1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
гр. София, 03.08.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 23 юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 278 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците М. и М. Ш. против решение № 1483/07.11.2011 г. по гр.дело № 2380/2011 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1967/27.05.2011 г. по гр.дело № 11802/2010 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е допусната делба на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от * кв.м., състояща се от гараж и баня на първия етаж и две стаи на втори етаж, построена в южната част на дворно място с площ * кв.м., находящо се в [населено място], УПИ * в кв.* по регулационния план на [населено място] при делбени части – * ид.части за Н. Д. и по ј ид.част за М. А. Ш. и М. П. Ш. и в частта, с която е отменено посоченото решение на ПРС в частта, с която е отменен нот.акт № */* г. и е отменено същото решение на ПРС в частта, с която е допуснато да се извърши делба на двуетажна масивна жилищна сграда и стопанска постройка, находящи се в УПИ * в кв.* по плана на [населено място] при делбен части – * ид.ч. за Н. Д. и по ј ид.ч. за М. и М. Ш. и е отхвърлен искът за делба, предявен от М. и М. *. против Н. М. Д. на посочената масивна жилищна сграда и стопанска постройка, находящи се в УПИ * в кв.46 по плана на [населено място] при делбени части * ид.ч. за М. Щ. и по ј ид.част за М. и М. *..
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба е поставен правният въпрос – относно придобиване на имот по давност от съсобственик/сънаследник/ и приложението на презумпцията на чл.69 ЗС, конкретно приложими ли са изискванията за придобиване по давност на сънаследствена идеална част и към съсобствена идеална част и чия е тежестта за оборване на презумпцията на чл.69 ЗС, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата. Цитирани са: ППВС № 6/1974 г., решение № 270/20.05.2010 г. по гр.дело № 1162/2009 г. на ВКС II г.о., решение № 381/25.10.2010 г. по гр.дело № 37/2010 г. на ВКС II г.о., решение № 566/21.06.2010 г. по гр. дело № 1053/2009 г. на ВКС I г.о., което не е приложено към изложението, решение № 302/24.06.2011 г. по гр.дело № 1168/2010 г. на ВКС I г.о., решение № 123/15.06.2010 г. по гр.дело № 431/2009 г. на II г.о., решение № 96/26.02.2010 г. по гр.дело № 44/2009 г. на ВКС I г.о. Посочените решения на състави на ВКС са постановени по чл.290 ГПК.
Цитирани са и решения, постановени от състави на ВКС по реда на ГПК /отм./ – решение № 169/17.03.2006 г. по гр.дело № 754/2005 г. на ВКС I г.о. и решение № 344/12.05.2009 г. по гр.дело № 804/2008 г. на ВКС I г.о.
Ответницата по жалбата Н. М. Д. и С. И. Д. не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба.
В. съд е приел, че страните по делото без С. И. Д. са наследници на общия наследодател М. П. Ш., починал на 28.11.2003 г. След неговата смърт наследници останали В. А. Ш.-съпруга, починала на 12.08.2009 г., Н. М. Д.-дъщеря, П. М. Ш.-син, починал на 15.09.2006 г. и оставил наследници М. А. Ш.-съпруга и М. П. Ш.-син.
С нот.акт № 175/1962 г.наследодателят М. Ш. през време на брака с В. Ш. закупил дворно място, представляващо парцел * от кв.* по плана на [населено място], заедно с построената в него едноетажна къща.
Прието е, че с нот.акт № */* г. М. Ш. със съгласието на съпругата си В. Ш. дарил на сина си П. Ш. */* ид.части от дворното място, заедно с Ѕ ид.част от общите части на избата и тавана от масивното жилище от * кв.м., както и правото да надстрои втори етаж над съществуващия първи етаж на същата сграда.
С нот.акт № */* г. М. Ш. дарил на сина си П. Ш. още */* ид.части от описаното дворно място.
Прието е, че с нот.акт № */* г. М. Ш. със съгласието на съпругата си дарил на дъщеря си Н. Ш. Ѕ ид.част от имота – парцел * от кв.* по плана на [населено място], както и правото на строеж на самостоятелна жилищна сграда в дворното място. Съдът е приел, че поради липсата на съгласие на съсобственика П. Ш. по отношение на учреденото в полза на Н. Ш. право на строеж на самостоятелна жилищна сграда, сключената между страните сделка не е породила вещнопрехвърлителен ефект.
С нот.акт № */* г. Н. и С. Д. са признати за собственици на двуетажна с призем и гараж в призема жилищна сграда, построена в североизточната част на дворно място – парцел * в кв.* по плана на селото, от което дворно място Н. Д. е собственик на */* ид.части.
