихтиманския районен съд в частта, с която на осн.чл.32,ал.2 ЗС между жалбоподателите и К. С. Г. е разпределено ползването на УПИ * в кв.29 по плана на [населено място] и вместо отменената част е разпределено ползването на осн.чл.32,ал.2 ЗС на описания УПИ между жалбоподателите и К. Г. и М. А. Г. съобразно отразеното от вещото лице арх. Г. на камбинираната скица, приложение № 3 към изготвеното заключение от 16.11.2011 г., приподписана от съда и неразделна част от решението, като разпределените за ползване на страните дялове са разпределени по начупената линия А, Б, Г, Д както следва – Н. и Ц. А. да ползват незастроената площ от 100 кв.м. на дял I, маркиран в плътно жълто на скицата с обща площ на дела от 190 кв.м., а К. С. Г. и М. А. Г. да ползват незастроената площ от 127 кв.м. от дял II, маркиран в плътно розово с обща площ на дела от 320 кв.м.
Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Искат отмяна на решението в обжалваната част и връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси, които съдът доуточни и конкретизира както следва: 1. по приложението на чл. 32, ал. 2 ЗС – следва ли разпределението на ползването на недвижим имот от съсобствениците да се съобразява със съществуващите в имота сгради, включително и когато те са незаконни, решаван противоречиво от съдилищата – решение № 2429/31.05.2011 г. по гр.дело № 5702/2008 г. на Варненския районен съд, 2. по приложението на чл.32,ал.2 ЗС като разпределя ползването на дворното място, несъответно с равните права на страните в имуществената общност, че в цялата съдебна практика по чл. 32, ал. 2 ЗС не съществува решение, с което при разпределение на ползването да се получат толкова драстични несъответствия с равните права на страните в имуществената общност, 3. съдът се е произнесъл по приложението на пар.16 от ПР на ЗУТ, като приема, че от удостоверение за търпимост № 464/18.07.2011 г. стопанска сграда – гараж, изградена от К. Г. през 1971 г. представлява търпим строеж, който не подлежи на премахване и на забрана за ползване по пр.16,ал.1 ЗУТ, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл.280,ал.1,т.3 ГПК, 4. за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната цялост в съвкупността им, както и доводите на страните, възоснова на което да направи и съответните правни изводи, решаван противоречиво от съдилищата – решение № 2236/08.07.1982 г. на ВКС по гр.дело № 1798/82 г. II г.о., решение № 752/18.11.88 г. по гр.дело № 637/88 г. на ВС III г.о.
Ответниците по жалбата М. А. Г. и К. С. Г., двамата чрез адв. З. Й. в писмен отговор са изразили становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
От фактическа страна съдът е приел, че страните по делото – ищците-жалбоподатели и ответниците са съсобственици при равни права от по ? ид.част на процесния УПИ * в кв.29 по плана на [населено място]. Ищците са придобили собствеността върху имота в режим на съпружеска имуществена общност на основание непрекъснато давностно владение, а ответниците са придобили собствеността на основание наследство, регулация и давностно владение. Изводите съдът е направил като е взел предвид приложението по делото нотариални актове № 111/2008 г. и № 51/1996 г.
Прието е за неоснователно възражението на К. Г., че участието му в съсобствеността на имота е по-голямо, тъй като е изплатил придадената към ползваната от него част от 35 кв.м. от съседния имот пл. № * по предходния план на [населено място]. Според съда придаденият по регулация имот от 35 кв.м. към процесния УПИ става собственост на собствениците на парцела по силата на самия план – чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ/отм./. Прието е, че изплащането стойността на придадения по регулация имот от един от съсобствениците няма вещно действие, а е от значение за облигационните отношения на страните.
Съдът е приел, че ползването на незастроената част от УПИ следва да бъде съобразено със заключението на вещото лице арх. Г. по допуснатата СТЕ по комбинираната скица, приложение № 3 към заключението. Прието е, че ищците следва да ползват незастроена площ от 100 кв.м. на дял първи, оцветен с жълт цвят с обща площ на дела от 190 кв.м., а ответниците да ползват незастроена площ от 127 кв.м. от дял втори оцветен в розово с обща площ от 320 кв.м. Съдът е приел, че това разпределение на незастроената част от УПИ е единствено възможно с оглед съществуващите в имота сгради на страните и осигуряване на достъп и възможност за ползването им от страните. Според съда това разпределение на ползването на дворното място е съобразено със съществуващото в момента фактическо положение и ползваните от страните сгради. Прието е, че разпределението на ползването на дворното място се съобразява със съществуващите в имота сгради, включително и когато те са незаконни, че защитата на съсобственик срещу незаконна сграда, изградена от друг съсобственик, която му пречи да упражнява правото на собственост се осъществява с иск по чл.109 ЗС. Прието е, че премахването на сградите е ново обстоятелство, основание за допустимо администриране на отношенията по повод ползването на съсобственото дворно място.
При тези съображения съдът е приел, че искът е основателен и е допуснал разпределение на ползването на съсобственото дворно място по варианта от заключението на вещото лице посочен по-горе.
В частта, с която е обезсилено решението на районния съд в частта, с която е допуснато разпределение на ползването на построените в процесния УПИ сгради въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
По правните въпроси:
Основателни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК по правния въпрос, формулиран в п. 1-ви от изложението, а именно по приложението на чл. 32, ал. 2 ЗС – следва ли разпределението на ползването на недвижим имот от съсобствениците да се съобразява със съществуващите в имота сгради, включително и когато те са незаконни. С решение № 2429/31.05.2011 г. по гр.дело № 5702/2008 г. на Варненския районен съд, влязло в сила на 15.12.2011 г. по предявен иск с пр.осн.чл.32,ал.2 ЗС за разпределение ползването на недвижим имот, представляващ УПИ * в кв.156а по плана на 11-ти подрайон на [населено място] с площ от 336 кв.м. е прието, че разпределението на ползването следва да се извърши по начин, че изградените без строителни книжа от ответниците сгради да останат в частта, предвидена за ползване от тях. Според съда при разпределението на ползването не следва да се зачете наличието на тези сгради и да се разпредели само незастроената част от имота, тъй като ищеца не е длъжен да търпи за своя сметка това положение, като се намалява полагащата му се площ и се увеличава площта за ползване от ответниците, при положение, че последните са застроили без основание по-голяма част от дворното място.
Правният въпрос въззивният съд е разрешил в противоречие с разрешението, дадено в посоченото решение на Варненския районен съд. С оглед на това следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК по въпросите по п.2,3 и 4-ти от изложението. Тези въпроси касаят правилността на обжалваното решение и са основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същите подлежат на преценка ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, а не в настоящото производство по чл.288 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Допуска касационно обжалване на решение № 70/14.02.2012 г. по гр.дело № 566/2011 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 89/11.05.2011 г. по гр.дело № 538/2010 г. на Ихтиманския районен съд в частта, с която на осн.чл.32,ал.2 ЗС между Н. М. А., Ц. Г. А. и К. С. Г. е разпределено ползването на УПИ * в кв.29 по плана на [населено място] и вместо отменената част е разпределено ползването на осн.чл.32,ал.2 ЗС на описания УПИ между Н. М. А., Ц. Г. А. и К. Г. и М. А. Г. съобразно отразеното от вещото лице арх. Г. на камбинираната скица, приложение № 3 към изготвеното заключение от 16.11.2011 г., приподписана от съда и неразделна част от решението, като разпределените за ползване на страните дялове са разпределени по начупената линия А, Б, Г, Д както следва – Н. и Ц. А. да ползват незастроената площ от 100 кв.м. на дял I, маркиран в плътно жълто на скицата с обща площ на дела от 190 кв.м., а К. С. Г. и М. А. Г. да ползват незастроената площ от 127 кв.м. от дял II, маркиран в плътно розово с обща площ на дела от 320 кв.м. по касационна жалба вх. № 649/27.03.2012 г., подадена от ищците Н. М. А. и Ц. Г. А. чрез адв.Д. Д..
Указва на жалбоподателите Н. М. А. и Ц. Г. А. и двамата с адрес [населено място], [улица], С..област да внесат държавна такса по сметка на ВКС 30 лв. за разглеждане на касационната жалба и да представят платежен документ в едноседмичен срок от съобщението. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Второ гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top