Прието е, че с нот.акт № */* г. В. А. Ш. продала на дъщеря си Н. Д. * ид.части от целия първи етаж със застроена площ от * кв.м. от двуетажната с изба и таван жилищна сграда построена в западната част на УПИ * в кв.* по плана на [населено място], като продажбата е извършена през време на брака на Н. и С. Д..
Със заповед № 296/10.08.2006 г. на Кмета на [населено място] е одобрено частично изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ * в кв.*, като от него са отредени два нови урегулирани имота – УПИ * с площ от * кв.м. и УПИ * с площ от * кв.м.
В. съд е приел за безспорно установено по делото, че двете дворни места са съсобствени между М. Ш. и майка му М. Ш. и Н. Д. на основание дарения – Н. Д. е собственик на Ѕ ид.ч., а М. и М. Ш. по ј ид.част.
Решението не е обжалвано пред въззивния съд в частта, с която е допуснат до делба построения втори етаж от жилищната сграда в УПИ * в кв.* между съделителите М. и М. Ш. при делбени части – ј ид.част за първия и ѕ ид.части за втората.
Прието е, че не е оспорено от страните решението на първоинстанционния съд в частта, с която е допуснат до делба първият етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ * със застроена площ от * кв.м. при делбени части – * ид.части общо за Н. и С. Д. в режим на СИО, * ид.част за Н. Д. по наследяване от М. Ш. и по * ид.част за М. и М. Ш., по наследяване от П. Ш..
Прието е, че в полза на Н. Д. не е надлежно учредено право на строеж в съсобственото дворно място, тъй като към момента на сключване на сделката собственик на другата Ѕ ид.част на дворното място е бил П. Ш., за който не е установено да е изразил съгласие. Съдът е приел, че Н. Д. не е могла без съгласието на брат си П. Ш. да учреди право на строеж на цялата сграда на своя съпруг С. Д..
В. съд е приел, че в УПИ * в кв.* е изградена двуетажна жилищна сграда. Прието е, че сградата е изградена от съпрузите Д. за периода от време от 1980 г. до 1981 г. Според съда фактическото извършване на строителството и заплащането на надниците на работниците и други разходи е извършено от П. Ш.. Като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел за установено, че семейство Д. се нанесли да живеят в процесната сграда в периода от 1985 г. – 1986 г.
От правна страна:
В. съд е приел, че изградената в УПИ * в кв.* двуетажна жилищна сграда със застроена площ от * кв.м., състояща се от гараж и баня на първо ниво и две стаи на второ ниво е съсобствена между страните по делото. В тази насока съдът е взел предвид липсата на изрично позоваване на ищците М. и М. Ш. да са придобили собствеността на сградата на основание придобивна давност, изтекла в тяхна полза, като към своето владение са присъединили и владението на наследодателя си.
Съдът е приел, че сградата като приращение към дворното място на осн.чл.92 ЗС е съсобствена между страните по делото при делбени части – * ид.части за Н. Д. и по ј ид.част за М. и М. Ш..
Относно изградената двуетажна жилищна сграда в УПИ * в кв.* съдът е приел, че строителството на същата е реализирано за периода от време от 1980 г. до 1986 г., от който момент сградата представлява самостоятелен обект върху който да се осъществяват владелчески действия и съответно да се придобие на основание давностно владение.
Прието е, че към момента на издаване на констативния нотариален акт № */ * г. Н. Д. и С. Д. са придобили по давност двуетажната жилищна сграда с призем и гараж. Съдът е приел, че фактическата власт и обективираното намерение за своене са осъществявани от Н. и С. Д. през време на брака им и поради това сградата е собственост на двамата. Според съда от момента, в който Н. и С. Д. са се нанесли в процесната сграда – 1985-1986 г. до момента на издаване на К. през 1996 г. същите са демонстрирали спрямо другия съсобственик П. Ш. упражняване на самостоятелно владение върху описаната сграда, както и намерението за своене само за себе си. Прието е, че това положение е било достояние на П. Ш., че същото е допуснато от него, че след построяване на сградата П. Ш. не се е нанесъл в новата сграда, а е продължил да живее в старата постройка.
Съдът е приел възоснова на събраните по делото доказателства, че П. Ш. и Н. Д. са постигнали съгласие старата сграда да се ползва от брата и семейството му, а новата сграда от сестрата и семейството й, че са налице конкретни действия, които са станали с участието на другия съсобственик на имота и са имали за цел да покажат несъмнено, че Н. и С. Д. упражняват фактическата власт, отричат правата на П. Ш. върху процесния съсобствен имот и го държат само за себе си.
При тези съображения съдът е направил извода, че към момента на издаване на К. С. и Н. Д. са придобили собствеността върху процесната сграда на основание давностно владение, поради което искът за делба на същата сграда е неоснователен.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос в изложението.
С ППВС № 6/1974 г. е застъпено становището, че при изясняване дали подобрителят е владелец следва да се изхожда от презумпцията на чл.69 ЗС, като се изследва доколко тя не е оборена. Прието е, че намерението на лицето да държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват съдържанието на правомощията на собственика и при промяна на държането във владение тези действия трябва да са насочени и към собственика.
С решение № 270/20.05.2010 г. по гр.дело № 1162/2009 г. на ВКС II г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че когато фактическата власт върху определена вещ е придобита на правно основание упражняващият се явява държател и в този случай презумпцията на чл.69 е опровергана и в тежест на този, който се позовава на придобивна давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владението. Прието е, че наследяването е правен способ за преминаване на имуществото на едно починало лице към неговите наследници и е правно основание за упражняване на фактическата власт. Когато към наследяване се призовани повече от едно лица, които са приели наследството между тях възниква наследствена имуществена общност/съсобственост по наследяване/. Вътрешните отношения между сънаследниците по ползване на общата вещ се уреждат съгласно правилата на чл.31 ЗС. В тези случаи сънаследникът, който упражнява фактическата власт върху определена наследствена вещ има качеството държател на правата на останалите сънаследници. Прието е, че за да започне в негова полза да тече придобивна давност е необходимо завладяването на тези права да е демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват намерението за своене и отричане правата на останалите сънаследници.
С решение № 123/15.06.2010 г. по гр.дело № 431/2009 г. на ВКС II г.о., постановено по чл.290 ГПК е застъпено становището, че когато съсобствеността е възникнала от юридически факт, различен от наследяването, приложение намира разпоредбата на чл.69 ЗС и намерението за своене на вещта не трябва да бъде манифестирано изрично, защото се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я владее за другиго.
С решение № 381/25.10.2010 г. по гр.дело № 37/2010 г. на ВКС II г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че в хипотеза на съпритежание на вещно право е налице регламентация на вътрешните отношения между съсобствениците във връзка с управлението, поддържането и ползването на общата вещ – чл.30-3 ЗС. Според чл.31,ал.1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, следователно този който ползва вещта е придобил фактическата власт на правно основание и се явява държател на правата на останалите съсобственици. За да започне да тече в негова полза придобивна давност е необходимо да демонстрира промяната в намерението си чрез действия, които отричат правата им.
С решение № 302/24.06.2011 г. по гр.дело № 1168/2010 г. на ВКС I г.о. е прието, че не следва да се прави разграничение между предпоставките за придобиване на сънаследствена идеална част от предпоставките за придобиване по давност на съсобствена идеална част. И в двата случая според съдебния състав е налице съсобственост, като е различно основанието за възникването й. То не се отразява на отношенията между съсобствениците. Правилата за делба на наследство важат и при делба на съсобственост – чл.34,ал.2 ЗС. Прието е, че факта на съществуване на съсобственост, независимо от основанието за възникването й дава право на всеки от съсобствениците да си служи с цялата вещ, като обезщети останалите съсобственици при писмена покана от тяхна страна. Прието е, че самият факт на ползване на имота от един от съсобствениците, съответно сънаследниците не означава, че той е установил владение за себе си. Прието е, че когато съсобственик, включително и сънаследник ползва общата вещ, той е владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици, освен ако не е демонстрирал явно и категорично, че е променил държането на частите на останалите във владение за себе си. Промяната на намерението и своенето на частите на останалите следва да е демонстрирано недвусмислено.
Различията в практиката на ВКС по поставения правен въпрос са преодоляни с ТР № 1/28.06.2012 г. по т.гр.дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Със същото е застъпено становището, че презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Прието е също, че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части.
С обжалваното въззивно решение въззивният съд не се е отклонил от разрешението, дадено с ППВС № 6/1974 г., нито от посоченото тълкуване в ТР № 1/2012 г. по т.гр.дело № 1/2012 г. по поставения правен въпрос. Поради това не следва да се допусне касационно обжалване по поставения правен въпрос по чл.280,ал.1,т.1 ъ ГПК. С оглед уеднаквената практика на ВКС относно формулирания правен въпрос с посоченото тълкувателно решение съдът намира, че не следва да се обсъжда наличието на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.2 ГПК – противоречиво разрешаван правен въпрос от съдилищата.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1483/07.11.2011 г. по в.гр.дело № 2380/2011 г. на Пловдивския окръжен съд по касационна жалба вх. № 30087/28.12.2011 г., подадена от М. А. Ш. и М. П. Ш. и двамата от [населено място], общ.Куклен, обл.П., у.”П.” № 8, чрез адв. А. Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: